....мисли на велики хора |
AZ_14 |
2008-11-11 18:11 |
|
Глупавият проумява само онова, което вече е станало. Омир..... В щастието бъди умерен, в нещастието – разумен. – Периандър....... Грижата за излишното често се съчетава със загуба на необходимото. – Солон....... Който плаши мнозина, от мнозина се плаши. Солон..... С неизбежното и боговете не спорят – Питак ..........Блаженството за тялото е здравето, за ума – знанието. – Талес от Милет ...........Най-трудно е да познаеш себе си, най-лесно е да поучваш другите. Талес от Милет.......... И за най-умният философ е трудно да отговаря на глупави въпроси. - Хилон...... В изблик на гняв не бива да се говори, нито да се действа. Питагор....... Ако можеш да си орел не се напъвай да си пръв сред гаргите. Питагор....... Животът е като представление – в него най-често най-лошите измежду хората заемат най-добрите места. Питагор........ Колкото и да са кратки думите “да’ и “не” те изискват най-сериозният размисъл. Питагор........ Чашата на живота щеше да сладни непоносимо, ако в нея не капеха и малко горчиви сълзи. Питагор........... Ласкателството е като нарисувано оръжие – привидно хубаво, а полза никаква. Питагор.......... Не прави нищо срамно нито пред другите, нито насаме. Нека върховният ти закон бъде самоуважението ти. Питагор......... Мъдър е този, който знае не много, а нужното. Есхил......... Времето разкрива всичко скрито и прикрива всичко ясно. Софокъл......... Никога не предпочитай личната си глупост пред полезния съвет. Сократ......... Висшата мъдрост е да различаваш доброто от злото. Сократ....... Заговори, че да те видя. Сократ........ Колкото по-малко е нужно на човека, толкова по-близо е той до боговете. Сократ....... На света има тъй много неща, които не са ми нужни. Сократ..... ЗНАМ САМО, ЧЕ НИЩО НЕ ЗНАМ. Сократ........ Трябва да се говори истината и да се избягва многословието. Демокрит....... Свободен е онзи, който от нищо не се бои и не разчита на нищо. Демокрит.......... Най-важното е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране. Демокрит.......... Мисля, после действам. Биант .......Живота си отмервай така, сякаш ти остава и малко, и много. Биант......... Нещастен е който не може да понесе нещастието. Биант.......... Безопасни са корабите, изтеглени на сушата. Анахарсис......... Лошият човек е като въглена – ако не те опари, ще те очерни. Анахарсис......... Първата чаша принадлежи на жаждата, втората – на веселието, третата на насладата, четвъртата на безумието. Анахарсис......... Всичко тече, нищо не остава на едно място. Хераклит......... Дори и най-прекрасната маймуна е безобразна. Хераклит......... Много земя претърсват златотърсачите, но намират малко злато. Хераклит............. Многознайството не учи на ум. Хераклит............ Мъдростта е само в едно – да се признае, че разумът управлява всичко и чрез всичко. Хераклит.......... Шегата, подобно на солта, се ползва умерено. Питагор........ Блажен е живота, докато живееш без умуване. Софокъл....... Страшен може да бъде разумът, ако не служи на човека. Софокъл....... Живота е като стадион – някои идват да се състезават, други да търгуват, най-щастливите да гледат и да се наслаждават. Така и в живота едни се раждат жадни за слава, други – за печалба, а философите – единствено да истината. Питагор............ При самохвалците, както и при позлатеното оръжие, вътрешното не отговаря на външното. Питагор............ Доброто начало не е без значение, макар че се започва от незначителното. Сократ........... Това, което проумях, е прекрасно. От там си правя извод, че и това, което не съм проумял, е прекрасно. Сократ......... Прехвърлиш ли мярата и най-приятното става неприятно. Демокрит......... Да не се правят никакви отстъпки в живота е белег на безразсъдство. Демокрит............ Не се стреми да знаеш всичко, за да не се окажеш непросветен във всичко. Демокрит........... Откровеният изказ е присъщ на свободния дух, опасно е само да се избере неподходящото време. Демокрит........... Отхвърляй всяко удоволствие, което не е полезно. Демокрит............. От което черпим добро, от същото може да черпим и зло, а и начин да избегнем злото. Така например дълбоката вода е полезна в много отношения, но е и вредна – може да се удавиш в нея. Ала това може да се избегне – научи се да плуваш. Демокрит................ Времето е мисъл или вяра, а не същност. Антофон.......... Младият дух спасява съсипаното тяло. Хипократ........... И от врага на много нещо може да се научи мъдрият. Аристотел............. Късият ум е с дълъг език. Аристофан ............По-добре е да паднеш на лешоядите, отколкото на ласкателите. Първите ядат мъртвите, а вторите – живите. Антистен............. Не пренебрегвай враговете си; те първи забелязват грешките ти. Антистен........... Най- необходимото познание е да се научиш да забравяш ненужното. Антистен ........................