Деградация |
AZ_14 |
2008-12-07 13:07 |
|
Мисля че темата е ясна, сред нас има хора, които чисто и просто допринасят за упадъка на обществото ни, хора, които не си дават сметка за редa, за моралните ценности и въобще за нещата, които предците ни са сътворили...Не мислите ли, че ще е добре да противодействаме по някакъв начин на опитите да бъдем превърнати в "бананова република" - държава със срината икономика, със съсипана култура, с криворазбрана демокрация и с копиране на най-упадъчните тенденции в западното общество. Не свобода, а свободия в поведението, наркотици, криворазбрани сексуални ориентации, неща, които превръщат нормалния човек във зависим, психически неустойчив индивид, без критерии и нравствени устои в обществото. По този начин, нацията се разединява и ако тези тенденции на обезценяване на морални ценности продължат, асимилирането на народността ни ще е неизбежен факт...
|
az_14 |
mateosf |
2008-12-07 13:10 |
Ох!
Неделя е все пак!
Дай някой по нискоинтилигентен анализ на нещата....
Почиваме си!
:)))
|
*** |
woody |
2008-12-07 13:17 |
|
Това за критериите и нравствените устои го знаем поне 10-20 хиляди души. Не сме малко, но наистина нищо не правим... А и имаме ли сили и желание? Желание, в смисъл да зарежем това, с което се занимаваме и да се отдадем на апостолство...
|
....... |
AZ_14 |
2008-12-07 13:18 |
|
Рангел Вълчанов за ББ 4 -'' Не мога да присъствам на деградацията на хората и да получавам удоволствие от това. Да не говорим, че не мога да покажа на моя внук какво прави онзи в клозета, смятайки, че това е страшно интелигентно и свободолюбиво."
|
Въй |
mateosf |
2008-12-07 13:18 |
апостолство??
Тук ми лимсва една емотикона с изпъкнали очи--------
|
А имаме ли вяра....продължение |
AZ_14 |
2008-12-07 13:21 |
|
„При наличието на вяра в определени ценности и идеи… нивото на страховете е много ниско. Хората, които имат вяра, имат много малко страхове и те са на практика само за ежедневието – да не се спънем по улицата, да се предпазим от нещото, да не се нараним… В този смисъл отпадат глобалните страхове като страх от смъртта, страх от това да не се разболеем, да не загубим любимите си хора или те да не ни изоставят, страх, че животът ни ще свърши безславно, че ще бъдем вечно нещастни и т.н. Когато има един безспорен, непоклатим авторитет, който бди над нас и няма да ни остави да се объркаме и провалим, ние сме спокойни и животът ни е уютен.”
|
.... |
AZ_14 |
2008-12-07 13:24 |
|
След петвековното робство българинът все още остава роб – поробен от предразсъдъци, малодушие и от собствените си страхове. Бездуховността доведе до тотален срив на обществото, където злото се е превърнало в институция. Такива „абстрактни” понятия като съвест, дълг, любов към ближния и смисъл на живота, станаха излишни. Единственото „верую” на българина е оцеляването! Но за да може българското общество да се бори със своята морална криза, то трябва, преди всичко да я осъзнае, а след това, да поиска промяна. Както учи историята, след всяка криза идва или смърт, или възраждане.
|
тема |
AZ_14 |
2008-12-07 13:26 |
|
Преди половин век, един мъж (д-р Мартин Лутър Кинг Джуниър) е застанал пред нацията си и провъзгласил своето „верую” – „ИМАМ ЕДНА МЕЧТА!..” Мечта за друго общество – справедливо, хармонично, проспериращо. За да се сбъдне тази мечта той даде своя живот. Има ли днес в България хора, които имат мечта за възраждане на нацията?... Има ли хора, които вярват в най-важния капитал – човешкия?
|
.... |
AZ_14 |
2008-12-07 13:37 |
|
Сега прочетох една статистика - след легализацията на абортите в България през 1956г. оттогава досега са извършени 6 милиона аборта!Един наш Холокост......
|
тема |
AZ_14 |
2008-12-07 13:39 |
Има едно известно предаване по френската телевизия “ТеВе 5”. Нарича се “Не можеш всекиму да се харесаш“. Предаването е весело, забавно и в същото време умно. Съчетание, което изглежда непостижимо за българските телевизионни труженици.
Иначе предаването върви по съвсем простичък тертип. Различни гости говорят за неща, които вълнуват обществото , а около тях е пълно с хора, които слушат и много рядко вземат отношение.
В определен момент обаче всички стават на крака и започват да ръкопляскат. Защото в студиото влиза...
Не, не влиза прочута попзвезда. Нито прочута манекенка. Нито тайфа зашеметяващи балерини. Нито френският Таркан или пък френският Азис. Не влиза и Жерар Депардийо. И Зинедин Зидан не влиза. И Жарк Ширак не влиза.
Въпреки това звучи тържествена музика, а станалите на крака хора се радват и ръкопляскат.
Защото влиза...
Влиза книга. Не друго, а книга
Книгата е високо вдигната от някой водещ, а французите я посрещат така, както българите биха посрещнали Митьо Пищова, Тото Трътката, Шами Шамара, Гуньо Пенкилера, Деси-Слава, Мери- Члери, Пунта-Мара, Слави, Годжи, Батето, Бойко, Борисов или друго някое чудо на българската обществена битийност.
|
За какво става дума |
AZ_14 |
2008-12-07 13:41 |
Става дума за израждане. За деградация и разпад
Една нация е деградирала, когато в списъка на великите й люде влизат особи като Юлиан Вучков и Митьо Пищова.
