Нашенският Ататюрк! |
AZ_14 |
2008-11-09 14:57 |
Стефан Стамболов (1854-1895), в качеството му на български премиер в Цариград и разговорите му със султан Абдул Хамид Втори на 31 юли 1892 г.
Великият български политик и бивш революционер е и велик ревизионист в своята обществена дейност. След като ръководи три неуспешни въстания срещу Османската империя, разбира, че единственият полезен път за решаване на спорните въпроси между двете страни, без намесата на Великите сили, е директната настъпателна дипломация и еволюционно-реформисткият начин за облекчаване съдбата на останалите в робство българи.
Прагматично и целесъобразно, той заимства (или по-точно присвоява) известните му идеи на Раковски и Кисимов за своите разговори със султана. (Със своя съгражданин Пандели Кисимов са върли противници, а по скалъпено обвинение, че последният подпомага Коста Паница в опита му за държавен преврат на 20 срещу 21 януари 1890 г. и въпреки доказаната му невинност от ВКС на 6 юни 1890 г., Кисимов е екстерниран в Букурещ за 4 години, като брошурите му, печатани в румънската столица, са забранени за разпространение в България).
В беседата си с Абдул Хамид Стамболов хитро изоставя идеята за дуалистична империя "като невъзможна", предлагайки нещо по-ефикасно и полезно - всичките европейски провинции (Княжество България, Македония и Одринско) да станат един Урумели-бейлер-белък, като престолонаследникът бъде Урумели бейлер-бей.
"А дали няма да има опасност един ден да замръкне Урумели бейлер-белък, а да осъмне Българско кралство, както това стана в Източна Румелия?" - пита проницателният султан, гледайки Стамболов право в очите, за когото след срещата възторжено ще заяви на своите министри: "Ако той беше мой велик везир, света преобръщах наопаки!"
Стефан Стамболов цели сключването и на военен съюз с империята за стабилизиране на българското външно-политическо положение, като етап от решаването на националния въпрос. За това ще заяви след срещата си: "Отидох в Цариград да сключа със султана военен съюз и да създадем с български офицери християнско войнство в Македония и Тракия, което да получи същата подготовка, както и българската войска". Но е принуден да се върне с празни ръце. Половин година по-късно изпраща на Абдул Хамид Втори меморандум, който съдържа подробно изложение на проекта за решаване на българския въпрос, но отново не постига съществен резултат. Остава само шумът, вдигнат от официоза "Свобода" (с излязлата на 28 април 1894 г.статия на Драмов "Едно спомнювание") за предстоящото турско-българско съглашение...
Неуспехът на Стамболов и Кисимов ще дирим в инертността и мудността на отговорните турски фактори, съобразяващи се с Великите сили в този толкова важен и деликатен вътрешно-политически въпрос.
Изминалите години само потвърждават пропуснатите шансове, които биха имали съдбоносни последици за двустранните ни отношения. А това е достатъчно, за да изтъкнем по достойнство прозорливостта и смелата инициативност на видните ни общественици, предложили нестандартно решение на българския въпрос - без сътресения, жертви и намеса на външни фактори.
|
Кой е Стамболов!? |
AZ_14 |
2008-11-09 15:00 |
Стефан Стамболов и неговата представа за цената на модернизацията, Курсова работа по Политическа история на България, Специалност: Публична администрация, Факултет: Административни и политически науки
На 20 август 1887 год. новият български княз — Фердинанд, възлага на досегашния регент Стефан Стамолов съставянето на правителство. Годините, в които Стефан Стамболов е министър-председател, са характерни с остра обществено-политическа конфронтация.
Още от самото начало се очертават две опозиционни течения, назовани “легално” и “нелегално”. Първото, водено от довчерашния съюзник на Стефан Стамболов — Васил Радославов, смята присъствието на княз Фердинанд I за законно, но атакува правителството. “Нелегалните” — всъщност русофилите на Драган Цанков и Петко Каравелов, са на мнение, че и князът и правителството са незаконни и трябва да се проведат избори за Велико народно събрание. Макар и да се разминават в някои пунктове, двамата бивши министър-председатели са единодушни, че решаващото условие за нормализиране на обстоновката е възстановяване на добрите отношения с Русия.
Изборите на Петото обикновенно народно събрание през есента на 1887 г., съпроводени с натиск и инциденти по някои места, донасят убедителен успех за привържениците на министър-председателя.Това активизира и либералите на Васил Радославов и фактическото разрастване на действената опозиция тласка Стамболов към заздравяване на позициите на управляващите.
Влизат в действие законите срещу разбойниците и за ограничаване свободата на печата, увеличава се броят на полицаите. Официалното оправдание за тези мерки е сигурността на държавата и княза, но фактическата причина е активността на опозиционерите, съвсем откровено подкрепяни от Русия. Противниците на Стамболов възприемат тактиката на затворнически действия. На чужди територии се подготвят чети, организират се заговори. През 1890 г. е разкрита конспирация в частите на Софийския гарнизон, като главният Ј организатор майор Коста Паница, е осъден на смърт. През следващата година е подготвен атентат срещу министър-председателя, жертва на който става министъра на финансите Хр. Белчев. Убит е и българският дипломатически агент в турската столица д-р Георги Вълкович.
Управлението на Стефан Стамболов е характерно с активна законодателна и практическа дейност за осигуряване на икономическа независимост на България и преодоляване на общата и многопосочна изостаналост на страната.
Различни по значимост и дълготрайност, фактори влияят върху стопанското развитие в първите десетилетия след Освобождението. Разбира се, България продължава да бъде аграрна страна, в която 3/4 от населението се препитава със селскостопански труд. Оземляването на селяните, след изтеглянето на турските владетели на имоти, превръща преобладаващия брой от тях в дребни собственици и въпреки наличието на други процеси (разоряване на някои и насочването им към наемен труд или създаване на средни и по-едри стопанства) този характер на селото се запазва за дълго време. Градското стопанство, намиращо се все още в занаятчийско-манифактурен стадий на развитие, продължава да е под ударите на разоряващата конкуренция на чуждото фабрично производство.
По инициатива на правителството, Народното събрание създава законова основа за нужните промени. По този начин, освен всичко друго се проявява смелост и решителност, тъй като част от взетите мерки всъщност, са пряко нарушение не само на турските интереси, но и на редица клаузи от Берлинския договор. Дейността е ориентирана в две посоки — към насърчаване местното производство и към привличане на чужди капитали и регулиране на търговско-икономическите отношения с другите страни. Със закон от 1887г. се утвърждават вносни мита за редица стоки, което е пряк стимул за производството им в страната. Специален закон насърчава производството на местните тъкани, което се отразява благоприятно и на производителите на суровини за тях в селското стопанство. Така е поставено началото на държавният протекционизъм в българската икономика. Пак през 1887г. Стамболов внася законопроект за сключване на търговски договори с други държави, който е приет в парламента. По този начин, той не само си осигурява подписването на спогодби с Англия, Германия, Австро-Унгария, Франция, Белгия и Швейцария през следващите години, но и насърчава българския износ чрез задължаване на правителството да предприеме всички нужни мерки в тази насока.
Солидна инвестиция за бъдещото развитие е изграждане на транспортно-комуникационната мрежа. Дни след назначаването си за министър-председател Стамболов издава нареждане за прокарване на пътища от селата към околийските центрове, а на следващата година внася проект за изграждане на държавни шосета. Големи са успехите на железопътното строителство.
Стопанския напредък на страната има и други измерения. България е вече в състояние да изплати някои свои задължения и на първо място демонстративното искане на Русия за 9 млн. лева от сумата на окупационния дълг. Благоустройват се градовете София, Пловдив и някои други. Създават се общински здравни служби; полага се началото на пенсионното осигуряване; учреден е Софийския университет. Израз на положителните тенденции в развитието на страната е организираното през 1892 година в Пловдив на Национална земеделско-селскостопаска изложба, посетена и от чужденци — индустриалци и търговци. Безспорен е фактът, че именно годините 1887-1894 поставят основата на онези процеси, които превръщат България в най-динамично развиващата се балканска държава в края на XIX и началото на XX век.