Мъдър е не този, който много чете, а който извлича полза от четенето. Аристип .............Важно е не да се въздържаме от наслаждения, а да властваме над тях. Аристип ...........Твое право е да ме ругаеш, мое право е да не те слушам. Аристип.......... Задоволявай се с настоящето, но се стреми към по-добро. Изократ...... Верни са не които говорят според душата ти, а които се противят на неверните ти думи. Изократ.................. Ако не може да не се говори за нещо вече казано от другите, опитай се да го кажеш по-добре. Изократ........... Учеността е сладкият плод на горчивото дърво. Изократ................ Не притуряй към огъня огън. Платон............. Доброто начало е наполовина свършена работа. Платон........ Основата на всяка мъдрост е търпението. Платон............ Добре е да си отидеш от живота като от пир: без да си жаден, но и без да се опиеш. Диоген............... За да причиниш мъка на завистливците, трябва да си в добро настроение. Диоген.................... Подаваш ли ръка на приятел недей да свиваш пръсти в юмрук. Диоген................... Благоразумието трябва да е нещо средно между своеволието и безчуствието. Аристотел............... Приятелят на всички е ничий приятел. Ариситотел.......... Висшата истинност е в онова, което е причина за следствия, които на свой ред са истини. Аристотел ................Достойнството на силата е в яснотата. Аристотел........... Живота изисква движение. Аристотел........... Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката. Аристотел............ Мъдростта е най-точната наука. Аристотел................... Губим време, за да си осигурим работно време и водим битки, за да живеем в мир. Аристотел............ Нищо не разрушава човека така както продължителното телесно безддействие. Аристотел.............. О, приятели мои! На света няма приятели! Аристотел............. Познанието започва от почудата. Аристотел................ Навикът във всичко да се търси смешното е най-явният признак за посредственост – защото смешното винаги е на повърхността. Аристотел............ Разумният търси не това, което е приятно, а това, което го спасява от неприятностите. Аристотел............. Сериозното се срива от смеха, смеха – от сериозното. Аристотел.................. Които твърди, че всичко е истинно, прави истинно и противоположното съждение, и така превръща твърдението си в неистина (защото противоположното съждение отрича неговата истинност); а който твърди, че всичко е неистинно, прави неистинно и своето съждение. Аристотел............. Умът е не само в знанието, но и умението то да се прилага. Аристотел............... Дълбокият смисъл е в неизказаните думи. Менандър............... И в бурена се случва да поникне красив цвят, и у простия човек – мъдра дума. Менандър............. Нищо не е по-смело от глупостта. Менандър........ С времето се разкрива всяка истина. Менандър.......... От законите на природата не можеш да се скриеш. Менандър............. Не се задълбочавай в спомени за минали обиди. Менандър.......... Поука вместо омраза, усмивка вместо презрение. Епикур......... От копривата извличай нишки, от пелина – лек. Навеждай се само, за да вдигнеш. Проявявай повече ум, отколкото самолюбие. Всяка вечер се питай каква добрина си направил. Винаги имай в библиотеката си нова книга, в избата – пълно буре, в градината – свежо цвете. Епикур........ При всяко желание си поставяй следните въпроси: какво ще стане, ако пожеланото от мен се осъществи и какво – ако не се осъществи .Епикур.......... От най-необузданите жребци стават най-прекрасните коне, трябва само да се отгледат и обяздят. Плутарх............. Или възможно най-кратко, или възможно най-приятно. Плутарх...... Не ми е нужен приятел, който във всичко да се съгласява с мен и да ми кима според собствените ми възгледи – защото сянката ми върши това по-добре. Плутарх......... Научи се да слушаш и ще извлечеш полза дори от онзи, който не умее да говори. Плутарх....... Ни една изречена дума не е принесла толкова полза, колкото безброй неизказани. Плутарх........ Предателите предават най-вече себе си. Плутарх....... Стойността на образованието се измерва не по броя на прочетените книги, а по употребата им. Плутарх..... Владей страстите, иначе те ще те завладеят. Епиктет........ Колкото по-рядко е удоволствието, толкова е по-приятно. Епиктет......... Маймуната си остава маймуна, дори и да носи златна огърлица. Лукиан........ Всичко саморасло е неунищожимо. Прокъл.......... Всичко, способно да твори, същностно превъзхожда сътвореното. Прокъл.......
|
За какво получават награди!!!??? |
AZ_14 |
2008-11-11 18:17 |
IG – НОБЕЛОВИТЕ НАГАДИ ЗА 2001 г.
