тема |
AZ_14 |
2008-11-09 14:05 |
Дамян Дамянов
Българио на живи и на мъртви…
Българио на живи и на мъртви,
Българио с безброй Баташки църкви,
Със гробища и с паметници светли,
Със този жертвен въздух, който свети
Над тебе вечно, като вече огън,
Аз искам да те събера във стих! Не мога!
Аз искам цялата да те прегърна —
Ръцете ми не стигат! Как да върна
Това, което ти си ми дарила?
Не мога.
И пред братската могила,
Пред Шипка и пред Вола коленича.
И без да казвам колко те обичам,
С една сълза, и кървава, и страшна,
За цялата ти обич се отплащам.
Сълза на радост и от скръб проляна!
Сълза, в която ти си цяла сбрана!
|
тема |
AZ_14 |
2008-11-09 14:06 |
Към Родината
Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.
И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.
Да търсим, който ще, във теб сполука бърза
и почести, и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.
Атанас Далчев,
1965 г.
|
България! |
AZ_14 |
2008-11-09 14:07 |
Българинът е велико нещо, защото древното ядро на нацията ни е съставено от народи, които са презирали робовладелския строй и народите, които имат роби. Това са свободолюбивите Прабългари, Славяни, Траки и Македонци. Американците имаха роби до ХХ в. Именно затова сме сложили началото на най-прогресивните идеи променили и променящи света, Орфей, Спартак, Александър Македонски, Аспарух, Ивайло /първото антифеодално въстание, при това и победило/, Демокрит също е роден на това златно парче земя наречено България и мн. мн др. Да не забравяме Ботев, Левски, Смирненски, Вапцаров, Пенев, който завършва поемата си: "Ще има пак звезди и кучета ще има виещи към тях". Сега предстои най-звездния миг на България към което се стремяха всички учени и философи на всички времена. Затова никога да не забравяме, че сме Българи. Поздрав!!!
|
Ние българите! |
AZ_14 |
2008-11-09 14:10 |
На теб случвало ли ти се е да си зададеш въпрос, да се замислиш откъде тръгва и накъде отива нашият, българският корен? В днешно време все по-рядко срещам хора, които са доволни от начина си на живот.
Всеки отрича българското в себе си, мъчи се някак си насила да стане друг, европеец. Та ние не сме ли?! Стремим се към една изкуствено създадена мечта, превръщаме я в национална, една утопия за обединение и глобализация, все едни думи, които не разбираме какво точно значат, но се големеем, че присъстват в речника ни. Същевременно нямаме самочувствие на нация, равна на останалите в Европа, та трябва да приравняваме по някакви критерии. И питам аз: ние нямаме ли с какво да се гордеем, нямаме ли велико минало и не сме ли една от най-старите нации в Европа; не сме ли показали колко гордост, слава и величие е имало и има по земите ни. 1300 години я има държавата ни, вярно близо половината сме били в снета от раменете глава, но за да покажем, че там дето има сърце, има и оцеляване, където има падение, има и възход. Нека за миг си представим 500-те години робство. Само при мисълта остаряваме и се отказваме от борбата за свобода. А нашите прадеди са кътали в душите си най-голямата светиня и най-силното оръжие - своето национално чувство, своята вяра и своето име...БЪЛГАРИ!
Понякога си мисля, че именно желанието ни да бъдем "велики" ни пречи да се приемем и да се харесаме. Всичките тези "Велика България", "Велики Преслав", "Велико Търново" контрастират на днешното ни "невелико настояще".
Може би и днес е нужен един съвременен Паисий, който да отвори очите и ушите ни като ни попита "...поради что се срамиш да се наречеш болгарин", да събуди българщината, за да вдигнем високо глава и да се гордеем със себе си. Макар и малки, колкото нокът късче на земния глобус, ние сме достойна нация. Само трябва да повярваме. Може би заради недоверието към самите себе си, цял живот се присламчваме към "по-големите" - братята руси, германци, сега американци и все не сме им братя. "Ние помним България в абичка и в потури облечена, с кълпак и забрадка на главата. Тази България трепереше над рода, честта и доброто име. В нови времена се намират хора, на които им се ще да се поприсмеят и на този калпак, за обидно минало да го сметнат, ако има как с трандафор да го ритнат и да гледат самодоволно как се смачква в някоя кофа за боклук." (Марко Семов) Ние бягаме, бягаме като от чума от миналото си, отричаме всичко посигнато от дедите ни и искаме топлата вода да открием под опеката на големия брат, т.е. по-голямата държава.
Не сме ли лицемери, отцеругателят не може да бъде родолюбец! Бягаме от държавата си за по-добър живот в чужбина, а вечер като си легнем сънуваме високите сини планини на Балкана и мечтаем за нашата България. Кога сме горди, че сме българи? Много, много рядко. Защо? И ние не знаем. А как да се научим като невръстни деца ни закърмят с любов и почит към друга държава. Не ни разказват приказки за български герои, а разни измислици на Уолт Дисни и т.н. В училище не ни закърмят с родолюбие, а ни учат да се изразяваме с невероятно сложни думи, които обясняват нещо съвсем просто и незначително. Но все пак трябва всичко да е по западен модел, а не български, защото все гледаме да се надскочим, за да се харесаме другиму. Как да разбираме света около себе си, като не разбираме самите себе си, нито предците си, нито наследството си. Всеки път започваме от начало, от нула, сринали до основи целия предишен свят, строен за нас с любов и труд и "кървава пот на чело". В цялата ни история като че няма нюанси и цвят, всичко е черно и бяло. Време е да спрем да удряме с чук върху нациналното ни самочувствие. Време е да намерим мъдра мярка на своето знание за добро и за лошо. Време е да приемем и саможертвата и предателствата на българите живели преди нас. Те са неделима част от нас, днешните българи.
|
Кои са ''Великите българи''?! |
AZ_14 |
2008-11-09 14:14 |
В този смисъл си зададох въпроса „Трябва ли Великите Българи да са Българи”.
