ddd |
AZ_14 |
2008-11-20 17:47 |
В стария зоопарк имаше един папагал Коко,даваш му семка и той:''Коко...Коко'',беше много готин.Беше изпилил решетката от седене да чака семки....един бял,такъв и..сериозен!
|
AZ_14 |
ddd |
2008-11-20 18:10 |
Съпругът ми работи известно време в Африка, от там го донесе Жаки. А той докато живееше там си беше взел маймуна(ама не африканка, истинска маймуна) :))). Беше я кръстил Васко, защото най-добрия му приятел се казва Васил. Та тази маймуна му стъжнявала живота, големи поразии е правила докато е на работа. Казва: прибирам се, рева и чистя, беше си намерил дрехите от гардероба разхжарляни из цялата къща и по двора. Със сълзи съм се смяла:)))
|
ddd |
AZ_14 |
2008-11-20 18:18 |
Аз точно затова не съм и помислял да си взема маймунка,като малък съм чел една книжка ''Тошко Африкански'',там бях чел какви поразии вършат.
|
*** |
woody |
2008-11-20 18:23 |
Аз съвсем сериозно съм се замислял дали не бих могъл да жертвам една от стаите си, за да я обзаведа за една-две маймунки ...истински :)))
|
woody |
AZ_14 |
2008-11-20 18:31 |
Имаше една горила Тото,живяла в дом,в Куба,май бе по Гжимек или др.,не помня...доста години,прочети за нея,ако искаш нещо такова.Иска грижи,това е,и време...
|
в ''зоопортал'' я има книгата...откъс |
AZ_14 |
2008-11-20 18:36 |
Стюардите на кораба не трябвало да открият черното бебе. Преди да се качи на кораба за Хавана, опитната госпожа Хойт дала на черното си бебе приспивателно. Така пасажерите и екипажът на кораба смятали, че на борда е нейното бебе, грижливо покрито в кошчето. Мария Хойт била наела цял апартамент и още три други помещения. Така по време на пътуването тя все успявала навреме да премести Тото и двете кучета порода шпиц от едното помещение в другото. По този начин стюардите не могли да ги видят. В Хавана господин Хойт междувременно бил купил подходяща къща. Двамата се надявали, че тропическият климат на Хавана ще подействува благоприятно на нежното хранениче. Тази вила, изглежда, не била твърде малка, тъй като днес в нея е настанено едно посолство. Там пораснала Тото. Какво е вършела като дете, зная много добре, тъй като през последните години и самите ние имахме бебета горили в нашето жилище, но, разбира се, не сме ги оставяли при нас до такава възраст, както Тото. Но кой друг в света освен госпожа Хойт е правил такова нещо?
|
Книгата е много интересна |
AZ_14 |
2008-11-20 18:37 |
БЕРНХАРД ГЖИМЕК "СРЕД ЖИВОТНИТЕ НА АФРИКА" ВТОРО ИЗДАНИЕ Превел от немски: Розалия Вълчанова и Николай Йовчев Земиздат – София, 1982г.
|
краят..откъс |
AZ_14 |
2008-11-20 18:39 |
Понякога вземаше ръката ми и като слагаше главата си върху нея, заспиваше. Интересуваше се също от телевизора и винаги се сърдеше, когато го изключвахме. Всеки ден прекарвах цял следобед при нея, решех козината й, която до смъртта й беше чудно лъскава, миех лицето и ръцете й. Тя обичаше много чистотата и често пъти с мъка се обръщаше, за да мога да я измия. Не можеше да понася да бъде мръсна. Когато чуеше, че идвам (още отдалеч), Тото чукаше на вратата, откъдето трябваше да вляза. Само последния ден, на 27 юли, нямаше вече сили да чука. Веднага забелязах, че ръката й трепери, когато й подадох парче торта. Въпреки това по-късно изяде още един голям, много хубав мангов плод, а преди лягане си изпи млякото. Тъй като не можеше вече да чука, тя ми пращаше с уста целувки, за да ме поздрави! Не можете да си представите, драги професоре, колко мила беше към мен и как ми липсва. На 28 юли в 10,30 часа преди обед легна на възглавницата си с ръка под бузата и заспа завинаги.
|
В момента в Африка...от пресата |
AZ_14 |
2008-11-20 18:45 |
На 22 юли миналата година неизвестни нападатели залегнали в гората, готвейки се да екзекутират семейство горили. Въоръжени с автомати, те се спотаили на склона на вулкана Микено в източния край на Демократична република Конго. Преследвали 12-членното семейство Ругендо, добре познато на туристите и обичано от рейнджърите в националния парк „Вирунга". Патриархът на семейството горили, 225-килограмовият среброгръб мъжкар Сенквекве, вероятно е усетил близостта на нападателите, без да се разтревожи - виждал бил хиляди хора и се бил научил да приема присъствието им като дразнещо, но неизбежно.