Проблемът на останалите под чужда власт територии с българско население, е основен, както за нашата общественост, така и за официалната политика на държавата, още от първите години след Освобождението. След успеха на Съединението, въпросът за Македония става един от централните, в политическата доктрина на Стамболовото правителство. В края на 80-те и началото на 90-те години практически няма Велика сила и Балканска държава, която би го подкрепила.
Активни усилия в тази насока започват през 1890 година. Те включват както стремеж към подобряване на отношенията с Турция, така и натиск, стигащ на моменти до откровенни заплахи, преди всичко, за обявяване на българска независимост.Тактиката се указва успешна. През юни същата година в отговор на нарочна нота се дава разрешение за назначаване на български владици в епархиите Скопие и Охрид. През 1892 г. Стамболов посещава Цариград и получава нови отстъпки — българската Екзархия премества седалището си в престижния район Пера, на турската столица, и започва да издава свой вестник, а училищата ни в Македония получават автономен статут.
Малко преди да отстъпи управлението на страната, министър-председателя дооформя успешната си политика. Високата порта приравнява правата на българските и гръцки училища в Македония и се съгласява да даде разрешение за назначаване на още двама български владици в Неврокоп и Велес, признава българската националност на нови 40 общини и позволява на Екзархията да притежава свой имот в столицата на султана.
Разривът с Русия е израз на твърда воля за постигане на държавна самостоятелност, но в същото време изправя България пред редица сложни проблеми. Най-належащо е решаването на въпроса с официалното признаване на новия княз, но и тази задача се оказва особено трудна за реализиране.
Напълно обяснимо е, че императорското правителство в Петербург взема всички необходими мерки да не допусне подобен успех на българската дипломация. То поначало не одобрява Фердинанд като кандидат за софийския престол и вижда в него възможен проводник на чуждото влияние и добре разбира, че утвърждаването на нов монарх ще означава победа за онези политически сили в България (и на първо място Стефан Стамболов), които елиминираха възможността за пряко руско присъствие в нейните дела.
В началото на 1888 г. германският канцлер фон Бисмарк говори в парламента си за особените права на Русия в България, а не след дълго време Високата порта, възползвайки се от положението си на сюзерен, обявява избора на княз Фердинанд за незаконен. Стефан Стамболов търси дипломатическа опора в Австро-Унгария и Англия и до голяма степен успява. Виена и Лондон не могат да си позволят да признаят княза, преди това да е извършено от султанското правителство, но дава достатъчно ясни доказателства за становището си, че българският въпрос трябва да се третира като вътрешен. През 1890 г. чуждите дипломатически посланници в София обявяват, че ще поддържат официални контакти с правителството, а в началото на следващата година, турски комисар, упълномощен от Цариград, иска за първи път аудиенция от българския владетел.
През 1891-1892 г. княз Фердинанд е приет като частно лице от австроунгарския император и от английската кралица, а министър-председателят — от турския султан. Сватбата на княза с Мария Луиза, бурбонска и пармска принцеса, също спомага за ускоряване процеса на официално признаване.
Срещата на Стамболов с Абдул Хамид II предизвиква остра реакция от страна на Русия, която вижда в нея стъпка към узаконяване положението на българският владетел. Очевидно, в Петербург биха се примирили с неизбежното вече, признаване на княза, но една комбинация между него и Стамболов изглежда абсолютно неприемлива.
Постепенно намеренията на руската политика започват да съвпадат с някои виждания на българския княз. В първите години на своето властване, той е напълно наясно, че не може без енергичната подкрепа на своя министър-председател нито във вътрешен, нито в международен план. След 1892 г. обаче княз Фердинанд вече иска да управлява. Стамболов не успява да отчете, че противопоставянето Англия—Русия и Австро-Унгария—Русия на Балканския полуостров губи от остротата си, което неизбежно, макар и временно, увеличава ролята на Петербург, върху района. Монархът разбира, че едно споразумение с руското правителство и неговия император би решило собственния му въпрос; министър-председателят става пречка, както в страната, така и извън нея. Стамболов има достатъчно политически противници в България; недоволството от режима му, преминал отдавна границате на “твърдата ръка” обединява практически всички партии; контактите с Русия са установени чрез императорски посланник във Виена — следователно, от гледна точка на княза, министър-председателят може да си отиде от сцената. Поредната заплашителна оставка на Стамболов е приета на 18 май 1894 година.
Седем години управление на Народнолибералната партия и неиния лидер е било и продължава да бъде обект на различни, често и противоречиви крайни оценки. Безпорен е обаче фактът, че държавникът Стамболов поставя независимостта и просперитета на България над всичко.
|
Диагноза |
AZ_14 |
2008-11-09 15:03 |
Поща от Гринуич
Като гледам Англия, "виждам" накъде отива България
Човешкият опит показва, че между охолство и фантазия няма допирни точки. В този ред на мисли един английски професор наскоро зададе въпроса: дали нищетата има вина за ниските показатели на продуктивността, или изобилието трябва да носи отговорност за това?... И си отговори сам: “Нито едното, нито другото. 40-50% от продуктивността на човека се предава по наследство.”
А останалото?
От 2004 - годината, в която на европейската софра седнаха още дузина новопоканени джуджета и Брюксел от Снежанка се превърна в тяхна мащеха, не друг, а Англия и Северна Ирландия жертваха работните си пазари и ги пооткрехнаха за няколко от тях. Оттогава насетне едва ли има англичанин, който да не си е посипал главата с пепел, а ако не с пепел, то с каквото има под ръка – само и само да спре потокът на имигрантите, а източноевропейците да си идат обратно по родните места. Защо? За първи път в историята на Албинона англичаните се сблъскаха с феномена “полски работник”, а покрай това и с – ценностната система на източноевропейците и с техните икономически мотиви. Банките се впуснаха в надпревара и ласкателства как по-бързо да приберат парите на полските “чудотворци” и мигом наеха преводачи от полски на пълен работен ден, а английско-полските речници се превърнаха в най-търсеното четиво в книжарниците. Из градове и селца в Кралството започнаха да щъкат полски тирове, натоварени до уши с полски колбаси, полски хляб и полски подправки. Не след дълго вестникопродавците, а след тях и бакалниците започнаха да отстъпват под наем рафтове си за полските сладости, докато един ден търговците на същите тия полски деликатеси не изкупиха самите вестникопродавници, барабар с бакалниците. Няма да е пресилено, ако кажа, че днес едва ли има град в централна, източна, западна или южна Англия, който да не разполага поне с един полски магазин или закусвалня.
....
След 2007, когато България и Румъния понечиха да бръкнат с черпака в супника, но ги плеснаха през ръцете, тукашните все по-често започнаха да си задават въпроса: “Кои са тия намръщени, ниски и мургави мъже и жени, които приличат досущ на индийци, ама не са като тях и вместо в аптеки и адвокатски кантори, мият старчески домове, метат метрото, или опъват по строежите?” Как кои? Румънци и българи.
За “тях, мургавите”, както и за поляците, англичаните имат и още едно нарицателно: “китаецът на източния блок”.
....
“България е това, което Англия беше преди 50-60 години” – казва с умиление съседът Боб, който от 4 години насам посещава редовно родината ми и даже си е купил къща край Търново. “Чудно! В нашия град, ох, все не мога да му запомня името, та там има един магазин и в него продават всичко, а по улицата ще видиш магарета, каруци, хората си гледат кокошки, прасенца и крави в дворовете, садят зеленчуци в градините, черпят ни домати... Това вече го няма в Англия, тук всичко идва по интернет и от Китай.
И все пак, след 50 години за България сигурно ще се пише, ако не друго, то това: “Едно време на българската трапеза присъствали традиционни ястия като боб яхния, шкембе чорба, баница с тиква, тутманик, но те бързо били изместени от дюнери, бургери, пица, китайски рулца и др."...
А как е било около Гринуич?
През 16-ти век традиционното английско ястие е пирогът с месо от гарга, а ако нямало гарги, замесвали каймата от врани, гълъби, врабчета и каквото падне. По-късно историята сочи, че по време на кралица Виктория, гореспоменатият пирог е изместен от лебед, при това цял, и то печен в тава. В апогея на индустриалната революция, лебедът бил изместен от Mandarin duck, т.е. от китайската патица.
|
Накъде отива светът? |
AZ_14 |
2008-11-09 15:06 |
С един такъв много общ въпрос, който си задавам от как съзнавам нещата около мен, се обръщам и към вас.