Мисля, че това е основополагащ въпрос. Защото подредбата на думи „Великите Българи” предполага по подразбиране, че става въпрос за Българи. Какво обаче значи Българин по дефиниция? Човек, който е роден в България, има Българско гражданство (нещо, което трудно би важало за по миналите времена, но можем да го заместим с – присъства в Българските регионални църковни/Болярски списъци) или се самоопределя като Българин. Мисля, че е очевидно, че не можем да класифицираме за Българин човек, който не проявява желание да бъде класифициран като такъв, това би било нарушение на правото му на самоопределение. Та ако приемем това за дефиниция, ми е интересно в този смисъл как Кирил и Методи се класифицират като Българи?
И двамата са родени в пределите на Византийската империя. Имат гръцки и латински произход. Владеят частично славянски (което вероятно идва от страна на майката, и според разпространението на славянските племена по това време, е почти сигурно, че не става въпрос за Български славянски племена, въпреки очевидната прилика между всички регионални племена, ние и до сега говорим един език). Не са идвали в България никога. Не са се самоопределяли като Българи. Създадената азбука (която между впрочем както знаем, не е тази, която употребяваме) е създадена с регионални за Византийската империя цели, и не е била насочена към България. Какво е основанието да ги класифицираме като Българи? Те са важни хора за България и Българската история, но не по малко важни за съвременното ни съществуване са и други чужденци – като например царя Освободител – Александър II, поради чиито външно политически интереси, ние съществуваме днес като държава. Неговата важност особено спрямо конкретния момент, обективно е може би дори по-голяма за съществуването ни, но не го класифицираме за Българин. Ако си позволяваме да класифицираме толкова нагло, не самоопределили се за Българи хора, защо да не наречем такъв Буш, Клинтън, Блеър, Кол и подобни? Нали ни приеха в НАТО (а пропагандата казва, че това е много важна крачка в Българската история) и нали ще ни приемат в ЕС (пак уж много важна крачка в нашето бъдеще)? Защо класифицираме Любен Каравелов за Българин, като той е велико име и в Сръбската и в Румънската литература? Ако мерим всичко с един аршин, не мисля, че имаме каквото и да е директно основание да класифицираме Кирил и Методи за Българи, и според мен е редно те да отпаднат от списъка, без това да омаловажава по какъвто и да е начин тяхното значение.
|
Балканци.... |
AZ_14 |
2008-11-09 14:16 |
Гражданите на Македония, България и Сърбия имат еднакви предразсъдъци, стереотипи и мироглед, показват данни от изследването "Стереотипи в нашия дом и съседите ни".
"От една страна всички имат традиционно ксенофобско отношение спрямо другите, а от друга - имат чувството, че им е отнето нещо, което им принадлежи.
В същото време всички вярват в своята ексклузивност и страдат от ценностната конфузия", казва сръбският социолог Джокица Йованович, професор във Философския факултет в Белградския университет.
Йованович изрази загриженост, че ще се стигне до евроинтеграцията без да има интеграция помежду им и диалог между балканските народи.
Изследването, което е представено по време на дискусията "Култура на мира, идентичност и междуетнически отношения в Сърбия и на Балканите в рамките на европейската интеграция", е по проект на Центъра за социологически изследвания към Философския факултет в Ниш и се осъществява на територията на Сърбия, Македония и България до 2010 г.
Изследването има за цел да търси отговори на няколко въпроса, сред които - причините за балканските трусове, какви са балканските народи, колко те са склони към конфликти и към толерантност, каква е тяхната зрелост и готовност за обща и европейска интеграция.
Първата част от изследването вече е готова; тя се отнася до "стереотипите и предразсъдъците".
Според данните от изследването най-разпространеното мнение на Балканите е: "Ние сме жертви".
Сред останалите стереотипи е и този "Имаме славна история", "Други са виновни за нашите проблеми, защото ние сме жертви". Според учените тези и подобни стереотипи и за в бъдеще ще бъдат част от обществения живот в тази част на Европа.
Според Йованович данните ясно показват, че мнозинството от хората в трите държави смята, че "те са прави", а останалите "виновни".
Когато става въпрос за конфликтите от последните две десетилетия на Балканите общо е мнението, че "великите сили или други балкански народи са виновни за случващото се".
Според 72,3% от запитаните в Македония "вмешателството на великите сили е причина за балканските конфликти, на това мнение са 76,3% от анкетираните в България и 91,5% от сърбите.
Този резултат показва, че сред сръбските граждани остава валиден стереотипът, че "за загубата на сръбските територии" преди всичко носи отговорност Западният свят.
На въпрос дали войните са причинени от национализма на балканските народи, мнозинството от гражданите на Сърбия, Македония и България отговарят положително. На това мнение в Македония са 69,3%, в Сърбия така смятат 61,7% от запитаните, а в България - 53,2%.
На въпрос кой народ е най-виновен за конфликтите на Балканите, в Сърбия най-често отговарят албанците и хърватите - 43,9%, след тях сърбите посочват босненските мюсюлмани - 23,7%.
Според македонците най-големите виновници са албанците и гърците - 38,7%, след това македонците посочват албанците и босненците - 18%, а за 8% от гражданите на Македония това са сърбите и гърците.
За 36% от българите албанците и босненските мюсюлмани са най-виновните, след това българите нареждат албанците и сърбите - 18,9%, и босненските мюсюлмани и сърбите - 6,7%.
|
Истината |
AZ_14 |
2008-11-09 14:21 |
Едно нещо, което винаги ме е нервирало - великият откривател Българинът. Ние българите сме открили компютъра, киселото мляко, стремето и още кой знае какво.
То това е върховна комлексарщина - нито едно от тези неща не е открито от българин или от човек с български произход. Защо обаче упорито си ги приписваме тези открития?
Преди време гледах един документален филм за Ирак - малко хора знаят че това е най древната държава в света, първата така да се каже, или поне територията й е обитавана от първата човешка цивилизация. Та в този филм един некъпан иракчанин, от едно кирпичено селце с десетина къщи обясняваше гордо, че развалините които почваха от къщата му са на град Ур - първият град в човешката история, създаден от първата известна цивилизация - шумерите, преди около 12 000 години.
Много се гордееше с това, но цялата работа с нищо не променяше факта, че шебека рунтав нямаше да види ток и канализация в коптора си през следващите двадесет години поне, ако и да беше пряк потомък на Гилгамеш.