Рейнджърите от близката казарма Букима казват, че чули изстрели към 8 часа въпросната вечер. На следващата сутрин пеши патрул открил застреляни три женски горили - Мбуранумве, Неза и Сафари, - а малкото на Сафари се криело наблизо. На следващия ден намерили мъртъв и Сенквекве - бил прострелян в гърдите същата нощ. Три седмици по-късно открили и тялото на Масибири, още една женска от семейството Ругендо. Смята се, че малкото й също е мъртво.
|
AZ_14 |
ddd |
2008-11-20 18:46 |
на всяка цена ще я прочета, само последния откъс ме натъжи - "и заспа завинаги". Напомни ми момента, когато трябваше да си преспя кучето - гадно, много гадно:(((
|
Коментар |
AZ_14 |
2008-11-20 18:47 |
Наистина е тъжно като виждам накъде върви човечеството.Бързото унищожаване флората и фауната,без дори да се замислим и за миг как вредим на цялата ни екосистема.Убиваме всичко по пътя си с умисъл да оцелеем.Но не и така,защото можем да оцелеем и без всичките глезотии,вече необходимости,които непрекъснато се измислят и усъвършенстват.Ние убиваме планетата Земя, а дали можем да спрем това-едва ли.Ето това е наистина тъжно
|
*** |
woody |
2008-11-20 18:49 |
ХА !!! Ами аз я имам тая книга бе, Азе... :)))) Сам съм си я купувал навремето, спомням си я - с едни гланцирани цветни снимки по средата, нали? Аз значи съм я и чел, естествено, и то няколко пъти. Навремето страшно много се вълнувах от пътешествия и сигурно от там ми дойде и страстта по географията. Кой знае на кой свят съм я забутал, но знам всичките си книги къде са "архивирани" :)))
|
ddd |
AZ_14 |
2008-11-20 18:50 |
Аз съм я чел няколко пъти,книгата е страхотна.Имаше и една друга ''Лъвицата Елза'',авторката я убиват бракониери,мъжа и също в последствие...книги с тъжен край,но истински!Прочети я непременно!
|
*** |
woody |
2008-11-20 18:51 |
Но явно още от детството ми е кодирано някъде желанието за маймунка!
|
*** |
woody |
2008-11-20 18:52 |
Ее сега, чел съм я, тя е ебати тъжната и красива история...
|
Завършвам по темата. |
AZ_14 |
2008-11-20 18:53 |
Ние-хората сме най-странните същества на земята.Първо правим всичко възможно да се отървем от нещо ,а после се опитваме да си го върнем с всички сили.Замърсяваме околната среда,а после започваме кампании по почистването й...Избихме горилите във Вирунга,а сега се опитваме да опазим и малкото оцелели от тях...Според мен човечеството твърде късно се сети да съжалява,чак сега след като убиха едно от последните семейства.Сега търсим вина в убийците на едно семейство,докато преди ежедневно са били избивани много повече горили!Това са хората-ценят нещо едва,когато го изгубят.И най-лошото е че това,което се случва днес на горилите във Вирунга представлява един катализиран процес на това,което ще се случи на нашата планета утре!
|
Благодаря ти AZ_14 |
ddd |
2008-11-20 19:01 |
радва ме когато чета хубави коментари и добри идеи. Днес научих нещо полезно и се радвам, че не си загубих времето във форума. Лека вечер Ви желая. Отивам да храня близнаците и папагала, защото вече не се търпят:(((
|
аз пък |
Ann_ |
2008-11-20 19:20 |
имам 6 котки, като следствие от една, но женска, която разбира се, се размножи. Трите от тях са малки зверчета и тези дни предстои да ги настанявам в добри семейства. Бернхард Гжимек много го четях като дете, особено "Серенгети..." и за лъвицата, но вече не - не знам защо, но повечето истории за животни ме натъжават, все имам чувството, че са под някаква заплаха, най-вече от човешкия род...
|