"Наистина ли смяташ амбициите за фолк кариера по-смислени от: "Не знам какво искам точно, но искам нещо просто да се случи?"
Смятам всяка амбиция, за "по-смислена", отколкото липсата на каквато и да е цел в живота. Факт е, че има чалга-индустрия в България, факт е, че ако успееш да се вместиш на добро място в нея, изкарваш не лоши пари, факт е също, че над 90% от "изпълнителите" в същата тази индустрия, нямат вокални възможности. Дали аз, или някой друг, не харесва чалга и чалгаджии, няма никакво отношение към желанието на който и да било, да се реализира в точно тази област. Този някой, поне има цел, която се опитва някак да постигне и аз уважавам именно това, а не конкретната област на интересите му. Да не отварям дума пък, че едни от най-големите чалга звезди, които наистина имат глас (пр. ДесиСлава, Азис) са започнали като изпълнители на фолклорна музика от най-чист вид, имат издадени албуми с такава музика, ама никой не ги е слушал и купувал. Звездата им изгрява, едва когато започват да друсат гюбеци и да пеят вулгарни чалга-песньовки, Азис да се навлича в рокли и пр....Защо така? Защото на публиката това й харесва, това слуша и купува. Това е извън конкретната тема, но преди да ревем, че някой "ни насажда чалга насила", да помислим дали на мнозинството "насждането" му е наистина насила, или е по желание.
"Ти винаги ли си била наясно какво точно искаш да направиш, или да ти се случи? Или просто бъркаш личните цели, които всеки човек има, но не всеки иска да говори за тях, с абсолютно безхаберие за живота като цяло?"
Разбира се, че не винаги съм била наясно в детайли, какво искам да направя, или да ми се случи. Единици са хората, които от най-ранната си възраст имат определена цел в живота и се стремят към нея, но това обикновено са хората които наричаме гении ;) Аз със сигурност, не се числя към тази категория. Разбираемо е да се луташ до определена възраст, когато нямаш изграден мироглед, натрупан опит, дори точна представа за собствените си възможности. След една определена възраст обаче, тоталната липса на понятие какво искаш и как да го постигнеш, говори за определени липси в теб самия, като личност. Не може жена, на възрастта на Наталия, която уж има дългогодишна връзка, да не знае дори, дали иска семейство, или не иска семейство. Поне това. Няма значение дали отговорът е "да", или "не", за мен (като зрител, който я преценя) е важно, има ли позиция по въпроса, или няма. Тя няма. Ако Наталия има цели в живота си, които просто не иска да споделя - нямам против, нейно право си е. Малката подробност в случая е, че Наталия не ми е съседка, а е играч в ББ4, който е влязъл съвсем доброволно там. Това предполага, че тя ще, или поне трябва да се опита, да спечели моите (и на всички зрители) симпатии, демонстрирайки максимален обем положителни качества. След като Нат, не показва наличието на някаква цел в живота си, аз не съм длъжна да гадая, има ли тя такава и просто не иска да я коментира, или наистина се отнася с "абсолютно безхаберие към живота, като цяло". Изборът какво иска да покаже е неин. Аз съм принудена да си изградя впечатленията, от това, което виждам на екрана и в нета от нея, не съм й в главата. А и да покажеш наистина най-доброто от себе си и да печелиш симпатии, също е талант, който тя май не притежава.
"Мисля, че всеки човек има такива моменти в живота си, особено една жена, която става на 30 и започва да усеща, че живота и трябва да се промени, че колкото и да не и се иска, трябва вече да улегне. Че това, което е била и е правила досега трябва да свърши и да започне нещо ново, за което тя не е сигурна дали е готова дори..."
Да, напълно съм съгласна. Има такива моменти в живота и аз съм ги имала, вероятно и повечето хора, минали тийнейджърската възраст. Не упреквам Наталия, че е осъзнала (евентуално), че е време нещо да промени в живота си. Напротив. Но когато човек се решава на кардинална промяна, обикновено има някаква идея какво иска (поне бегла представа), след въпросната промяна. Един вид: "Сега имам това и това, вече не ме удовлетворява, искам да имам и да постигна това и това". При Нат, нещата звучат горе долу като: "Писна ми така, дай нещо друго , все едно какво, ама да не е същото". За това казах, че бърка движението с действие. Тя просто няма идея какво иска и как го иска, което лично на мен, не ми прави добро впечатление, без да претендирам, че някой е длъжен да се съгласява с мнението ми. Такова поведение е приемливо при 20г. момиче, което още нищо не е видяло в живота си, при Нат - просто не се вързва.