Винаги когато някой започне да ми говори за Симеон Велики и Крум Страшни, се сещам за този иракчанин. Ние сме малка държава която с нищо не е изменила световната, европейската и дори регионалната история в последните 600 години. Толкова сме малки и незначителни, че ако утре изчезнем поради внезапен катаклизъм, ще бъде новина само три дни. Не сме създали нищо, което да бъде включено в златният фонд на великите човешки открития и достижения, а ако изобщо някой се сети нещо положително за нас, то е киселото мляко и Стоичков. Нашата природа не е най красивата, нашите жени не са най ебливи, нашите ученици не са най умни - съжалявам, че разбивам сърцата ви но това е факт.
Като се замисля, нямам особена причина да се изправя насред Виена, да се бия по епилираните гърди и да викам - Булгар,Булгар! ….
Все пак аз много си харесвам родината - не защото е най…
Просто ми харесва- готино си е тук.
Много хубава природа, хубави жени, шкембе чорба….
И ако се отървем от всичките си смешни комплексарски напъни, мисля, че ще погледнем по-реалистично на нещата като цяло - това исках да кажа, а не че, трябва да се влачим със смачкано самочувствие и да се кланяме на всеки чужденец.
В много от случайте сме по умни от чужденците, но за съжаление те са по разумни. Тоест постигнали са повече. За това сме най бедната и слабо развита държава в ЕС, но все пак и Ирландия и Норвегия са държали този приз, а сега са на върха - така, че съм оптимист общо взето.
|
1744 за 1.20 шоу у вас + възможност за кола! |
v4elka_veska |
2008-11-09 14:22 |
|
Ако се обадиш на 1744 само за 1.20 лв,. ще изгониш "Аз мислиш" и ще поправиш поне българския език от португалски влияния!
|
''Топ Гън"-нашите са по-готини от измисления Том |
AZ_14 |
2008-11-09 14:28 |
Летците ни смайват света
През 1943-1944 година боевете в небето над София приличат на схватката между Давид и Голиат. Съюзническите самолети, излитащи от базите си в южна Италия, са над 2600, летците им - около 4500. Срещу тях се изправят изтребителните орляци на родната ни авиация със своите 80 самолета и горе-долу толкова пилоти. Понякога един наш изтребител воюва с по 20-30 вражески машини. Българските летци обаче демонстрират невероятен боен дух и защитават столицата до последен дъх. Истински чудеса от храброст показват поручик Стоян Стоянов - 15 въздушни победи, подпоручик Петър Бочев - 13, кап. Чудомир Топлодолски и подпоручик Марин Цветков - по 8, подпоручик Борис Дамев - 7, и много други.
Още при първото нападение на 1.08.1943 г. въпреки потискащото си превъзходство вражеската армада е отблъсната и нашите летци свалят 5 "летящи крепости". В боя на 20 декември поручик Димитър Списаревски с безумно смела маневра прострелва един бомбардировач и виждайки, че е свършил патроните, с пълна скорост се блъсва в друг. Приятелят му Георги Куюмджиев се врязва в неприятелските редици, запалва една "летяща крепост" и след като поразява охраняващия я изтребител, е нападнат от нови 6 и загива в неравния бой. Объркан и смутен, неприятелят хвърля смъртоносния си товар в полетата около София и поема обратно.
Сензационната вест за българската жива торпила обикаля светкавично света. Още в първата си вечерна емисия Радио Лондон апелира: "Български летци, ние знаем, че сте храбри и че сте готови да браните до смърт своята родина, но няма смисъл да се блъскате в нашите крепости. Защото вие сте малко, а ние сме хиляди." След 4 месеца обаче, на 17.04.1944г. подвигът на Списаревски е повторен от поручик Неделчо Бончев, по чудо останал жив след своя таран, при който сваля американски бомбардировач.
На 30.03.1944г. нашите летци свалят 7 самолета и повреждат 13. С един откос на оръдието подпоручик Христо Костакиев сваля 2 многомоторни самолета - нещо нечувано в историята на световната авиация. "Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпиха понятието ненадмината ярост в авияцията", признава американският лейтенант Едуард Тинкър.
147 английски и американски самолета намират гибелта си на българска земя. Загиват 141 съюзнически пилоти, 329 са пленени. Своя живот за родината жертват 19 наши летци. Другите, останали живи, ги чакат разстрели, разжалвания, гонения и горчив залък хляб след Девети...
В днешните американски източници обаче трудно ще намерите истината за тези боеве. нападението на 10.01.1944г. например просто липсва от излязлата в САЩ през 1995 г. "История на 15-та въздушна армия" от Кен Ръст. Не само, защото от бомбите на нейните 280 самолета тогава загиват близо 700 софиянци. От дневниците на изтребителните орляци се вижда, че тогава нашите летци са свалили 6 бомбардировача и 3 изтребителя. Сериозно повредените, изпопадали на връщане из албанските планини и в Адриатическо море са много повече - според Би Би Си след акцията не са се завърнали 31 американси самолета. Това са над 10% загуби, които се смятат за катастрофални, докато ние губим само един пилот и изтребител. Всичко това обаче просто го няма в историята на 15-а въздушна армия на САЩ...
|
Помнете! |
AZ_14 |
2008-11-09 14:32 |
НА ПРОЩАВАНЕ
Христо Ботев
Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с онази тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше,
там дето баща и братя
черни чернеят за мене!...
Ах, мале - майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя,
за него ще се заловя,
пък... каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка!
А ти, 'га чуеш, майнольо,
че куршум пропей над село
и момци вече наскачат,
ти излез, майко - питай ги,
де ти е чедо остало?
Ако ти кажат, че азе
паднал съм с куршум пронизан,
и тогаз, майко, не плачи,
нито пък слушай хората,
дето ще кажат за мене
"Нехранимайка излезе",
но иди, майко, у дома
и с сърце сичко разкажи
на мойте братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина,
затуй, че клетник не трая
пред турци глава да скланя,
сюрмашко тегло да гледа!
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
земята, майко, черната!
Дано ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята,
и дето срещнат душманин
със куршум да го поздравят,
а пък със сабя помилват...