Подхвърляйки такава тема, си мисля, че света не отива на добре, и това все повече се потвърждава. Ежедневно, от всякъде идват сигнали. А защо си мисля така?!:
> не само заради войните около, които са вече толкова чести, че не им обръщаме внимание
> защото насилието около нас все повече стряска със своите размери и липсата на контрол: оръжия, убийства за кеф, педофилия, изнасивалния, побоища, гаври... Човешкият живот вече не е нещо свещено.
> защото все по-често се губят основните елементи от социалните институции, каквито са традиционното семейство, любовта и приятелските отношения
> защото се превръщаме във виртуално общество, без да ни пука какво се случва в Африка например, където почти 50% от населението е обречено
> защото вместо да се грижим за природата и другите създания, ние се опитваме да разрешим всичко, що е свързано с нашите корени.. всеки ден 2 животниснки вида остават в историята.
има множество фактори, но ще чакам някой друг да сподели мнението си.
|
Истинската тема днес!!! |
AZ_14 |
2008-11-09 15:15 |
С един такъв много общ въпрос, който си задавам от как съзнавам нещата около мен, се обръщам и към вас.
Подхвърляйки такава тема, си мисля, че света не отива на добре, и това все повече се потвърждава. Ежедневно, от всякъде идват сигнали. А защо си мисля така?!:
> не само заради войните около, които са вече толкова чести, че не им обръщаме внимание
> защото насилието около нас все повече стряска със своите размери и липсата на контрол: оръжия, убийства за кеф, педофилия, изнасивалния, побоища, гаври... Човешкият живот вече не е нещо свещено.
> защото все по-често се губят основните елементи от социалните институции, каквито са традиционното семейство, любовта и приятелските отношения
> защото се превръщаме във виртуално общество, без да ни пука какво се случва в Африка например, където почти 50% от населението е обречено
> защото вместо да се грижим за природата и другите създания, ние се опитваме да разрешим всичко, що е свързано с нашите корени.. всеки ден 2 животниснки вида остават в историята.
има множество фактори, но ще чакам някой друг да сподели мнението си.
|
Това е темата! |
AZ_14 |
2008-11-09 15:16 |
Темата е тежка. Не, не защото става дума за “Патриоти”. Тежка е, защото всъщност днес истински патриоти не съществуват много.
Какво значи патриотична душа? Значи ли, че да си патриот трябва да сложиш камофлажните панталони, да напъхаш краката си в тежки кубинки, да ги завържеш стегнато, да сложиш бомбера на гърба, да обръснеш главата и да биеш по цял ден цигани? - Говорил съм не веднъж с този тип хора. Доста от тях наистина са свестни. Може би и точно, защото са такива, успявам да говоря с тях. Те имат цели, чувстват Родината в сърцето си… И казват едно “Да, ама докато вие спите до 10:30 сутринта, ние ставаме в 06:00 - октомври месец - през студа - отиваме по гарите и където пристига влакът от София - пълен с мангали дошли тук да крадат - ги бием. Вие стоите на компютрите в събота и неделя, а ние правим акции, за да опазим нашата Родина.” Братлета, това, че го правите - никой не го отрича. Никой не отрича, че поставяте живота си в опасност, защото вече голяма част от циганите в днешно време имат с какво да се защитават, а и най-вече - държавните агенции стоят зад тях. Полагате на риск бъдещето си, живота си! И това ако не друг - поне аз го оценявам. Но това е една част, която не се води “Расистка групировка, която бие цигани за няма нищо”. Защото мнението за тези хора е такова - “Те са расистки копелета!” казват едни… “Те са шибани нацисти!” - казват други. А всъщност малка част от паплачта наричаща себе си “националисти” наистина правят нещо за Родината, защото те НЕ бият кого да е, защо да е. Те не правят “мизерии” и не ходят по мачове да се дерът помежду си.
И тук стигнахме до най-съществения въпрос.
Вие, които наричате себе си “НАЦИОНАЛИСТИ”, които казвате, че за вас България е над всичко /едва ли не…/, всъщност какво вършите? Вие, които стоите прави на стадионите, защото преди това сте изпочупили седалките, вие, които подпомагате развитието на футболните отбори, които биват собственост на евреи, турци, руснаци и какви ли още не врагове на България? Вие, които се смятате за националисти, които се борите за някаква БЕЗМИСЛЕНА кауза, които ходите на мачове с ясната цел да се биете със свои братя по кръв !!! Вие, които размахвате палки, боксове и вериги пред лицата на други деца на Майка Бългрия? Това ли е вашият национализъм? Да се смазвате от бой, когато от горе стоят шефовете на клубът, които се смеят саркастично и през това време им валят пари, това ли е вашата цел - пак да попитам? А не е ли по-добре да загърбите тази безмислена кауза, която едно време си е струвала, но днес… Днес, когато парите отиват в банковите сметки на АНТИБЪЛГАРИ, които развиват бизнес с наркотици, проститутки, крадени коли, крадена стока изобщо… И вие подкрепяте това? Вие, които се водите националисти?
Стигаме до следващият въпрос, който в по-предната тема цитирах. Драскането на пречупени кръстове /свастики/, след които пишете “България над всичко”… Замисляте ли се от обратният ефект? Замисляте ли се, че на този свят живеят милиарди хора и всеки един има РАЗЛИЧНО мислене. Замисляте ли се, че ако на десет това се стори “добро” - на 100 ще се стори “простащина”? Замисляте ли се, че с тази “реклама” получавате повече отрицателно настроени гласове?
Трябва ли да слагаме месо в устата на вълка, когато той и без това е достатъчно гладен? Трябва ли да го бутаме с клечка, когато той е достатъчно разярен?
Защо, когато лъвове като нас, Българите, сме бранили тези земи повече от хиляда години, само благодарение на Българското - трябва да се кланим на чужди водачи? Защо трябва, когато имаме герои като Левски, на чиито портрет аз ВИНАГИ ИЗТРЪПВАМ ОТ БОЛКА, да тачим хора като Хитлер? Не мислите ли, че най-малкото е ОБИДНО спрямо нашите герои? Не мислите ли, че Левски е дал на България стотици пъти повече от колкото Хитлер? Не мислите ли, че свастиката изобразява една ЧУЖДА МОЩ, когато на нас ни трябва ЛЪВСКА сила? Не мислите ли, че изобразяването на българските символи би било много по-добре? Не мислите ли, че “88″ е най-малкото - чуждопоклонничество, когато зад гърба ни, в историята, е останал един човек, който е направил, за кой ли път да кажа, ПОВЕЧЕ ОТ ВСЕКИ ЕДИН ДРУГ?
Трябва ли да носим знамето на Германия по нашите блузи, когато имаме знаме за чудо и приказ! Имаме знаме, от чиито цветове очите ми блестят, сърцето ми тупти, кожата ми настръхва? Трябва ли да вдигаме ръка на фрази като “Sieg Heil”, когато ние имаме една МНОГО ПО-ВЕЛИКА: “СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ!”
Трябва ли да купуваме чуждото, когато в магазините има и Българско? Национализмът не е едно пребито мангалче на някой мост, не е една надраскана стена със свастика и надпис “България за българите”… Национализмът не е да се сбиеш със своите кръвни братя - БЪЛГАРИТЕ - на някой стадион, заради някой задник, който се движи в МЕРЦЕДЕСИ и петдесет души охрана! Национализмът, БРАТЯ, е да обичаш Родината си със сърцето и да не даваш чужди да я завземат. А вие, футболните запалянковци, давате пари ТОЧНО на мафията, която разбива нашата държава. Давате пари на хората поръчали убийствата и побоищата на журналисти, писатели и какви ли още не, които до едно време са мислили, че “словото е свободно”…
Това беше днешната тема. СИЛНО се надявам хората в тази страна, в нашата Родина - България - да разберат, че с тази си “помощ” всъщност вредят повече от колкото всеки дру
|
За Европа |
AZ_14 |
2008-11-09 15:27 |
Тоя Европейски съюз почна вече много сериозно да ми лази по нервите, ама честно. Мине се не мине седмица и мъдрите евродепутати не се стърпяват да ни изумят с поредната тъпа идея, която се е пръкнала в очевидно празните им тикви.
