Към всички астролози и психолози |
cyclist |
2008-11-01 18:14 |
Психолозите казват, че хората са два типа:
Екстровертни (отворени хора) - когато са с хората се чувстват добре. Обикновено са популярни и разговорливи с много приятели.
Интровертни (затворени хора) - уморяват се от хората и търсят време за себе си. Не са много популярни.
Съдейки по това винаги съм бил екстровертен - самотата ми е враг и я ненавиждам.
Обаче казват също така, че, заради някакво събитие в живота може да си едновременно екстровертен и срамежлив или интровертен и да имаш вид на разговорлив. Е аз станах такъв - станах срамежлив. Но това само ми пречи. Защото вече нямам приятели, а в същото време не мога без хора. Проблемът е, че тази срамежливост ме кара да говоря по-малко, а искам и мога да говоря (преди бях доста разговорлив). Сега съм решил да се променя. Водя вътрешна война - тоест отново искам да стана себе си - разговорлив и отворен. Въпреки, че в последните години съм срамежлив далеч не съм интровертен (затворен), поне вътрешно - без хора ми е самотно и дори когато пътувам някъде сам ми става адски гадно. Но тази срамежливост отблъсква другите. И аз като другите отворени хора предпочитам говоренето пред слушането (нищо, че от няколко години повече слушам другите и по-малко говоря), даже като слушам другите, а не се изказвам, се чувствам зле. Обичам да говоря. Пубертетът ме направи срамежлив. Според вас да продължавам ли да се боря с тази срамежливост? Защото преди нея имах всичко - приятели, гаджета, а сега съм самотник и това ме "убива", обичам команията на хората, а в същото време ме е страх да я търся, за да не нараня чувствата им като си казвам какво ми е на душата. Знам, че не е правилно. Моля, за съвет!
|
Циклистът пак е зациклил |
gargara |
2008-11-01 18:17 |
|
сега поне не пуска извадки от порно сайтове.
|
cyclist |
verannika |
2008-11-01 18:21 |
|
Не съм психолог, и астролог не съм, но ако дадеш данни, мога да ти направя нещо като хороскоп. Ако имаш желание, разбира се.
|
Takaaaa... |
dus |
2008-11-01 18:22 |
Tova ne e ostanka ot puberteta. Imash neshto prejiviano, koeto ti go znaesh dosta dobre i si go skril dalboko v sebe si! Izhvarli go toz star spomen, istriigo i badi silen.Niama nishto losho da se obarnesh kam psiholog.Gore glavata , no znai, 4e tova ne e problem.
ne go misli tolkova, zashtoto go zadalbavash!Barkash, 4e stranish ot priateli! Depresirash se oshte pove4e. Hodi, pluvai,diskoteki sam mojesh da si pomognesh.
No vse pak 4ovek ima i takiva momenti v jivota.
Gore glavata i Dai palen napred! Vzimai vsi4ko ot jivota s OGROOOMNI shepi!
|
gargara |
gera_bera |
2008-11-01 18:23 |
Ама "на пейката" не беше ли лично преживяване? Еегати.
Циклоп, ти сериозно ли бе, срамежливецо?:)))
|
cyclist, |
velinavasileva |
2008-11-01 18:24 |
Първото и най- важно нещо е -- да се отпуснеш и да приемеш себе си точно такъв, какъвто си в момента.
Второто нещо е - да знаеш, че всичко се променя, вкл. и ти, и ако пожелаеш позитивна промяна и се концентрираш върху тази мисъл - непременно ще се случи!
|
dus |
cyclist |
2008-11-01 18:25 |
|
Преживяното е смърт на близък човек. Но това стана отдавна - 11 септември 2002., когато бях на 14 години. Интересно защо още ми влияе?
|
продължавай |
tigyr4e |
2008-11-01 18:25 |
|
cyclist бори се за това което искаш да си!Аз съм от "отворените" ,и предпочитам такът тип хора като мен.А и по принцип-това са хората които успяват в живота!
|
tigyr4e |
cyclist |
2008-11-01 18:27 |
|
Аз също съм от отворените. Обаче от няколко години само вътрешно... ако ме разбираш. Но може би не трябва да ми пука дали ще нараня някой с откровенноста си (която е в границите на нормалното).
|
Харесвам повече да говоря, по-малко да слушам. |
cyclist |
2008-11-01 18:30 |
Според една всеизвестна история, животът е сцена (или футболно игрище) и едните хора са актьори (играчи), а другите само публика.
Сега вече разбирам колко е гадно да си "зрител" в живота и той да минава покрай теб.