Ако ли, майко, не можеш
от милост и туй да сториш,
то 'га се сберат момите
пред нази, майко, на хоро
и дойдат мойте връстници
и скръбно либе с другарки,
ти излез, майко, послушай
със мойте братя невръстни
моята песен юнашка -
защо и как съм загинал
и какви думи издумал
пред смъртта си и пред дружина...
Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело,
и като срещнеш погледът
на мойто либе хубаво,
дълбоко ще ми въздъхнат
две сърца мили за мене -
нейното, майко, и твойто!
И две щат сълзи да капнат
на стари гърди и млади...
Но туй щат братя да видят
и кога, майко, пораснат,
като брата си ще станат -
силно да любят и мразят...
Ако ли, мале, майноле,
жив и здрав стигна до село,
жив и здрав с байряк във ръка,
под байряк лични юнаци,
напети в дрехи войнишки,
с левове златни на чело,
с иглянки пушки на рамо
и с саби-змии на кръстът,
о, тогаз, майко юнашка!
О, либе мило, хубаво!
Берете цветя в градина,
късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки!
И тогаз с венец и китка
ти, майко, ела при мене,
ела ме, майко прегърни
и в красно чело целуни -
красно, с две думи заветни:
свобода и смърт юнашка!
А аз ще либе прегърна
с кървава ръка през рамо,
да чуй то сърце юнашко,
как тупа сърце, играе;
плачът му да спра с целувка,
сълзи му с уста да глътна...
Пък тогаз... майко, прощавай!
Ти, либе, не ме забравяй!
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...
|
Тема за гордост!!! |
AZ_14 |
2008-11-09 14:33 |
Класация на върховите постижения на българи:
1. Първата автоматична електронно-изчислителна машина, която поставя началото на компютърната ера, е изобретена през 1939 г. от Джон Винсент Атанасов - българин;
2. В модели на Сузуки, Тойота, Фиат, Опел, Хонда се вграждат принципно нови автоматични скоростни кутии, изобретени от Румен Антонов - българин;
3. Откриването (1973 г.) на явлението "шести сърдечен тон" спомага за по-пълно опознаване на сърдечната дейност и избягване на диагностични грешки. Откривател е проф. д-р Иван Митев - българин;
4. През 1977 г. Вояджър полита в търсене на разумен живот. Златният диск на борда съдържа най-красивата музика на земята. На него е записана песента "Излел е Делъо Хайдутин", изпята от Валя Балканска - българка;
5. Един от създателите на революционния метод на кинематография, използван за суперефектите на "Матрицата", е Георги Боршуков - българин;
6. Компанията "Кеър илектрикс", която разработва първия безжичен сърдечен монитор, използван днес в болниците по целия свят, е основана и ръководена от Петър Петров - българин;
7. Върху опаковката на всеки млечнокисел продукт, произведен в Япония, се изписва името на откривателя на млечнокиселата бактерия д-р Стамен Григоров - българин;
8. През 1995 г. "Опакованият Райхстаг" привлече пет милиона посетители в центъра на Берлин. Уникалният проект е дело на авангардните творци Жан-Клод и Кристо - българин;
9. Световният рекорд на 100 метра бягане с прпядствия за жени е 12,21 секунди. Поставен е преди петнадесет години и е петият световен рекорд на Йорданка Донкова - българка;
10. Най-отдалечената планета, изветна на астлономите, се намира на 5 000 светлинни години от Слънцето в съзвездие Стрелец. Ръководител на екипа, направил откритието, е проф. Димитър Съселов - българин;
11. За първи път жена участва в боен полет по време на Балканската война. Името й е Райна Касабова - българка;
12. През февруари 2003 г. категориите "Най-популярен албум" и "Най-популярни артисти" в класацията за техно музика на световния музикален сайт Listen.com са оглавени от Gravity Co - Петър Съмналиев, Явор Захариев, Ясен Филипов и Стефан Попов - българи;
13. Уникалните реактивни двигатели на лунния модул "Орел", които правят възможно кацването на Луната на астронавтите Армстронг и Олдрин, са изобретени от Иван Ночев - българин;
14. Монументалната статуя на Леонардо да Винчи, която посреща гостите на Вечния град на входа на римското летище, е дело на скулптора Асен Пейков - българин;
15. Автори на проекта за националната страна на немските евромонети с най-високи стойности - 1 и 2 евро, са Хайнц Хойер и Снежана Хойер - българка;
16. Шампион по свободна борба, който пропуска само две победи в над 1500 официални мача с противници от пет континента, отказва предложенията за чуждо поданство с думите "Дан Колов е българин";
17. Прототипът на електронния ръчен часовник - "първия напърно нов начин да се показва времето от 500 години насам", е създаден от Петър Петров - българин;
18. На световната олимпиада по математика в Токио през юли 2003 г. първото място и златни медали спечелват Калоян Славов, Росен Кралев, Александър Лишков, Добромир Рахнев, Илия Цеков и Румен Зарев - българи;
19. През 1912 г. при обсадата на Одрин за първи път е използван самолет за военни цели. Първата в света въздушна бомбардировка извършват Радул Милков и Продан Тракчиев - българи;
20. Написването на новите учебници по математика за IX и X клас на училищата в САЩ е възложено на американската организация "Най-добрите практики в обучението" на екип от български математици и учители;
21. Построяването на фотокопирната техника става възможно благодарение на откритието на фотоелектретното състояние на веществата, направено през 1937 г. от акад. Георги Наджаков - българин;
22. Най-много световни титли в художествената гимнастика, многобой, имат Мария Гигова (1969, 1971, 1973) и Мария Петрова (1993, 1994, 1995) - българки;
23. Главният конструктор на първия в света многоцелев самолет Дъглас ДС-3, за който Нийл Армстронг признава: "От него както аз, така и всички американски пилоти сме се училина авиация", е Асен Йорданов - българин;
24. В първата изложба на сюрреалистите в Салона на независимите в Париж са представени творби на Хуан Миро, Макс Ернст, Андре Масон, Ханс Арп, Пикасо и Жорж Папазов - българин;
25. Най-добрият студент на Европа, Близкия Изток и Африка на компютърната академия Cisco Systems за 2003 г. е на 15 години и завършва нивото за професионалисти CCNP. Казва се Йордан Кацаров и е българин;
26. Идеите, развити в книгата "Звезда на съгласието" (1916 г.), служат на американския президент Уилсън за формулиране на неговите "14 точки" за омиротворяване на света и полагане основите на Обществото на народите. Автор на "Звезда на съгласието" е Никола Димков - българин;
27. Един от най-старите рекорди в леката атлетика е в дисциплината "скок на височина (жени)" - 209 см.Постижението, което не е подобрено или повторено вече на 16 г., принадлежи на Стефка Костадинова - българка;
28. Най-младият член на Световната организация за слънчева енергия е 16-годишният Тодор Нанчев - българин.
|
Батак! |
AZ_14 |
2008-11-09 14:35 |
Възпоминания от Батак
(разказ от едно дете)
От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.
Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.
Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.
А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.
И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.
Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.
Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!
Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Не е песен. Но няма истински човек(българин), който да не настръхне поне като го чете. Класика.
|
История |
AZ_14 |
2008-11-09 14:39 |
Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно. (Паисий Хилендарски)
Рядко се срещат народи като българите, чиято историческа съдба се дели на два крайно контрастни и ярко отгранчими периода. Период на велик възход, продължил почти цяло хилядолетие, и период на слабеене и упадък започнал преди хиляда години и продължаващ с малки прекъсвания и възходи почти до наши дни. Историята на древните българи ни е потребна, за да разберем както причините за някогашния наш неотразим възход като народ, така и причините за невидимия, но неизкореним упадък, който неведнъж е довеждал нашия народ през последното хилядолетие до плачевно състояние. Тя ни е необходима, за да си възвърнем отново онези светли сили, които са дали на България славата на една от най-големите, но и на една от най-справедливо управляваните държави в Европа.
Трудно е да се открие по-необикновен и по-загадъчен народ от древните българи. Този забравен народ има няколко исторически рекорда. Поради своята трудна историческа съдба той се е придвижвал на големи разстояния от своята прародина и не е изгубил името си сред многобройните народи и племена. Този народ е оставил следи от запад на изток на повече от 6 хиляди километра и от север на юг на повече от 5 хиляди километра разстояние. Изминатите от този народ географски разстояния през огромния Евразийски материк са по-големи от разстоянията, преодолявани от древните гърци при легендарните им морски пътешествия и от знаменитите скандинавски викинги.
|
...продължение |
AZ_14 |
2008-11-09 14:40 |
Светът благоговее пред митовете на елините и пред сагите на викингите, а българите не се споменават сред народите пътешественици и тяхната необикновена устойчивост не се познава. Не се познават техните пътешествия на запад и на север и в последствие многобройните им пътешествия към Индия по времето на прочутия цар Кардам и за преселенията към Армения и към планината Булгар в Мала Азия.
Причината - от една старана на древните българи се е гледало като на нежелани гости, намесили се в живота на богатите византийски провинции. 90% от информацията за ранната и средновековна българска история идва от византийски историци и хронисти. От тях не може да се очаква обективно отношение към българския политически и църковен елит. Това е нормално. Българската държава е основен съперник на Византия в битката за хегемония в Югоизточна Европа. От друга страна българските средновековни истории и хроники са унищожени при завоюването на страната от турците. Още в XIV в. са изгорени всички царски, болярски, патриаршески, митрополитски и манaстирски библиотеки и архиви. Български документи е унищожавало и гръцкото духовенство. През XIX в. са унищожени много български ръкописни сбирки, останали в манастири и църкви под юрисдикцията на Вселенската патриаршия. Същата е съдбата на хилядите надписи върху камък. Голяма част са изчезнали в турските варници на територията на старите столици Плиска и Преслав. Съхраняваните документи в Киев са унищожени през XIII в. от татарите. Съхраняваното сега във Ватикана е отдавна известно. Във библиотеката на Ватикана обаче са унищожени много документи през 1576г при. т.нар "сакко ди Рома" (ограбването на Рим от германските войски и втори път от войските на Наполеон). Малкото налично в Москва също е унищожено при пожарите през 1812 г. при Наполеоновия поход. Източници за историята на древните българи се намира най-много в не съвсем обективните и често преразказани византийски хронисти. Така са правили и Цезар Бароний, и Мавро Орбини, и Петар Богдан и Отец Паисий. Това е довело до появата на немалко съществуващи и до днес грешни представи за българската история. Затова е необходимо системно научно изследване на наличните китайски, арабски и арменски документи.
Рядко се намира народ, който е създал на четири различни места, на хиляди километра една от друга, четири големи държави наречени с едно и също име. Първатa е в подножието на Памир и Хиндокуш. Втората е при Кавказ, наричана от византийците Старата Велика България, за която напомнят крепостните стени на град Хумар. По тези крепостни стени, както и по стените на Вавилон, е можела да мине колесница. Третата е край Волга, наричана от Русите Велики Болгар. Четвъртата е край Дунав. Последната България изгражда като столица огромната Плиска върху 23 кв.км. През IX-X в. това е вероятно най-големият град в Европа.
Ако речем да опишем накратко българската история, можем да си послужим и с четири известни имена на български планини. Първата е планина Българ в далечния Памир, описана в арабски документи през X в. Втората е Булгра в централен Кавказ в съвременната област Балкария. Третата Булгар в древната област Каликия Трахея (Суровата Каликия) в Мала Азия. Четвъртата планина е България (днес Булгерия) на юг от Неапол. Това е най-западното планинско гнездо на древните българи. Тези четири планини сочат пътя на българите, но и една особеност. Древните българи са създавали своя държава винаги до висока планина, в която при бедствие да спасяват своя народ.
Четирите велики български градове. Древният град Балх край Памир е столицата на Балхара. В древността Балхара е наричана "Страната на хилядата градове". Вторият е Българският Балх в Кавказ, който е наричан от арабите Булгар балк. Третият град е Велики Болгар край Волга. Четвъртият е Бълград на север от Дунав. Един от големите градове на Аспарухова България. Същият град днес се казва Алба Юлия. Унгарците го наричат Булгарфейервар и Дюлафейервар.
