" Ама да ви разкажа една истинска случка:В далечната 83год.живях у сестра си,тогава още нямах апартамент в града и работих в рудниците,една сутрин съм заспал и сам в къщи няма кой да ме събуди съм закъснял за работническия рейс гледам има само двадесет минути до градския автобус от автогарата и викам си ша го фана,нямате си на представа как се обуват гащи и чорапи и фанели наведнъж,обувките ги вързвах набегом и със бястна скорост се изнасям към автогарата Тамън стигам до половината път и ООО ужас напънаха ме тирантите яко,ами сега,ни назад ни напред,до автогарата остават още 500м. а да се връщам в къщи хич не става.Викам си ей ся я втасах,ша са насера на сряд пътя светкавично ми иде в главата мисълтта в някой блок в мазетата,ама вече не са трай,с едната ръка на гъза с другата на главата щот ми са замай са изнесох до най-близкия вход,леко проблясване,че беше на около двадесет метра от мен и ОООООООО още по голям ужас,мазата заключена,ей тука загубих разсъдака си отнама и къде сама и само да не е в гащите драснах нагоре по стълбите и едва стигнах мужду втория и третия етаж и усетих,че нещо излиза.Край викам си,насрах се на сряд града,гледам срещу мен една мивка,слагат ги там между етажите в едни малки килерчета,викам си тука ша да е, гащите и се надупих на мивката,с гръм и трясък се облекчих,няма хартия,няма нищо,за секунди стана всичко,само успях да видя,че мивката е пълна до половината и беш пак към автогарата.
За вас лъжа за мен истина взех,че хванах и автобуса,после цял ден се хилих на мене си и си мислих колко ли псувни съм изял от тия дето са минали покрай мивката. "
|