Само се чудят още какви идиотски закони да приемат ебаси…
През този уикенд се нагледах на разни новини и новинки, които, за всеобща почуда може би, изобщо не са свързани нито с цесека, нито с европейското, че и изобщо с футбола, щото, за мое щастие, аз от футбол по никакъв начин не се интересувам. Една от тия новинки е, че Европейският парламент, с вселенската си мъдрост, подготвя някакво законодателство, което да въведе контрол върху блоговете - също както е в Китай.
Само на мене ли ми се струва, че ЕС прекалява?
Очевидно не. Ирландците отхвърлиха лисабонския договор - и как не, след като са най-бързо развиващата се страна в Европа, а безбройните безсмислени регулации на ЕС само ще я забавят и затруднят? То да беше само с блоговете, с мед да ги намажеш евродепутатите. Само че от тия 700 и не знам колко си души не всеки месец, ами всяка седмица даже излизат с нови и нови идеи как да регулират и контролират всичко в Европа. Както казва Иван Бедров:
Европейският съюз може и да е добро лекарство за България, но по принцип прекалява в стремежа си към държавен контрол върху всичко.
Да - ЕС се вживява в ролята на стражаря не само в България, ами по принцип, където няма нужда от това - измисля си какви ли не правила, само и само да има какво да контролира и ограничава. А уж ЕС започна като икономически свободен съюз, целта на който беше да се премахнат границите за хора и стоки и тази свобода да подпомогне както икономиката, така и обществото в Европа. Една благородна, правилна и предвещаваща успех на начинанието идея. Кога успяха да се обърнат нещата обаче аз така и не усетих - в момента ЕС е всичко друго, но не и свободен. За няколко години той успя да се превърне в това, което е сега - огромна, тромава и най-вече бюрократична структура, която очевидно си е поставила за цел абсолютния контрол върху всеки аспект от икономиката и живота.
Царете на лобизма
С увеличаването на размера на бюрокрацията, отговорността се размива и в момента ЕС се управлява… безотговорно. Никой всъщност не е отговорен за това, за което гласува и съответно гледа само собствения си интерес, поради което евродепутатите практически са станали абсолютни безгръбначни - навеждат се и дават да ги оноди анално всеки лобист с достатъчно пари. Всеизвестно е, че всякакви лобистки групи и групички могат да накарат някоя комисия в европейския парламент да предложи каквато и да е простотия и депутатите да я гласуват без даже да я прочетат.
Преференциално законодателство - субсидии за едни отрасли, а акцизи за други, в зависимост от това чии лобита са се оказали по-силни. Квоти за производство - чиновникът решава колко и какво да произвеждат държавите (как това се различава от СИВ ебаси?!?) - пак лобизмът играе. Единната ставка (при това висока) на акцизите на горивата - поради която цената на бензина у нас е почти два пъти по-висока отколкото в САЩ. Забрана кравите да се доят с ръце и окачествяването на това деяние като блудство (?!?). Акциз върху домашно произведения алкохол. Ще контролират блоговете. Опитват се да натискат новите членки на Съюза хем да не намаляват данъците, та да не привличат прекалено много инвестиции, хем пък не не им се ще работниците от тия страни да си търсят работа другаде из ЕС - сякаш не е очевадно, че ако в новите страни-членки има добра, бързо развиваща се икономика, хората ще си работят там, вместо да стават болногледачки и общаци в Испания и Англия.
Свобода и демокрация ли? Къде?
Мания за контрол на институция, ръководена от чиновници и бюрократи, безконтролно лобиране на всякакви кръгове, добило колосални размери, безхаберието на евродепутатите за каквото и да е, освен за собствените им джобове… Всичко това довежда само и единствено до множество законови абсурди - до такава степен, че повечето закони, приети от европейския парламент са не само вредни за европейската икономика и свобода, но понякога и откровено смешни.
Под вещото ръководство на Европейския парламент и законите му, Европа тотално изостави принципите за свобода, на базата на които бе създадена и все повече се превръща в тромава и безполезна, скърцаща, тежка и ръждясала бюрократична машина. Нещо повече, Европа става просто една социалистическа държава - система, която ние българите познаваме твърде добре от близкото си минало: с нейното централизирано управление, подчинено на чиновнически планове без връзка с икономическата реалност или желанията на гражданите, с гласуването на закони без предварителен обществен дебат и одобрение, с нейната мания за тотален контрол върху всеки аспект от икономиката и живота на хората.
|
на лафче... |
AZ_14 |
2008-11-09 15:31 |
На социолозите по принцип не бива много да се вярва. Но този път те наистина са улучили десетката.
Според изследването "Трансатлантически тенденции 2008" българите са най-големите русофили на Стария континент - цели две трети от тях си харесват Матушката. И изобщо не им пука за енергийната зависимост на страната ни от Москва. Нито пък ги вълнува дали Русия е достатъчно демократична държава. То ние като сме много демократична, че сме прокопсали.
Това обаче изобщо не означава, че мразим американците. Напротив, над половината българи обичат и тях. Че и за какво да ги мразим? Заради бомбардировките над София преди шестдесет и кусур години ли? На война като на война.
Просто след промените Големият брат се клонира, но това не може да смути нашенеца.
Още преди повече от век Алековият Бай Ганьо мечтаеше да се прегърнем братски хем с русите, хем с немците. Явно за изминалото време нищо не се е променило. Верен на опортюнизма си, българинът все така иска да е добре с всички велики сили. Сигурно защото е разбрал от собствения си горчив опит, че съдбата на малките държави в крайна сметка се решава от големите.
В този начин на мислене всъщност няма нищо лошо. Ако правилно водят играта си с великите сили, и малките държави имат добри шансове да защитават интересите си.
Изследването обаче показва и нещо друго, много по-важно. Че българинът решително е помъдрял в сравнение с предците си от миналото столетие, които мечтаеха за Санстефанска България. И искрено вярваха, че всичко може да се реши с "по пет на нож". Защото не беше толкова отдавна времето, когато официалната пропаганда продължаваше да помпа излинялото самочувствие на нацията с победите на Крум Страшни и Симеон Велики. Или с превземането на Одрин и битката при Драва. А в казармите все така ни нахъсваха с бомбастични лафове, че само след едно денонощие, ако се наложи, ще си перем партенките в Бяло море. Респективно край Босфора.
Никой не отрича славното ни минало. Превземането на Одринската крепост и първото в историята бойно използване на самолет и днес е сред водещите поводи за национална гордост според анкетата на в. "Стандарт". Лошо няма - всичко това трябва да се помни. Но да се помни, за да не се повтаря, както твърдят философите.
Българинът явно е усвоил тази висша мъдрост. Наистина показателен е фактът, че дори по отношение на съседа, срещу когото има най-много исторически натрупани негативи - Турция, нещата са радикално променени. Едва една четвърт са против членството на комшиите в ЕС, и точно толкова го подкрепят. Останалата половина пък изобщо не смята, че това е най-важният проблем на България в момента. Казано накратко, Волен и сие да духат супата.
И още нещо, което всъщност е още по-важно. Обществото ни е твърдо убедено, че и най-лошият мир е по-добър и от най-добрата и справедлива война. Само 15 процента от анкетираните смятат, че оръжието решава проблемите. Срещу цели 80 на сто.
Ако това се смята за висш критерий за цивилизованост, то ние сме най-истинските европейци.
|
Европейски закони |
AZ_14 |
2008-11-09 15:33 |
Голямото подслушване започва скоро. Когато една държава или нейна институция не може да си върши работата, задължително прибягва до репресивни мерки към гражданите си.
Приетите мерки за затягане на контрола на интернет и следене на потребителите в него, нарушават човешките права и свободата на словото като положението в България е особено критично.