Четирите реки, край които са обитавали древните българи. Пъвите две са далечните реки Балхаб и Куб (днешна река Кабул) в древна Балхара. Втората река е Куб (днешен Кубан) в Кавказ. На трето място е река Волга. Четвъртата река е Дунав.
bulgar-2.jpgБългарската история може да се опише и с четири имена на герои. Авитохол, споменат в древна българска легенда заедно с имената на Ромул и Рем. Вторият легендарен български владетел е Ирник. Пред него са изпитвали стархопочитание две велики империи - Византия и Сасадинска Персия. Аспарух, който завзема византийски провинции, заселва се в тях и принуждава Византия да му плаща данък. И един български духовник. Малко известния Петър Българина от Булгаро Верчели. Той получава през шести век кардиналския сан от римския папа.
В "Махабхарата" на царя на Балхара се гледа като на един от царете, произхождащи от древна Ария - легендарната прародина на индоиранските народи. За това както означава тази подробност най-видният съвременен санскитолог Томас Барроу казва: "Нахлулите в Индия северни народи наричали себе си с името AIRIY. Зад тях в Азия останали родствени с тях народи, които заели цялото Иранско плато и обширните пространства на централна Азия. Тези народи наричали себе си със същото име - на езика на Авестата AIRIY, от което произлиза и името на съвременен Иран." По времето, когато е била писана "Махабхарата", все още е бил жив споменът за общата прародина на индийците и иранците, известна като АЙРИАНА ВЕДЖЙО, затова индийските крале са гледали на царете на Балхара като на свои древни сродници, произхождащи от прастарата съвкупност от народи, наричана с общото име AIRIY (АЙРИА).
"Царете на Ария - пише в Махабхарата" - верни на своята цел, сигурни в своето знание, познавачи на "Ведите", изкъпаха душите си в светлия ручей на "Упанишадите". Царете с цялото дължимо достойнство и благолепие и вървейки заедно като един, изпълниха всички високи церемонии за своето обединяване, Бхарата! Това беше царят на Балх - Бахлика, който докара колесница, облечена цялата в злато и Судакшина я запрегна с бели коне от Афганистан...Господарят на Декан донесе ризница. Царят на Магадха - гирлянда и тюрбан; великият стрелец Васудана доведе огромен слон на 60 години...Царят на Кашите донесе лък. Шаля - царят на Мадра, донесе позлатен меч и мандолина със златни струни..."Тук царят на Балх е посочен на първо място между съюзниците на индийската династия Каурави, при това той стои начело на съюзните царе при церемонията по побратимяването, съединяваща по прастар обичай в едно цяло царете на АЙРИА, т.е. на древната индоиранска родина. Забележителен е и подаръка на царя на Балх - облечена в злато бойна колесница с превъзходни бели коне.
В анонимния хронограф от 354 г. българите са посочени като потомци на СИМ, който според Библията заселил след Потопа земите на Изтока. Тази легенда ясно сочи, че българите са дошли от земите на Изтока.
Явно е, че българите са дошли в Кавказ от това древно и богато царство като са се преселили оттам.
Но каква би могла да бъде причината за това? На този въпрос отчасти са отговорили индийските и китайски източници.
Напоследък все повече се пише за връзките на прабългарите с някои от най-старите цивилизации: Древен Египет; Шумер; Китай и др. Интересен е въпросът и за отношениятя между древните българи и есеите в старата римска провинция Палестина.
Източници: 1. Библиография; 2 Косвени източници; Ранни китайски източници; Трудове на епископ Григорий от Павия края на пети век; История на Мовсес Хоренаци пети век; Сведения за кавказките българи на сирийския хронист Захарий Ритор от 550 г; сведения от арменската география "Ашхарацуйц" 680-790г.
|
1 7 4 4 |
v4elka_veska |
2008-11-09 14:45 |
|
Просто е реението обаждаш се за 1.20 лв. на 1 7 4 4 и може да спечелиш кола!
|
Трябва ли ни такъв политик? |
AZ_14 |
2008-11-09 14:48 |
Мустафа Кемал Ататюрк произхожда от нашенски род от Голо бърдо, твърди изследовател от Монтана
Водачът на младотурския бунт срещу властта на султан Абдул Хамид Втори /1908 г-/ и на Националната турска революция /1919-1922 г./ , първият президент на светска Турция Мустафа Кемал Ататюрк всъщност е бил българин, убеден е Никола Намерански. Ровейки се дълго време в български и чужди речници и справочници за имена на селища, местности и личности, той се натъкнал на любопитния факт, който се потвърждавал и от други автори.
Интересът към произхода на великия турчин сега е провокиран от номинацията му за личност на ХХ век за класацията на сп. "Тайм". В изследването си "Славянското население в Албания" руският учен А .М. Селишчев съобщава, че родителите на Ататюрк били преселници в Солун от село Себища в Голо бърдо, населено предимно с българо-мохамедани. В Солун ги знаели като себищалиите, така бил наричан и синът им Мустафа. Жители от Голо бърдо и сега свидетелстват, че родът на тачения турчин тръгва от тяхното село Себища, твърди Намерански.
Официалната биография на родения през 1881 г. Ататюрк сочи обаче Солун за негово родно място. В този град той завършил и военна прогимназия, а в Битоля - средно военно училище.
Това, което също официално се знае, е, че Ататюрк е говорел много добре български и е бил искрен радетел за приятелски отношения между България и Турция. Като президент той сключва и първите договори за добросъседство между двете страни: за приятелство - през 1925 г. , за търговия и мореплаване - 1928 г. и за помирение - през 1929 г.
Ататюрк е една от най-сериозните кандидатури за личност на века, съобщи сп. "Тайм".
|
Защо нашите съседи го тачат? |
AZ_14 |
2008-11-09 14:51 |
Параграф 5861 от турския наказателен кодекс постановява, че който обиди или охули публично паметта на Ататюрк, е заплашен от затвор от една до три години. Тази правна разпоредба позволи на съдиите в Турция да спрат работата дори на сайта YouTube. Един приет през 2007 година закон за Интернет даде правните основания за това. А последствията понесе едно видео, което представляваше неодобрен от властите монтаж, в който Ататюрк се появяваше зловещо гримиран и танцуваше кючек по бельо. Показаното се стори на съдиите прекалено хомосексуално и в никакъв случай държавническо и елегантно.