Една нация деградира, когато хора с умствени несъобразности и психически затруднения вилнеят из всички медии и назидават втрещеното, омаломощено и податливо на всякакъв вид психологически, пропаганден и политически юруш природонаселение.
Една нация деградира, когато, начетеността, познанията и културните кръгозори на любимия й политик и кандидат за всички високи държавни длъжности се изчерпват с неотразимото впечатление, което му е направило едно детско анимационно филмче.
|
AZ |
tigar |
2008-12-07 13:43 |
Зависи кой какво разбира под възраждане на нацията
Някой веднага ще се хване да ругае циганите, турците, еврейте, американците и други путки майни. И ще мисли, че е голям българин.
Комунистът ще помисли, че ще си върне татовото време.
и т.н......и все другите са ни виновни.
Зависи от културата на индивида. Зависи какво иска.
Идеите на Левски или идеите на Царица Парица. Наркотици, чалга и секс до дупка, къща в Испания или чисто Черно море и свещенна Рила.
Препълнени театри или препълнени стадиони на Пайнер. Достойно живеещи хора на изкувството или разголени силиконки на коленете на новоизлюпените богаташи.
Камъните на Сваровски или брилянтно чиста роса по цветята..........
|
И така, |
mushichka |
2008-12-07 13:46 |
|
тигър и аз14 - стигнахте заедно до истинския извод: деградацията на обществото е огледало за деградацията на индивида. Ако искаме да променим нещо в обществото ни, трябва всеки един от нас да погледне какво може да промени В СЕБЕ СИ, не в другите, за да стане по-морален, по-културен, по-образован, по-човечен...
|
mushichka |
tigar |
2008-12-07 13:49 |
|
Ясно, че еволюцията движи истински света, а не революцията. От революциите винаги се е отивало в тупик.
|
tigar |
AZ_14 |
2008-12-07 13:53 |
|
Трябва да има един човек,обединител,не тиранин и мракобесник.Личност,достойна за хората,нещо като нашите възрожденци по време на робството.Засега няма такъв,но съм убеден,че ще се появи,иначе бъдещето не ни е розово.
|
Защо книгата?! |
AZ_14 |
2008-12-07 13:56 |
Защото в съвременния свят тя е основно средство за производство. Основен носител на познание и на информация. Компютрите все още по никакъв начин не могат я заместят. А познанието е в основата на всички съвременни блага. От автомобилите, телевизорите и хладилниците до самолетите, ракетите, бомбите и спътниците. Затова в напредналите страни всички носители на познание, а най-вече книгите, се ползват с данъчни облекчения.
Но за България това са прекалено сложни причинно-следствени връзки. Отвлечени, мътни и неразбираеми.
В България успех имат простоватите мисли и простоватите хора
Тук успех има Бойко Борисов с неговите смърфове, гаргамели и мускули.
|
*** |
woody |
2008-12-07 13:59 |
|
Просвещение и Пиночет - това е. Може и само с просвещение, но става бавно!
|
AZ_14, |
mushichka |
2008-12-07 14:02 |
"Трябва да има един човек,обединител,не тиранин и мракобесник."
Докато чакаме месия, ще си седим в тинята. Не разбрахте ли вече, че е крайно време сами да си погледнем в душичките и да поразчистим там, а не да продължаваме някой да ни оправи. Защото ако не си свършим работата, дори и да дойде месията, няма да го познаееем...
|
AZ |
tigar |
2008-12-07 14:05 |
Българинът май няма нужда от идеален водач. Квооо да му плюе? И още българинът не обича някой да е по- умен, красив и морален от него. Това му създава лошо самочувствие.
Тиранинът го кара да стяга редиците и да се обединява около положителните личности. Парадокс.
Изкувството ни е цъфтяло по време на тиранията( макар сега да се отрича) Защо ли? Може би хората инстиктивно са търсели в изкувството морална сила и са уважавали хората които го творят.
Кого уважава сега българитът? Идиотите участвали във реалити шоута, разни чалга персони, престъпни богаташи и крадци на националното ни богатство и кого ли още не от тинята. Една Златка, която трябва да мете улиците е превърната в звезда. Нищо по- лесно и нищо по- смешно и жалко.
|
mushichka |
tigar |
2008-12-07 14:06 |
|
Харесвам расъжденията ти.
|
Предателството... |
AZ_14 |
2008-12-07 14:07 |
Не може поколение след поколение да повтаря едно и също и да се прави, че го е грижа. Или си сменяш манталитета, или си сменяш поданството. Не е казано, че България непременно трябва да съществува. Това е въпрос на лично разбиране на всеки от българските граждани.
Предателството не е да се отлъчиш от държавата си, предателството е, да се предадеш сам, без никой да те гони. Човек сам се предава.
Много предателства видях в живота си. Няма човек, дето да е седял пред мен и да не се е предал сам, когато е видял, че нещо в живота му предстои да се промени към по-добро. Само двама човека от 5 хиляди видях да не се предават и да продължават напред през обстоятелствата и да се самоустояват и утвърждават в тях.
Ясно ми е, че българин да не се самопредаде е едно на 5000, а може би и едно на 500 хиляди. Няма начин и аз да не се предам сам някой ден. Но засега, самопредателството ми е най-тежкото нещо, което колкото и да размислям, не мога да намеря за нормално, въпреки че се мери с 500000:1. Ще съм щастлив да си замина така от тоя свят, с убеждението, че няма защо човек да се низвергне и предаде самичък, за да може живота му да е добър.
Моят живот винаги е ставал непоносим, когато заради някакви си удобства съм правил опити да се предам, на някого, на нещо, на обстоятелствата. Нямам шанс да повярвам в измамата.
|