Приетата Наредба 40 на МВР и ДАИТС дава право на службите да събират информация за всеки гражданин на България, посредством глобалната мрежа. Методите за наблюдение на българските служби изключително много напомнят на Големия брат на Джордж Оруел. Той те вижда и той те слуша по всяко време. Информацията за активността на потребителите в мрежата и употребата на техните средства за комуникация, както и извън нета - вече провеждащото се следене на телефони, задължаващо операторите да съхраняват в срок от една година информацията за времето на проведените разговори и местоположението на говорещите. Това е дълбоко навлизане в личното пространство на гражданите и погазване на правата им.
Освен това, опитите в европейски мащаб за регулиране на единственото все още свободно от контрол пространство са заплашителна тенденция. Новият телеком пакет, който в момента се гласува в Европейския парламент е добър пример за това. Особено шпионският софтуер, приет на първо четене. Щом стане задължителен за инсталация, той ще следи постоянно какво прави човек на компютъра си и ще алармира институциите и предполагаемите потърпевши фирми, ако засече нещо незаконно (като пример - нелицензираното теглене филми и музика). Тази програма (с работно заглавие Евро - троянец) ще бъде задължителна и без нея хората в целия ЕС, включително и в България, няма да имат достъп до интернет. Веднъж инсталирана, тя може да бъде използвана за всичко и понеже ще бъде със затворен код потребителите реално няма да могат да разбират какво следи тя на компютъра им и какво - не. Това застрашава както личната им свобода, така и неприкосновеността на информацията на фирми, учреждения, правителства. Освен това постоянното проверяване на действията на компютъра ще пречи на работата му. В такъв случай хората имат ли право на някаква свобода и лично пространство? Този надзор поставя под риск неприкосновеността на интернет потребителите и тяхната информация.
МВР ще знае всичко за всеки, ползващ интернет в България. А именно - IP адреса му и по кое време го ползва (идентификацията IP адрес - физическо лице ще се прави от доставчика на Интернет); каква комуникация се води и с кого; на кого, кога и колко пъти изпращаме електронни съобщения; с кого, колко пъти и колко дълго говорим, използвайки интернет телефония (примерно SIP); с кого чатим, ползвайки средства за мигновени съобщения; къде и какво търсим в Световната мрежа.
С други думи, МВР ще знае по всяко време кой стои зад даден IP адрес, кой какви познати има, колко време прекарва в интернет, какво точно прави и с кого. Това може да се нарече аналог на това винаги след вас да ходи служител на службите.
Според наредбата служителите на вътрешното министерство могат по всяко време да използват събраната информация за техни си цели. Използвайки Social Networking инструменти, те могат да проследят цялата налична за един човек история в Интернет. Тя би свършила работа, ако човекът е свързан с друг, заподозрян за престъпление, но МВР има физическата възможност да ползва информацията за всякакви други цели.
Ще бъдат наблюдавани свободни граждани, които не са заподозрени в престъпление, нито са виновни или обвиняеми. Всеки български гражданин ще бъде щателно проучван, ще бъде събирана информация за неговия личен живот с цел евентуална употреба. Освен че това противоречи на Конституцията на България в членовете й за неприкосновеност на личния живот, то противоречи и на Хартата за правата на човека, както и на правилото, че всеки е невинен до доказване на противното.
Във връзка с изнесените данни, че са подслушвани депутати и техните разпечатки са били изнесени, по силата на наредба 40 на МВР и ДАИТС, доставчиците на телекомуникационни услуги или на прост език мобилните оператори, са длъжни да пазят една година следните данни за всеки разговор:
Кой е номера на обаждащия се
Кой е номера на другата страна
Къде се намират двете страни (местоположение)
Времетраене на разговора
По силата на Наредба 40 службите имат право на “пасивен технически достъп чрез компютърен терминал до съхраняваните от тях данни”, при който дори съхраняващия орган не може да разбере кой и какво е правил с тези данни, кога е имал достъп до тях и по каква причина.
|
Големият брат |
AZ_14 |
2008-11-09 15:38 |
Пред телевизора или монитора, със слушалки или под окото на видеокамерата – светът на човека вече не е това, което беше
Някои отвръщат поглед от екрана с покруса, дори им е неудобно да говорят за случващото се там. В една къща, където Големият брат те наблюдава строго, когато спиш, когато се къпеш или храниш, когато правиш любов или просто плачеш.
Други се забавляват искрено, алчни за сензации. Зад екрана е човекът в целия му блясък. Той е жесток и състрадателен, прям и потаен, благороден и завистлив.
Няколко дни в къщата и маските падат. Човекът е уязвим и това важи за всички – добри и лоши.
Зрителите изживяват своя драма. Моралните устои са подложени на изпитание. Популярна в близкото минало актриса изстисква пъпка от задната буза на още по-популярен, но в настоящето, крал на поп-фолка. На живо, пред милионната аудитория.
Някой повръща пред екрана, друг пие бира, а трети яде пица с бекон, яйце и обилен сос. И иска още зрелища. Получава ги като награда за търпението - камерата улавя и предава тласъците, повдигащи юргана на семейната спалня. Няма съмнение, това е кулминацията на вечерта. Всички са задоволени – и тези под юргана, и тези пред екрана.
В основата са парите. Къщата носи печалби. Също както “Втори живот”, или “SecondLife” в оригинал. Хора и фирми купуват там парцели, продават стоки, творят и живеят своя втори, виртуален живот. Може би по-добър и по-свободен? Държави обаче отварят посолства във виртуалния свят, което сякаш е тревожен знак.
ФБР също не спи. Агентите са там, макар и поканени от Linden Lab, за да проучват ОК ли са нещата в триизмерния интернет. Хазартът в SecondLife процъфтява, а това означава пари, много пари. Означава и много агенти.
На други места пък парите не достигат. НАСА затвори своята “фабрика” за идеи, елитният доскоро NIAC, поради липса на финансиране. Един от проектите на института за перспективни концепции предвиждаше космическа сонда за фотографиране на планети извън пределите на слънчевата система.
Мечтателите от NIAC си представяха също как космически екран защитава Земята от слънчевите лъчения и как противодействат на глобалното затопляне. Уви, пари за подобни щуротии няма. Но има Ирак, може скоро да има и Иран. А това означава пари, наистина много пари.
В Европа, или по-точно на Острова, видеокамерите на всеки ъгъл са на път да проговорят. 2,4 милиона “очи” наблюдават англичаните в момента. Но камерите в Мидълзбро, а скоро и в 20 други градове на Обединеното кралство ще започнат да командват с глас. Непослушните, разбира се.
Обществото в UK е раздвоено. Едни приветстват мярката, други са против. Живеем в атмосфера на засилваща се всеобща подозрителност, казва не без основание Ричард Томас, представител на Наблюдаващия съвет към правителството.
Последните гастроли на английските запалянковци на континента обаче обезсилват неговите думи и протест.
В центъра на Токио монтират бъбриви чипове. Обществото в Япония не е раздвоено. Хората, които се разхождат там, ще получават на своите слушалки информация за улици, адреси, магазини и забележителности. Проектът дава една визия за бъдещето, обясни просто професор Кен Сакамура, ръководител на екип учени от Токийския университет.
Отново в Европа. Бизнесмен гледа от Германия как обират дома му в Бразилия. А в Луковит хората на Румен Петков заловиха навръх 8 март обирджии на местната бензиностанция. Благодарение на монтираните току-що видеокамери.
“Разширяването и внедряването на системите за контрол и видеонаблюдение няма алтернатива”, заяви решително министърът на вътрешните работи.
Технологиите решават и... създават проблеми. Едни ги харесват, други не.
|
Ново! |
AZ_14 |
2008-11-09 15:48 |
Английският канал ВВС пуска ново риалити шоу, в което целта на 12-те тийнейджъри е да не правят секс в продължение на 5 месеца.
Новото предаване ще проследи живота на 6 момчета и 6 момичета на възраст между 15 и 17 години. Те трябва да се въздържат от плътски удоволствия по примера на известни холивудски актриси като Джесика Симпсън и Кейти Холмс, които не искат да правят секс преди да се омъжат.
Най-младата от участничките, Уесли, е изгубила девствеността си едва на 12 години, което определено се разминава с представите на Кейти Холмс, например, за нещата от живота.