Въпреки че още от 70-те години ислямистките хардлайнери се умножават в Турция като грипните вируси, в никоя друга държава лицето на държавник от миналото не се почита толкова много и не се вижда на толкова публични места. И става дума не само за Турция. Американският президент Франклин Рузвелт каза след смъртта на Ататюрк през 1938 година: “За съжаление вече няма да имам възможността да опозная този човек, което ми се искаше да направя от доста време.” А Уинстън Чърчил, британският министър-председател, който заклейми Ататюрк като предводител на варвари, заяви със състрадание: “Сълзите, които лее за него целият народ, са нищо за този голям герой и баща на Турция.” И няма никакво съмнение, че Ататюрк беше един от най-големите държавници на 20-ти век.
Като генерал той победи много по-силни противници – като например военния министър Чърчил през 1915 година при нападението на Дарданелите. Като владетел той преобърна наопаки цялата страна, което не се удаде на нито една революция – била тя френска или руска. Погрижи се за премахването на халифатите и за отделянето на държавата от религията. Ислямското летоброене беше заменено от Грегорианския календар, въпреки че е с християнски произход. От този момент неделята беше възприета като почивен ден, като измести свещения мюсюлмански петък. Беше възприета метричната система, а в османския език беше въведена латиницата. Турция получи нова правна система, базирана на немски, италиански и швейцарски правни модели. Правото на име беше постановено със закон (до 1934 година турските граждани нямаха право на фамилно име). Религиозните училища бяха затворени и беше въведено задължителното образование.
Накрая той наложи и най-голямата промяна: равнопоставеността на мъжа и жената. От 1926 година жените могат да посещават университети. Те получиха правото да гласуват. Първо на общинско ниво. А след това и на национално, т.е. да избират парламент. Съответно не трябваше и не беше позволено да ходят забулени. За подобни кардинални реформи на Голямата коалиция в Берлин щяха да са й необходими три века.
Не всички промени обаче бяха приети без съпротива. Когато Ататюрк забрани на мъжете да носят фесове и им препоръча шапки, в Източен Анадол се стигна до революция и бяха произнесени 138 смъртни присъди срещу привържениците на фесовете. При налагането на идеите си Ататюрк е всичко друго, но не и нежен. Той все пак е и генерал. През 1922 година, след победата си над гърците в Измир, устройва чудовищна кървава баня. А 14 години по-късно предприема брутални мерки срещу поощряваната от самия него опозиционна партия.
За да бъде разбран Ататюрк, трябва да се познава жизненият му път. Роден е през 1881 година в Солун и живее там до 1895 година. Пристанищният град тогава е част от Турция, но е повлиян от Запада.
|
днес |
crunch |
2008-11-09 14:51 |
|
18.50 часа - Любимецът на Тангра - Български хроники.
|
продължение.... |
AZ_14 |
2008-11-09 14:52 |
Младият Мустафа е очарован от начина на живот и от светогледа на европейците. Въпреки желанието на майка си, той не отива в религиозно училище, а в светско – на Шемси Ефенди, където получава името Кемал (“съвършеният”). През 1893 година отива във военно училище. Отново против волята на майка си. За отварянето му към Запада се оказва особено важно обучението му във военната академия (1902-1905 г.). Тук той учи френски, тогавашния световен език. Така получава достъп до творбите на литературните бащи на Френската революция, до идеите и до мечтите им. Едновременно с това се свързва с “младотурците”, които искат да освободят “болния човек на Босфора” от деспотизма, но скоро падат жертва на мегаломанията.
Още тогава Мустафа Кемал си представя ясно новата и жизнена Турция: “Султанатът трябва да бъде разрушен. Трябва да се откъснем от източната цивилизация и да се обърнем към западната. Религията и държавата трябва да бъдат разделени.” С тези идеи той печели все повече и повече врагове. Особено след като през 1912 година се изкачва в йерархията на генералния щаб. Най-големият му противник е генералът военен министър Енвер паша, който мечтае за възраждането на Османската империя и вярва, че може да осъществи тази мечта като съюзник на Германия в Първата световна война. Мустафа обаче няма доверие на германците, също както и на руснаците по-късно. Едновременно с това при оценката на политическото положение в Европа той притежава една почти пророческа дарба. Смята, че Хитлер е луд, а Сталин - крайно опасен. За Мусолини пък казва: “Един ден той ще бъде обесен от собствения си народ.” Той предрича Втората световна война, залеза на нацисткия режим и възхода на комунистическа Русия.
В действителност съществували двама Мустафа Кемал. Единият бил склонен да анализира, ледено студен, подхождащ безкомпромисно към всички, изпречили се на пътя му. И другият – емоционален, с поглед към бъдещето, обичащ своята Турция и оценяващ дори най-големите й врагове – гърците – като културен народ. “Мекият” Кемал често търсел близостта на жените, за което тесногръдите критици го обвиняват и до днес. Но за него жените били синоним на другия, хуманния свят. Без лъжи и без интриги, далеч от тътена на оръдията и от мегаломанията. С жените се чувствал свободен. Това чувство на свобода било и причината да избягва всяко обвързване (с изключение на брака с Латифе, продължил две години и половина). За топлината, близостта и щастието, които намирал при жените, той им се отблагодарил с най-големия подарък, който можел да им направи: освобождаването от халифата и така от робството на един погрешно разбиран ислям.
Един друг факт, който не се изтъква много често, е, че турската анасонлийка вкара Бащата на турците в гроба на 57 години. Но до края на 1936 година, когато загубва контрол върху употребата на алкохол, за него ракията е движеща сила и вдъхновение. Успява да се справя с пиянството, знаейки и за положителното му, и за опасното му влияние. И това, че лечебната напитка се превръща в смъртоносна, се оказва не толкова важно. Ататюрк е завършил делото на живота си. Но не иска да продължи. Арменци и кюрди отхвърлят новата безбожна Турция, също както и старата, и се изправят срещу военните с терористични актове. Ататюрк заповядва безпощадни мерки срещу кюрдите и срещу арменците. Десетки са обесени. Едновременно с това разбира, че ще трябва да управлява страната с диктаторски мерки още 10-15 години, за да наложи реформаторската си политика и да утъпче пътя към демокрацията. Той обаче не е нито Хитлер, нито Сталин и няма желание да потиска страната си. Последиците са дълбоко отстъпление и посвещаване на алкохола.