За ФИЗИКА – на Дейвид Шмидт от Университет на Масачузетс за: частично решения от него проблем за това, защо пердето в банята извършва вълнообразни движения навътре.
За АСТРОФИЗИКА – на д-р Джак и на Раксела Ван Импе от Паството на Джак Ван Импе, Рочестър Хилс, Мичиган, за тяхното откритие, че черните дупки отговарят на всички технически изисквания да са местопребиваването на Дявола.
За ТЕХНОЛОГИЯ – съвместно на Джон Кьоу от Хоторн, Виктория, Австралия, за патентоване на колелото през 2001 г., и на Австралийското патентно бюро за това, че му е признало Патент за изобретение # 2001100012.
За МЕДИЦИНА – на Петер Барс от Университета МакГил, за медицинския му доклад: “Наранявания, дължащи се на падащи кокосови орехи”, публикуван в The J. of Trauma, vol. 21, no. 11, 1984, pp. 990-1 (за 1999 г. - Импакт фактор 1,752!)
За БИОЛОГИЯ – на Бък Уаймер от Пуебло, Колорадо, за откритието му Under-Easy, въздухонепроницаемо бельо със сменяем въглен филтър, който неутрализира газовете с неприятна миризма.
За ИКОНОМИКА – на Жоел Слемрод от Университета на Мичиганското бизнес училище, и на Войчех Копчук от Университета на Британска Колумбия, за направеното от тях заключение, че хората намират начин да отложат смъртта си, ако това може да им даде право на по-ниски данъци върху наследство. (Вж. "Dying to Save Taxes: Evidence from Estate Tax Returns on the Death Elasticity," National Bureau of Economic Research Working Paper No. W8158, March 2001.)
За ЛИТЕРАТУРА – на Джон Ричардс от Бостън, Англия, основател на Общество за защита на апострофа, за усилията му да пази, подкрепя и защитава разликите между функциите на апострофа като знак за притежание и за означаване на множествено число.
За ПСИХОЛОГИЯ – на Лоранс Шърман от Университета на Маями, Охайо, за авторитетния му изследователски доклад “Екологично изследване на ликуването при малки групи от деца в предучилищна възраст”, публикуван в Child Development, vol. 46, no. 1, March 1975, pp. 53-61.
За МИР – на Вилиумас Малинаускус от Грутас, Литва, за създаването на парк за развлечения, наречен “Светът на Сталин”.
За ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ – на Читараниан Андраде и на Б. С. Срихари от Националния институт за умствено здраве и неврологични науки, Бангалоре, Индия, за медицинското им откритие, че чопленето на носа е нормална практика всред подрастващите.
|
куриози |
AZ_14 |
2008-11-11 18:21 |
Стар закон, (все още неотменен) на щата Мемфис гласи, че жена няма право да шофира, освен ако пред колата не тича мъж, който да развява червен флаг.
· Известен евангелист бил погребан заедно с телефона си, за да може да поддържа връзка с живия свят (но седем години след това поста бил закрит, защото нямало осъществено нито едно обаждане).
· В Италия има закон, който забранява на жени, кръстени Мария, да работят като проститутки.
· В Сицилия погребвали Антонио Перцели, когато той изведнъж отворил ковчега и излязал жив и здрав, но тъща му като го видяла получила сърдечен удар и била погребана на неговото място.
· През 1983 г. бил отпечатан новият парижки телефонен указател, с който много се гордеели от френското министерство по телекомуникациите, докато забелязали, че собствения им номер бил сбъркан.
· В Съединените щати през май, 63-та крава била вдигната от торнадо и след като прелетяла половин миля се приземила в друга ферма. Пет години по-късно същата крава повторно попаднала в ураган и този път успяла да отърве кожата. Кравата умряла съвсем спокойно на завидната възраст от 25 години.
· Златните рибки запомнят по-добре в студена, отколкото в топла вода.
· Според проучване свинете са единствените други животни, освен човека, податливи на слънчеви изгаряния.
· През 1978 парижки продавач бил осъден на 2 години затвор, затова че пробол жена си с парче твърдо сирене.