„Обещах пред Бог, баща ми и бъдещия си съпруг, че ще запазя девствеността си докато се омъжа. Винаги съм знаела, че така искам да стане“, споделя Джесика Симпсън, която преди година се омъжи за певеца Ник Лаши, с когото имаха тригодишна връзка.
Кейти Холмс, годеница на Том Круз, също смята да чака до сватбения си ден с обяснението, че е „много, много, много скучна. Ако ви трябва мръсница, потърсете на друго място“.
Само трима от 12-те участници са девствени, сред които и 16-годишната Муниша - индийка, която иска „да срещне правилния човек“.
Представител на ВВС обяснява, че предаването няма да е като Биг Брадър, чиито шести сезон тече в момента на Острова, а по-скоро документален сериал, който обхваща пет-месечен период от живота на младежите.
Предаването на ВВС се казва „ Без секс, моля, ние сме тийнейджъри“, започва следващия месец. По време на престоя си в Къщата те ще усвояват „старомодния“ начин за ходене по срещи на техните баби и дядовци.
|
Ново! |
AZ_14 |
2008-11-09 15:49 |
Преди дни холандският тв канал BNN обяви, че на 1 юни ще излъчи риалити шоу, в което неизлечимо болна жена ще избере един от трима души, на когото да дари бъбреците си. Тази новина предизвика противоречиви реакции в страната и по света, а някои политици се обявиха против излъчването на предаването. От ръководството на телевизията обаче са на мнение, че то ще има благоприятен ефект, тъй като ще хвърли светлина върху проблема с липсата на донори. Това не е първият път, в който риалити шоу предизвиква толкова вълнения. Ето кои други тв предавания разбуниха духовете в последните години.
“Има нещо гнило в Мириам” (There’s something about Miriam) – Великобритания
Сюжетът: Шестима мъже са поканени да прекарат няколко седмици с привлекателна жена, която да се опитат да спечелят
Предаването е излъчено през февруари 2004 г. по телевизия Sky, а главно действащо лице в него е привлекателната 21-годишна манекенка Мириам. На финала на шоуто обаче е обявено, че тя всъщност е мъж, който преди това си е направил транссексуална операция. Шестимата мъже, участвали в предаването, впоследствие заплашват да съдят организаторите. Те обаче излизат с оправданието, че участниците са били предупредени за възможни стряскащи изненади. Някой критици изказват мнение, че “Има нещо гнило в Мириам” е “най-жестокото риалити шоу, правено някога”. “Това предаване изобщо нямаше за цел да призове за толерантност към транссексуалните – смята британски публицист. – Единствената му цел беше да предизвика ужас у победителя, когато разбере, че обектът на сексуалните му желания се е родил с пенис”.
Въпреки всичко шоуто се радва на огромен интерес и Мириам е поканена да участва в австралийското издание на “Биг Брадър”
|
........ |
AZ_14 |
2008-11-09 15:51 |
“Кой е твоят татко?” (Who’s your daddy?) – САЩ
Сюжетът – хора, които са били дадени за осиновяване още като деца, са изправени пред 25 непознати мъже и трябва да познаят кой от тях е истинският им баща.
Предаването е излъчено през януари 2005 г. по телевизия “Фокс”. Правилата са такива, че ако участникът познае истинския си баща, печели 100 хиляди долара. В противен случай парите отиват при мъжа, който е посочен. Една от участничките успява да се досети кой е истинският й баща и в добавка към спечелените пари се събира с истинските си родители и заживява с тях. Но шоуто не се радва на особено висок рейтинг и не просъществува дълго. Освен това е тотално оплюто от Щатската национална служба по осиновяването. Оттам изказват твърдението, че предаването “осквернява и комерсиализира един много личен и значим процес, какъвто е осиновяването”.
“Космически кадети” (Space cadets) – Великобритания
Сюжетът: 12 британци са излъгани, че пътуват в космоса, но всъщност са настанени в имитация на космически кораб в увеселителен парк
Предаването е излъчено по Channel 4 в периода 7-16 декември 2005 г. и е смятано за най-голямата шега в телевизионната история. На 12-те участници е съобщено, че са първите британски космически туристи. Организаторите съставят перфектен сценарий. Те обясняват на участниците, че при полета няма да бъдат безтегловни, тъй като ще се намират в “близкия космос”, при който се получава само 30% загуба на гравитацията. Тези проценти щели да се компенсират от специални “генератори на гравитация”, вградени в кораба. Абсурдното обяснение е прието безусловно от кандидат-пилотите, тъй като те са избрани по такъв критерий, че да нямат особени познания за космическите полети.
След края на шоуто участниците получават по 25 хиляди паунда като възнаграждение за усилията и смелостта си. Но до един са обидени и разочаровани от това, че публично са направени на глупаци.
(по Би Би Си)
|
Новина за Слави и Ко. |
AZ_14 |
2008-11-09 15:54 |
Мексиканската актриса Салма Хайек стартира телевизионно риалити шоу. Предаването ще бъде посветено на сватбена тематика. За реализирането на новия формат Салма Хайек обединява усилия с продуцентската компания Merv Griffin Entertainment. Идеята за шоуто е лично на актрисата, но цялостната концепция все още се пази в тайна.
"Предаването ще представя сватбения процес по начин, по който никой не го е правил досега в телевизионния ефир", коментира Рой Бенк, президент на отдел "Телевизия" в Merv Griffin Entertainment.
"Продукцията вече е закупена както от ефирни, така и от кабелни мрежи", допълва Бенк.
Междувременно Салма Хаейк и милиардерът Франсоа-Анри Пино отмениха годежа си през месец юли 2008 година, съобщава avtora.com. Звездата от "Имало едно време в Мексико" и французинът имат дъщеря на име Валентина Палома.
|
Измама! |
AZ_14 |
2008-11-09 15:55 |
Холандско риалити шоу, в което умираща жена трябваше да реши на кого от трима пациенти да дари бъбрека си, се оказа измама, съобщиха информационните агенции.
Продуцентите на шоуто "Големият донор" разкриха снощи, че 37-годишната жена, представена като Лиса, е актриса. Тримата кандидати за бъбрека й обаче са истински пациенти, които са знаели от самото начало, че участват в игра.
Шоуто, което е копродуцирано от създателите на "Биг Брадър" Ендемол, казаха, че целта им е била да привлекат вниманието към нуждата от донори на органи.
Холандия е с един от най-ниските проценти на донори в Европа, сочат данните на холандските здравни власти, цитирани от Ройтерс.
Според асоциацията на бъбречно болните в Холандия, 1 088 души чакат за трансплантация, като средно се чака четири години.
Около 40 000 пациенти чакат за трансплантация на органи в цяла Европа. Процентът на смъртност сред хората, докато чакат за трансплантация на сърце, черен или бял дроб, е между 15 и 30 процента.
По време на шоуто Лиса трябваше да избере един от трима кандидати за бъбречна трансплантация.
|
клюки |
AZ_14 |
2008-11-09 15:58 |
Парис Хилтън и Бенджи Мадън ще бъдат звездите в новото телевизионно риалити шоу, излъчвано по MTV.
Двамата влюбени дори започнаха снимките на сцени от предаването, в които Бенджи се изявява като DJ.
Целта на предаването е да намери нови приятели на богатата наследница.
Дали ще успее, това вече е под въпрос, като се има предвид "специалния" характер на русата насленица.
Сценария на риалити формата разкрива, че русалката ще трябва да дели легло и трапеза с останалите участници, а действието се развива в луксозна вила в Холивуд - почти като къщичката на родното "Биг Брадър" в Бояна.
Дано продуцентите на шоуто са предвидили да запасят MTV съквартирантите с обилно количесство алкохол, за да не вземе Парис да изпадне в абстиненция.
|
Смисълът.... |
AZ_14 |
2008-11-09 16:13 |
Въпрос: Какъв е смисълът на живота?