Днес – заради личността си, излъчването и острия си ум – Ататюрк би бил абсолютна медийна звезда, преди всичко в Западна Европа. Ангела Меркел и Никола Саркози щяха да противопоставят на интелигентността му само европейския сапунен мехур. А до него настоящият министър-председател на Турция – Реджеп Тайип Ердоган – щеше да изглежда блед като терасите на Памуккале. В ислямската крепост на Ердоган един западно ориентиран свободомислещ човек като Ататюрк може да бъде само обект на омраза. Неслучайно ръководителят на Партията за справедливост и развитие нарича асимилацията на турските имигранти в Германия “престъпление срещу човечеството”. Но ако в Турция имаше свободни избори, той и партията му никога нямаше да бъдат избрани. В страната обаче властват отношенията от края на 19-и век. Или от днешен Иран. Ататюрк обаче и без това щеше да изгони Ердоган в Северна Корея.
|
Пример за политик и то близо до нас! |
AZ_14 |
2008-11-09 14:54 |
Днес в Турция няма нито една обществена сграда, от стените на която да не гледа образът на Кемал Ататюрк. Той е символът на страната, тъй като съумява от развалините на Османската империя да изгради една модерна държава. Хората го наричат Ататюрк (баща на нацията), защото извежда Турция от мрака на феодализма и религиозния фанатизъм. Мнозина са изследователите на живота му, но малцина знаят, че най-голямата му любов била българка. Сантименталната история между Димитрина Ковачева и Кемал Ататюрк е описана за първи път от писателката Лиляна Серафимова.
Избран - това означава името Мустафа на турски. Баща му, който бил митничар в Солун, се надявал синът му да стане видна личност в политическите среди. Затова бил готов на всякакви жертви, за да го издържа в офицерското училище. Заради отличните си оценки по математика в него Мустафа бил наречен от съучениците си Кемал - т.е. зрял, съвършен. Първата световна война го заварила военен аташе в София. Тук се запознал с Димитрина Ковачева, втората дъщеря на генерал Стилиян Ковачев, бивш министър на войната. Тя току-що се била върнала от швейцарския град Ньошател, където учила литература. Там била
отхвърлила предложението за брак на богат аристократ
защото не го обичала. "Мити се открояваше сред останалите момичета - пише Лиляна Серафимова - но това не беше някаква смущаваща, фрапантна красота. Имаше миловидно лице, руси, къдрави коси и тъмнокафяви очи, които гледаха ту с чистотата на дете, ту с палавата закачливост на пораснала девойка, ту с нежна, едва доловима меланхолия, неприсъща на възрастта й". Двамата се запознали през февруари 1914 г. в Градското казино в София. Кемал бил запленен от лъчезарността и елегантността й. Бил уверен, че тя е любовта на живота му. Дълго време премислял пречките за един евентуален брак между тях:
той бил по-възрастен от нея с 11 години
и освен това имал много политически противници сред младотурците в Истанбул, които биха вгорчили съвместния им живот. Въпреки това обаче, четири месеца след запознанството им, Кемал предложил брак на Димитрина. Тя била уверена, че баща й ще се съгласи, защото Кемал бил винаги добре дошъл в семейството й. "Знаете, че аз много ви уважавам - отвърнал генерал Ковачев на чужденеца, когато той поискал ръката на дъщеря му - но за един траен брак са нужни и други, общи неща. Ценя ви като човек и войник, но само една любов не стига. Бракът може да се превърне в проблем както за нея, така и за вас". Кемал бил много огорчен, но
продължил да се вижда тайно с Мити
Политическите събития обаче попречили на връзката им. На 29 октомври 1914 г. Турция се включила във войната на страната на Германия и Австро-Унгария, а през 1915 г. Ататюрк, който вече бил подполковник, получил заповед да се върне в Истанбул. Но там не забравил Димитрина и след по-малко от година се върнал тайно в София, където за втори път поискал ръката й от баща й. Той отново му отказал и за да раздели окончателно дъщеря си от него, я сгодил почти насила за Деян Деянов, заможен адвокат, станал по-късно депутат. От него Димитрина имала три деца - Анна, Олга и Тодор. Съдбата не била милостива към брака й. След 9 септември 1944 г.
съпругът й получил смъртна присъда
но в последния момент името му било изтрито от списъците. Двамата били интернирани в Делиорман, а имуществото им било конфискувано. Димитрина никога не говорила за любовта си с Ататюрк и дори най-близките й приятели не знаели за него. Единственото, което решила да сподели сутринта на 9 август 1966 г. било, че го е сънувала. Малко по-късно същия ден починала от рак на стомаха. Според близки на Кемал той също не я забравил до края на живота си. Дори и по време на най-голямата си слава се интересувал дискретно от съдбата й. През Първата световна война войските под негово командване разбили английския десант при Дарданелите и
Кемал получил прозвището Героя от Галиполи
След разгрома на Османската империя събитията заплашвали да изтрият окончателно Турция от картата на света. Гърция взела Измир, Източна Тракия и много острови в Егейско море, а Италия, Франция и Англия си поделили арабските владения. В този критичен момент Ататюрк оглавил група патриотично настроени офицери и създал общонародно движение, наречено по-късно Кемалистка революция. Турция успяла да си върне проливите, а през 1923 г. сключила мирен договор с Антантата в Лозана, който гарантирал суверенитета й. Същата година Турското народно събрание обявило държавата за република, а Кемал станал нейният първи президент. В следващите 15 години той предприел
драстични мерки, за да спре ислямския фундаментализъм
За да приобщи страната към съвременния свят, Ататюрк въвел латинската азбука, забранил фесовете и шамиите и заменил старите религиозни фамилии с модерни имена. Но непрекъснатото напрежение и склонносттта му към алкохола подкопали здравето му. Той починал на 10 ноември 1938 г. от чернодробна цироза. Близките му разказват, че сред вещите му намерили само една снимка - на неговата любима, с която останал завинаги разделен.
|