· Американската телевизионна говорителка – Кристин Чъббок се застреляла в ефир. Когато открили записките й видели, че в нейния график било разчетено и самоубийството, така че да няма забавяне на останалите предавания.
· През 1983 магистрати отказали да уважат молба за учредяването на спортен клуб, защото предложената сграда не била пожаро-обезопасена. Молбата била подадена от местната пожарна команда.
· В Индия имало закон, забраняващ пътуването в автобус до 4 часа след консумация на… чесън.
· В Калифорния трябва да имаш разрешително за ловец, за да си купиш капан за мишки.
· В Аризона е забранен ловът на камили.
· В Ню Йорк е забранено излагането по витрините на голи манекени.
· В Ню Йорк все още има закон забраняващ на жените да пушат на публично място.
· В Парагвай дуелът е разрешен, но само между редовни кръвни донори.
· Къщата на венецуелски престъпник пресича границата между Колумбия и Венецуела. Така че когато венецуелската полиция дойде, за да го арестува, той се крие в спалнята си, която се намира в Колумбия, където той няма криминално досие.
· През Големия пожар в Лондон умрели само 6 човека.
· Не е възможно Вилхем Тел да е уцелил ябълка на главата на сина си с арбалет, защото през 13 в. арбалетите са били непознати в Швейцария.
· Шансът да ви нападне акула е 1:30,000,000.
· Повече хора умират след ритник от магаре, отколкото при самолетни катастрофи.
· Един на всеки хиляда американци е убиец.
· Въпреки че на Земята жените са повече, мъжете са 15% по-тежки.
· Жените могат да говорят по-дълго от мъжете, защото гласните им струни са по-къси и се нуждаят от по-малко поемане на въздух.
· Жените се напиват по-лесно от мъжете. Тялото им се състои от 58% вода, докато мъжкото – от 70%, което спомага за по-бързото разграждане на алкохола.
· Сексът заема 14то място срез заниманията на американците през свободното им време и се нарежда след ремонти по дома и градинарството.
· Великата китайска стена НЕ може да се види от Луната.
|
мисли.... |
AZ_14 |
2008-11-12 10:36 |
Българският народ е най-големият вредител сам за себе си. Не са политиците, икономическите групировки, мутрите и мафията. Най-големият вредител са самите хора, които живеят и работят по начин, който да навреди максимално на обществото. Без да се усещат, че това общество са самите те.
В България докторите ти взимат рушвет, за да те лекуват. Учителите пишат ниски оценки на децата, за да не могат да кандидатстват в други училища, та да ги запазят като бройка и да вземат пари за повече паралелки. Митничарите взимат подкупи, за да пуснат контрабанда. Катаджиите те изнудват, за да не ти измислят нарушение и да ти напишат акт. На пазара те лъжат с манипулиран кантар. Санитарят ти иска по 2 лева на час, за да не остави съвсем без надзор твой близък болен. Медиите лъжат, защото им плащат. Архаични фабрики потапят градовете в отрови. Някой си води кучето да се изходи по нужда под нечий чужд прозорец. Данъчните те притискат за пари. ХЕИ ти измисля мръсни стени, за да те глоби. Пожарната намира непригоден пожарогасител. Келнерът гледа да ти надпише сметката. Сервират ти кучешко месо. Шофьорите минават на червено, защото 30 секунди, които ще спечелят са от жизненоважно за света значение. Олиото в магазините се примесва с вода. Режат ти кабела и те оставят без ток цял ден, заради 5 лева от метала. Продават ти бензин от по-ниско качество вместо по-скъпия. Военните експлоатират войниците като безплатна работна ръка. Съседът си хвърля боклука от балкона. Монтьорите оправят едно на колата, но чупят друго, за да минеш пак...
Има ли нужда от още? И някой да е видял поне едно обвинение към политик или мутра до тук? И най-важното – някой да има да възрази, че нещо не е вярно?
Нека всеки да се разпознае в тази картина, дори и неговата „професия” да не е описана поименно. Просто няма да ни стигне мястото за всички. И всеки да си признае пред себе си къде точно се вписва той в това общество на взаимните „подсечки”. Като го признае пред себе си, няма да си навреди. Но може да помогне със своя дял да настъпи някаква промяна. Защото тази промяна само така може да настъпи. Никой политик и никоя власт не е в състояние да оправи всички тези неща, които ние разваляме. Единственото възможно „оправяне” е в съзнанието на тези, които ги вършат. И доброто на промяната е, че е възможна и без да се излагаш пред друг и без да си признаваш каквото и да било. Трябва само да започнеш да правиш нещата „както трябва”.