Отговор: Какъв е смисълът на живота? Как мога да имам цел в живота, как да се реализирам и да получа удовлетворение от живота? Ще имам ли потенциала да постигна нещо, което да има трайно значение? Мнозина са хората, които непрекъснато мислят върху това какъв е смисълът на живота. Години по-късно те поглеждат назад и се чудят защо отношенията им с някои хора са се развалили и защо се чувстват толкова празни, въпреки че са постигнали онова, което са си поставили като цел. Един бейзболист, когато бил на върха на славата си го запитали какво би искал някой да му беше казал в самото начало на кариерата му. Той отговорил: “Бих искал някой да ми беше казал, че когато стигнеш върха, откриваш че там няма нищо.” Много цели разкриват своята празнота и безсмисленост едва години, след като си се стремил да ги постигнеш.
В нашето хуманистично общество, хората преследват най-различни цели, като си мислят, че ще намерят смисъл в тях. Някои от нещата, към които се стремят, са: успех в работата, богатство, добри взаимоотношения с хората, секс, забавления, да правят добро на другите и т.н. Хората свидетелстват, че дори и когато постигнат тези цели: богатство, взаимоотношения и удоволствие, в тях продължава да съществува голяма празнина – чувство на празнота, което нищо не може да запълни.
|
Тема за взаимоотношенията |
AZ_14 |
2008-11-09 16:16 |
Взаимоотношенията в съвременното общество са всичко друго, но не и цивилизовани, по-скоро приличат твърде много, да не кажа направо, че са като взаимоотношенията между животните в една дива джунгла. На някого това би му прозвучало като обида спрямо човеците, аз пък смятам, че си е чиста обида спрямо животните. При тях поне правилата са просто и ясни, оцелява по-силният, по-слабия бива изяждан. Животните ги спазват с една непосредствена откровеност и за разлика от Човека не си дават труда да замаскирват, прикриват и завоалират поведението си. При Човека обаче нещата са далеч по-сложни и поради липса на по-добра дума “не цивилизовани”. Да хората сме престанали да се изяждаме едни други в буквалния физически смисъл на думата, но затова пък се изяждаме съвсем буквално на енергийно ниво. Някои мистици, учители, магове и тн. смятат, че към категорията “енергийни вампири” приспада само половината населени на земята. За съжаление грешат, към тази категория не спадат само изключително ограничен брой хора и общества, които едва ли надхвърлят няколко процента от човешката популация на милата ни планета Земя.
Енергийният вампиризъм е развит в най-голяма степен именно сред нас хората от така наречения “модерен свят”. Причината е много проста, просто съвременния човек се е затворил сред крепости от бетон и електрически кабели, тъпче се с отвратителна храна в огромни количества и е загубил почти напълно връзката със собствената си духовна същност и природата. Резултатът от това е ниската вибрация на човешкото съзнание и изключително ниското енергийно ниво на съвременния Човек. Той просто е почти напълно лишен от фината живителната енергия струяща от висшите нива на съществуване и движеща целия Живот. А без нея човеците са обречени на все по-коварни и трудно лечими физически и психически болести. В това трудно положение, в което човеците сами са се докарали са си изработили една полу-ефективна стратегия базирана на изпитания принцип “всеки да се спасява по единично, който както може” . Човекът попълва нужните му запаси живителна енергия като я отмъква, открадва, задига, от собствените си събратя, тоест от други хора като него самия. Даден човек, за да задоволи собствените си енергийни нужди изпива енергията, на колкото се може повече свои събратя. Така той се чувства много, много добре, а факта че хората, които е изцедил изпадат в унищожителна депресия и се чувстват невероятно зле него изобщо не го интересува. От своя страна изцедените хора, за да запълнят енергийния си дефицит и да се почувстват по-добре прилагат абсолютно същата стратегия. Така непрекъснато някой човек изпомпва и краде от енергията на друг, това е станало като втора природа на човека и той е измислил буквално милиарди тактики и хитринки, за да го прави той дори, е престанал да обръща внимание на тези свой действия и процесът е станал чисто автоматичен и подсъзнателен. Всички войни, борби за надмощие, съревнования и състезания от всякакъв род са просто отчаяна борба за енергия, която поради естеството на стратегията, чрез която се добива винаги е в дефицит. Най-простата форма на тази борба за енергия е обикновеният “кръчмарски” спор. Единствено спорът при който участниците не се стремят да се докажат един на друг, а единствено искрено търсят истината като обменят гледни точки и виждания не спада към тази категория. Когато някой от участниците победи в кръчмарския спор своите опоненти, накара ги да възприемат неговата гледна точка и неговия авторитет, той отнема цялата им енергия. Той се чувства много добре, а останалите са скапани. Това става просто, защото при един разговор между няколко човешки същества на една обща тема, благодарение именно на общата тема на разговор, енергийните тела на разговарящите се допират и постепенно се обединяват, енергията се обединява и става за общо ползване на всички участници в разговора, те усещат този прилив на енергия и това ги кара да се чувстват много по-добре и да продължават разговора. Ако всички участници черпят по-равно от общата енергия всичко ще е наред защото ще има за всички, защото обединената енергия е много повече от енергиите, които първоначално са се обединили, това е факт, с чието обяснение и доказване не смятам да се спирам сега. Лошото, е че някои от участниците стават алчни и започват да черпят много повече от обединената енергия за сметка на останалите и тогава несъмнено се стига до конфронтация и кръчмарски спор, а често и до физическа агресия. Човек получава енергия, главно чрез съсредоточаване на вниманието на околните върху себе си, а също и при тяхното възхищение и благоговеене пред него. Затова хората постоянно търсят начини да привлекат вниманието на околните и още повече да предизвикат тяхното благоразположение и възхищение. В книгата “Селестинското пророчество” на Редфилд проблема с енергийния вампиризъм е широко застъпен. Той се свежда до четири стратегии за неговото прилагане, наречени Драми. Четирите стратегии са разделени на две двойки взаимно противоположни и взаимно пораждащи се. Това е така, защото, за да има ефект едната стратегия трябва да “срещне” своята противоположна, за да се осъществи енергиен трансфер. Първата стратегия е тази на “Насилника” или “Агресора” и се практикува от хора, които непрекъснато се опитват да “наказват” и да доминират по някакъв начин над хората около тях било по основателни или неоснователни причини. Противоположната стратегия е тази на “Горкия Аз” или “Мъченика”, тези хора обикновено непрекъснато се оплакват и самосъжаляват стремят се да предизвикат съжаление в хора 90% около тях. Като по този начин заангажират вниманието и съчувствието им, така черпят от енергията им. Те са най-явните енергийни вампири, тъй като непрекъснато говорят, понякога и пълни глупости само, колкото да държат вниманието върху себе си. Винаги изтъкват качествата или проблемите си, изисикват от околните пълното им внимание, разбиране, съчувствие или възхищение. За да има обаче достатъчно голям трансфер човекът разиграващ драмата на Мъченика трябва да има насреща някой, който да поеме ролята на Агресора. Най- простата ситуация, някой цял ден ви къса нервите с безсмислени историйки и бръщолевения, за това колко бил зле и тн. на вас ви кипва и го наругавате едно хубаво. При кого ще отиде обединената енергия зависи от това кой по-добре е разиграл своята лична Драмата. При всички положения единият ще се чувства много добре, а другият отвратително. Другите две Драми са на “Взискателния човек” или “Критика” и тази на “Затворения човек”. Драмата на Критика се изразява в това непрекъснато да критикуваш другите и да оспорваш гледните им точки, непрекъснато да критикуваш техните действията, да напомняш непрекъснато грешките, които те са допуснали, да им се подиграваш и присмиваш. Драмата на затворения човек пък е точно противоположна, това е човек изключително затворен, който винаги се стреми да привлича вниманието на околните със своята тайнственост и да се опитват да ги предизвика да се заемат с разтваряне на черупката, в която се е скрил. Драмата на Критика ще има успех само тогава когато критикувания човек се “затвори” или прави опити да “избяга” от своя критик. Всеки от нас използва и четирите драми в различни ситуации и в различна степен, но има предпочитания главно към една рядко към две драми, които разиграва най-често. Да разберем личната си драма и да се освободим от нея означава да променим и безкрайно да подобрим отношенията си с околните, да се разбираме отлично с всички хора около нас. Защото конфликтът между хората настъпва едва тогава когато започне борбата за енергия. Личната драма се нарича още и Детска драма, защото тя се усвоява още в най- ранното детство.