Смятам да стана "играч" в живота.
|
cyclist |
tigyr4e |
2008-11-01 18:32 |
Винаги казвам на хората това което мисля...в очите!Знам че понякога ги наранявам,но предпочитам това...пред лицемерието.
Знам какво ти е,от вътре си същия,но някак...не можеш да го "покажеш",нещо те спира.
Или поне така мисля аз,съдя по себе си (понякога)
|
cyclist, |
velinavasileva |
2008-11-01 18:35 |
Откровенността е нож с две остриета и трябва човек да подхожда много внимателно - ако наранява само - не е добре; ако лекува, т. е. - добронамерена е, тогава е добре...
|
! |
dus |
2008-11-01 18:36 |
Takaaa....!
Tezi momenti... tragi4nite.... svarzani sas zaguba na mnogo blizak 4ovek deistvat na psihikata, ..... i ostavat otpe4atak o6te po- goliam kato si v puberteta! Az sashto zagubih bashta si na tvoite godini! ZNam kakvo e! Dnes e zadu6niza i to4no dnes ti zapo4vash da spodelia6 tozi problem! Popita li se zashto to4no dnes ti reshi da go spodelish, za koeto ti svaliam shapka!Sigurna sam, 4e sega shte si otgovorish! Pak ti pisha DNES E ZADUSHNIZA.
Tozi nekontakten period shte ti otmine! Znaesh ,4e vremeto lekuva.Kazvam ti go nai priatelski-Molia te sam si pomogni. Vsi4ko e psihologia!Garantiram ti 4e tova tvoe sastoianie e vremenno!
Ispluvai ot tova, koeto taish! Useshtam ,4e si zapo4nal da go preodoliavash!6tom si zapo4nal da go spodeliash ti ve4e si na pat da si tova, koeto si bil!
I znai...... po4inalite sa vinagi do nas i ni zakriliat!
Izvini me 4e pisha na kiriliza!
|
velinavasileva |
tigyr4e |
2008-11-01 18:39 |
Не винаги може да е добронамерена...когато някой не ми е приятен не мога да му кажа много добронамерено "Не си ми приятен,това е положението"...или в някоя друга ситуация!
Ако си откровен пред някой близък човек,и искаш да му кажеш нещо което ще го нарани...е друго нещо!
|
cyclist, |
velinavasileva |
2008-11-01 18:39 |
|
Всъщност истината е, че всеки един от нас, без изключение, е едновременно и актьор (играч), и зрител...
|
Временно |
cyclist |
2008-11-01 18:40 |
Именно затова пиша. Защото ми писна. Как ще е временно като от 2002 до сега са минали цели 6 години? Май най-простият отговор е най-точния:
- Как да стана отново отворен?
- Ами, говори.
Явно наистина ще започна да казвам това, което мисля.
Обаче се получава много смешно когато съм им направил първо впечатление на тих човек, а започна да се отварям. Има едни смешни физиономии на недоумение какво става. "А, той можел да говори?!" Но не ме интересува какво си мислят. ;))
|
velinavasileva |
cyclist |
2008-11-01 18:41 |
|
Може, но е важно съотношението. А всеки си го определя според нуждите. Някои хора предпочитат да са повече зрители, от колкото играчи. Но не съм от тях.
|
циклист |
nefertiti2 |
2008-11-01 18:46 |
|
искаш съвет-иди на психолог колкото се може по-скоро,страхувам се че може да загубиш желанието си за “отваряне“ към всичко-не само към хората,ако желаеш-послушай ме,имаш нашата подкрепа както виждаш,успех!
|
tigyr4e, |
velinavasileva |
2008-11-01 18:46 |
|
Разбирам...Тези неща зависят от гледната точка (нивото на светоусещане), което при някои индивиди се променя...Добронамереността е нещо, което идва по-късно, при определени условия; не при всички хора...
|
cyclist, |
velinavasileva |
2008-11-01 18:52 |
|
Повярвай, дори когато не го съзнаваш - съотношението "актьор/зрител" е винаги 50:50!Абсолютно съм сигурна, защото проблемът много ме интересува и го изследвам от години...
|
* |
nezabravka1 |
2008-11-01 19:23 |
|
Не съм психолог, нито астролог, но според мен, не е добре да се прекалява със самоанализа, казвам го от личен опит.. :) Съветвам те да се съсредоточаваш главно върху хубавите неща, които те радват, както у теб и у другите, така и в живота изобщо. Позитивното мислене е незаменим помощник!
|