Трябва само да преодолееш заблудата, че „това не се отнася до мен”.
Българинът е виртуоз в намирането на грешките у другите. Но много рядко поглежда към себе си. А всъщност неговият малък принос към всеобщата „простотия” е много по-важен от приноса на 10 други. Защото себе си човек може да промени.
Кой живее добре в тази страна? Никой. Дори тези, на които завиждаме, когато няма какво друго да правим.
Митничарите ли? Глупости. И те живеят в блокове, заобиколени от боклук. И техните деца ходят по улиците с ненормалните шофьори. И те ходят на доктор, на който си плащат „под масата”. И техните деца трябва да плащат за частни уроци за да научат това, което не им се преподава в училище. И те ядат кучешко в ресторантите. И те пазаруват от търговци-лъжци. И те четат лъжовните вестници. И те си сипват в колите калпав бензин. И после скъпото ново БМВ как струва да го оправиш... Лелееееее...
Кои са добре? Докторите ли? И те си купуват контрабандна китайска стока дето се разпада на втория ден. И те ходят при монтьори, които ми разбричкват колите. И те плащат данъци и осигуровки „за тоя дето духа”. И после плащат и още един път, та да не ги глобят заради поредното измислено нарушение.
Кои са добре? Политиците ли? Мутрите? Нали и на тях 90% от живота им минава в същата среда, в която живеят всички. И те издишват и с дробовете си пречистват продукта на комините... Те заради 10-те процента във „висшето общество” ли са по-добре? Много са по-добре – няма що...
Никой не е добре в такова общество. Всички заедно се гневим и псуваме простотията на „другия”. Но няма как да сме добре в едно общество, в което никой не си върши работата „както трябва”. Като е така, просто няма някой, който да направи нещо, което да е „както трябва” и така и той, и другите да не страдат. Всеки е перфектен „тарикат на дребно” в собствената си област и за задоволството, че е „прецакал” останалите в нея, самият той си плаща като е „прецакан” навсякъде другаде. И първо губи време да дебне да не го „прецакат”, и после нищо не успява да направи, защото не е професионалист по всичко и другите професионалисти винаги имат предимство. Така както той в собствената си работа.
Кой ни е виновен за всичко това? Царят ли? Иван Костов? Жан Виденов? Тодор Живков? Султанът? Аспарух?
„Хубавото” на цялата помия е едно – положението е лошо, но за сметка на това няма кой да го оправи... Няма оправия. Няма Господ, който да свърши тази работа. Защото за нея никой по-малък от Господ няма сили. Няма ЕС, няма САЩ... Промяната е вътре в съзнанието на всеки. И всяка малка промяна в собствената глава е полезна, дори и когато при другите тя още не е дошла. Пътят е през революция в съзнанието, и колкото повече съзнания осъзнаят това, толкова по-скоро резултатите ще се видят. Въпреки всички политици, мафиоти и мутри. Защото те ще ни останат като разнообразие, когато се освободим от основния си враг – собствената ни безотговорност и страстта ни към взаимен обществен канибализъм...
|
Бъдещето! |
AZ_14 |
2008-11-13 12:52 |
ПЛАНЕТАРНИЯТ ПРОЕКТ
1. Предварителни бележки
Ако поразмислим върху широко употребяваните и натрапвани думи, понятия и словосъчетания като: глобализъм, глобализация, глобален свят, глобално общество и производните им ще установим, че те се схващат като капиталистическа глобализация, капиталистически глобален свят, капиталистическо глобално общество, доминирано от група страни, наричани с обобщаващия термин златен милиард. Това са страните с най-силна капиталистическа икономика и военна мощ от евроатлантическата зона (като приближение – ЕС), Северна Америка (САЩ и Канада), Австралия и Япония.
Какво представлява по определение глобалният свят (общество)?
Очевидните компоненти са: глобален (общ) пазар, глобална (обща) икономика, глобална (обща) информационна среда, глобална (обща) цивилизация, глобална (обща) власт. И тъй като става дума за капиталистическа глобализация, изброените компоненти трябва да се схващат в техния капиталистически смисъл.
След разпадане на европейската социалистическа система нараснаха възможностите за създаване на капиталистически глобален свят и ускорено започна реализирането на тези възможности. Успехите са налице.
Каква е типологията на реализацията върху планетата Земя?