"Не мисля, че всички искат: учене, дипломиране, работа, брак, деца, внуци, пенсия и смърт. Живота може да бъде и интересен, не само "полезен и правилен":))"
И аз не мисля така. Нито пък съм живяла и живея по подобна схема, което не ме прави безцелна и безидейна шматака в собствения ми живот. Честно казано, ако Наталия беше казала, че иска тези 300 000, за да обикаля с тях света, докъдето й стигнат и да трупа емоции и впечатления - бих гласувала с две ръце за нея. Не като служител на кораб да обикаля, а като финансово независим пътешественик, възхищавам се на такива хора. Бих приветствала приключенския й и свободен дух, пренебрегващ клишета и битовизми, който тя заявява..., ако го имаше обаче. И това е цел и смисъл на живота ти, дори за някои да звучи екстравагантно. НО тя, дори това няма като цела.... Въобще, тотално разминаване между претенции и покритие на претенциите й.
"А, относно искреността и към другите, аз много харесвам тази и черта. За някои може да изглежда като: Наталия обижда другите. И наистина правеше го, когато беше пийнала там на масата с Филип, но в повечето случаи е просто откровена и мисля, че никой там не може да каже: "Тя е лицемерка", защото поне са наясно какво мисли тя за тях, вместо после да научат и да се искарат излъгани жертви."
Вече няколко човека са ти казали, че искреността, не е равнозначно понятие на простащината и способността ти, да обидиш някого, било и с основание. Още по-важно е, когато проявяваш искреност, дали го правиш злонамерено, или добронамерено, това говори много за теб самия, като човек. Ако си искрен и добронамерен към някого, който се е държал зле и се е изложил с това в дадена ситуация, ще го дръпнеш насаме и деликатно ще му обясниш, че така и така, това и това, за да му спестиш бъдещи неудобства. Ако си "злонамерено искрен", в същата ситуация, или ще го навикаш и обидиш публично (ако и да си прав във фактите), или ще коментираш случая гаврейки се с въпросния индивид пред трети лица, пък после и разказвайки на него самия какво си направил. Искреността е философска категория, което по дефиниция я прави не съвсем еднозначна. Собствената ти интелигентност, такт, възпитание и цел, когато проявяваш искреност, определят крайният резултат от проявата й и теб самия. И когато не можеш да бъдеш полезен и градивен, колкото и да си искрен, по-добре си замълчи. По-достойно е.
|
............................ искреността, не е равнозначно понятие на простащината и способността ти, да обидиш някого, било и с основание. Още по-важно е, когато проявяваш искреност, дали го правиш злонамерено, или добронамерено, това говори много за теб самия, като човек. Ако си искрен и добронамерен към някого, който се е държал зле и се е изложил с това в дадена ситуация, ще го дръпнеш насаме и деликатно ще му обясниш, че така и така, това и това, за да му спестиш бъдещи неудобства. Ако си "злонамерено искрен", в същата ситуация, или ще го навикаш и обидиш публично (ако и да си прав във фактите), или ще коментираш случая гаврейки се с въпросния индивид пред трети лица, пък после и разказвайки на него самия какво си направил. Искреността е философска категория, което по дефиниция я прави не съвсем еднозначна. Собствената ти интелигентност, такт, възпитание и цел, когато проявяваш искреност, определят крайният резултат от проявата й и теб самия. И когато не можеш да бъдеш полезен и градивен, колкото и да си искрен, по-добре си замълчи. По-достойно е.
=======================================================
Права си, но много хора бъркат тези понятия, критикуването уж за твое добро пред публика и приятелски посочване на грешките ти за твое добро, а не с цел, да те злепоставят и натрупат точки в своя полза. А когато е и направено в стил НАТАЛИя с измислени и преписани на теб недостатъци и постъпки, тогава вече, за каква искреност говорим.
|