Децата първоначално черпят енергия от един много по богат, ефективен и чист източник, но в последствие благодарение на непрекъснатия вампиризъм от страна на своите родители ( Да хората не щадят дори собствените си деца!) и много от грешните стереотипи, които родителите натрапват и буквално насаждат с възпитанието у децата си, те загубват връзката с този източник. Главният проблем, е че докато човек черпи живителната енергия от други хора той не може да използва споменатия по-горе универсален източник на енергия. Децата копират дослвно поведението на родителите си и техните стереотипи, а също така и стереотипа на енергийния вампиризъм. Родителите крадат енергията на децата си, а те от своя страна възприемат, че това е правилно и така трябва да правят и те и също започват да крадат от енергията на родителите си. Така започва една безкрайна борба за енергия. Докато детето е малко обикновено все то остава без енергия, тъй като родителите му доста по-добре от него благодарение на дългата практика са усъвършенствали разиграването на личните си драми, това страшно много забавя развитието на детето, крайната му форма е инфантилността, просто тези хора поради липсата на достатъчно енергия за развитието им дори като възрастни често ще бъдат незрели и ще се държат като деца. И вината за това пада изцяло върху родителите им. Колкото повече енергия има едно дете толкова по-бързо ще расте и ще се развива то. С течение на времето обаче нещата обикновено се променят, през пубертета децата все по-успешно успяват да опазят енергията си от хищните си родители и дори започват да си го връщат като отмъкват и тяхната енергия. Това е причината за безкрайните конфликти и кавги между родители и деца в тази възраст. За да разберете личната си драма трябва да разберете каква е личната драма на вашите родители, на хората, които са ви възпитавали и са прекарвали най-много време край вас. Като важи принципа на комплементарността или взаимното допълване. Ако човекът, който се е грижел за вас например използвал драмата на Агресора, за да краде от енергията ви в противовес вие несъзнателно сте развили драмата на Мъченика, и ако не я преодолеете то вашите деца в последствие ще развият драмата на Агресора за да ви опонират, да връщат енергията, която вие им отнемате и така порочният кръг ще се върти докато някои не се осмели да го прекрати, надявам се че това ще бъдете ВИЕ. Просто запомнете, че процесът на този енергиен вампиризъм е несъзнателен и автоматичен в момента, в който се разбере и осъзнае той престава, разбира се ако не започне да се използва съзнателно, което е истинска трагедия и катастрофа. Проблемите произлизащи от използването на тези четири лични драми за енергиен вампиризъм са безкрайни, те са едни от основните пречки спъващи глобалната човешка еволюция. Използването на алтернативния източник на живителна енергия носи невероятно много преимущества. Главното е това, че докато изцеждате живителната енергия капа по капа от околните тя никога няма да ви е достатъчна, докато ако се свържете с алтернативния източник на енергия винаги ще имате много повече от колкото може да изразходвате, отношенията ви с хората винаги ще са отлични. Ще се чувствате прекрасно до тогава докато поддържате връзката си с него. Тъй като и без това темата стана километрична, а едва са очертани само основните линии, по които е хубаво сериозно да помисли човек, какъв е този алтернативен източник на енергия .
|
Какво.... |
AZ_14 |
2008-11-09 16:24 |
Какво търси жената в мъжа, оригинален списък (възраст 22)
1. Красив
2. Очарователен
3. Финансово обезпечен
4. Внимателен слушател
5. Духовит
6. В добра форма
7. Стилно облечен
8. С вкус към красивите неща
9. Пълен с приятни изненади
10. Романтичен любовник
Какво търси жената в мъжа, преработен списък (възраст 32)
1. Добре изглеждащ, за предпочитане с коса
2. Отваря врати на коли, държи столове при сядане на масата
3. Има достатъчно пари за приятна вечеря
4. Слуша повече, отколкото говори
5. Смее се на шегите ми
6. Носи чанти от супермаркета с лекота
7. Притежава поне една вратовръзка
8. Оценява добре приготвената вечеря
9. Сеща се за рожденни дни и годишнини
10. Търси романтика поне веднъж седмично
Какво търси жената в мъжа, преработен списък (възраст 42)
1. Не много грозен - плешив ОК
2. Не потегля преди да съм се качила в колата
3. Работи здраво
4. Кима като му говоря
5. Обикновено схваща смешната част във вицовете
6. В достатъчно добра форма е за да преподреди мебелите
7. Носи тениска, която поне покрива шкембето му
8. Сеща се да не купува шампанско с тапи на винт
9. Сеща се да спуска седалката на тоалетната на излизане
10. Бръсне се повечето уикенди
Какво търси жената в мъжа, преработен списък (възраст 52)
1. Поддържа космите в носа и ушите си спретнати
2. Не се уригва и не се чеше на неподходящи места пред хора
3. Не взима пари на заем прекалено често
4. Не заспива, докато му говоря
5. Не повтаря един и същи виц прекалено много пъти
6. В достатъчно добра форма е за да става от канапето през уикенда
7. Обикновено носи еднакви чорапи и чисто бельо
8. Оценява добрата вечеря, особено ако е пред телевизора
9. Спомня си името ми понякога
10. Бръсне се някои уикенди
Какво търси жената в мъжа, преработен списък (възраст 62)
1. Не плаши малки деца
2. Спомня си къде е банята
3. Не изисква много пари за поддръжка
4. Само хърка леко като заспи
5. Помни защо се смее
6. В достатъчно добра форма е за да се изправи сам
7. Обикновено носи някакви дрехи
8. Харесва меки храни
9. Помни къде си е оставил зъбите
10. Спомня си че сега е уикенд
Какво търси жената в мъжа, преработен списък (възраст 72)
1. Диша
2. Ползва тоалетната
|
Народни поверия |
AZ_14 |
2008-11-09 16:26 |
1. Ако трети ден не ви се работи, значи е сряда.
2. Ако сте се събудили сутрината и не трябва да ставате, значи сте спали прав.
3. Ако сте пили добре, значи утрото ще е лошо! Ако утрото е добро, значи сте пили лошо!!!
4. Ако се возите в кола и силно са ви ударили - излезте и проверете: ако са ви ударили отзад е на пари, ако е отпред - на бой.
5. Презерватив, намерен от жена ви във вашето палто - имали сте подарък при покупката на чадъра...
6. Ако ви боли глава - значи имате такава...
7. Ако един мъж отваря вратата на колата на жена, то или това е нова кола или нова жена.
8. Колкото по-добре се вижда деколтето - толкова по-трудно се помни лицето.
9. Ако децата отиват на училище официални и носят цветя, то скоро ще трябва да се прекопават картофите.
10. Ако, излизайки от помещението се закачите за дръжката на вратата, обезателно ще се върнете.
11. Ако около слънцето са се появили кръгове - време е да проветрите стаята и да измиете прозорците.
12. Ако ракията се пие тежко и трудно - чакайте я обратно!
13. Нисколетящи гълъби над главата - предстои ви пране.
14. Ако в дъждовно време сте си забравили чадъра, то задължително ще се намокрите.
15. Ако псувате тихо, значи гърлото ви е простудено.
16. Ако пърхота ви се движи - това са въшки!
17. Който търси, той знае нещо.
18. Минута смях прибавя година живот. Условно.
19. Ако ти отново си качила 5 кг тази седмица, значи на тази диета те е посъветвала най-добрата ти приятелка.
20. Детска мъдрост: ако мама се смее на шегите на татко, значи вкъщи има гости.
21. Да ходиш на работа е на пари.
22.Ако кучето ви е казало"Здравей стопанино" - значи просто не е искало да ви плаши със своя лай!
23. Ако бутате трохите от масата на земята с ръка, то това е на скандал с жената.
24. Ако жената ви мами, значи не сте и безразличен.
25. Ако един кон ви говори, че сте смахнат, то това си е самата истина...
26. Пътя до хладилника на една жена минава през сърцето и.
27. Ако момиче види във водата лицето на своя любим в ноща на 6-ти срещу 7 юли, то в ноща на 5-ти срещу 6-ти юли любимият и неудачно се е гмурнал.
28. Ако сте се събудили с момиче, с което вчера сте се запознали и тя не си тръгва, то това е вашата жена...
|