Ще изхождаме от географските даденост: планетарна суша от 149 милиона км² редуцирана без Антарктида до 135 милиона км² с население от 6,5 милиарда души. От тях:
●приблизително 1,5 млрд. души на територия от 14 милиона км² живеят в условията на социализъм;
●още 100 милиона души на територия от 1 милион км² са извън и социалистическата и извън капиталистическата обществено-икономическа формация.
Следователно, 25% от планетарното население на територия 10% от планетарната суша е извън глобалния капиталистически свят. Ако преценяваме глобализацията от гледна точка на доминиращото влияние на Златния милиард, нещата се променят. Извън контрола и влиянието на претендентите за глобална власт (в какъвто и да е смисъл) са още 500 милиона души върху площ от 20 милиона км², което общо прави 24% от планетарната суша с 36% от населението.
Що се отнася до глобалната информационна среда, тя е налице като потенция (възможност), но тази възможност се ползва от около 25% от населението на планетата. Приблизително толкова са обхванати от глобалната цивилизация, малко повече, до 40% - от глобалната икономика.
Следователно, по нито една от компонентите на определението за глобален свят (общество) не може да се твърди, че планетата се е глобализирала в достатъчна степен и по достатъчен начин, за да говорим, че живеем в глобален свят. В момента няма глобален свят. Има глобален пазар, и то преимуществено – глобален пазар на стоки, пари, футболисти и проститутки.
Може ли да говорим за обективна тенденция в приведените числа?
Отговор са дали още К. Маркс и В.И.Ленин.
„Съществената задача на буржоазното общество – пише К. Маркс в писмото си до Ф. Енгелс от 8.10.1858 г. – се състои в създаването на световен пазар, поне в неговите общи очертания и на едно почиващо върху тая основа производство. Тъй като светът е кръгъл, изглежда, че това е приключило с колонизацията на Калифорния и Австралия и с отварянето на вратите на Китай и Япония."(1)
През 1918 г. В. И. Ленин отбелязва: “Не подлежи на съмнение, че развитието върви по посоката на един-единствен световен тръст, поглъщащ без изключение всички предприятия и без изключение всички държави.”(2)
От казаното следва, че глобализацията е обективен природно-исторически процес на развитието на човешкото общество и произтича от самата същност на обществено-икономическото развитие. Този процес се декретира от непосредствено свързания с теорията на оцеляване принцип за оцеляване на човечеството като вид.
По един или друг начин глобализацията на човечеството ще продължи. Някои учени рисуват нейните перспективи така :
1. Създаване на единна световна религия – след 50-70 години.
2.Възникване на глобална свръхкултура – до 15-20 години.
3.Възникване на частни компании с признаци на суверенни държави до 10-15 години.
4. Глобално управление на ресурсите – до 25 години.
5. Субконтинентална териториална глобализация – до 50 години.
6. Планетарен етнос – не по-рано от 250 години.(3)
Предвижданията са спорни като всички предвиждания, но за да бъдат те потвърдени или опровергани, трябва нов подход към перспективите и последиците от глобализацията и от тяхната връзка с реалната политика, с реалната съдба на милиарди хора.
Може да се смята за общоприето становището, че развитието на човечеството е достигнало равнище, на което стават актуални не само планетарните, но и космическите проблеми. С други думи, задачата на днешния ден е да се мисли с хоризонт от 100 години. Причината е проста – глобализацията поставя въпроса за съдбата на човечеството, за неговото оцеляване. Това не са високопарни думи. Има прекалено много факти, които за съжаление, не могат да бъдат интерпретирани по никакъв друг начин.
2. Данните
За разлика от повечето планети от Слънчевата система, планетата Земя притежава атмосфера и тази атмосфера е уникална. Благодарение на успехите в космонавтиката много добре се известни атмосферите на всички планети. Например, в атмосферите на Марс и Венера господства въглеродният двуокис (СО2>95%), докато свободният кислород не е повече от 0,2%. В земната атмосфера е обратното – въглеродният двуокис е 0,032%, докато извънредно активният химически кислород е 21%. В същото време вулканичната активност изхвърля щедро в нашата атмосфера СО2.
Къде изчезва тогава този въглероден двуокис? Защо на Марс и Венера той се натрупва, а на Земята изчезва? (4)
Науката е отговорила на тези въпроси. Това е станало благодарение на жизнедеятелността на растенията. Те използват слънчевата енергия и чрез своя хлорофил, от няколко молекули СО2 и Н2О синтезират гликоза. Освободените при синтеза молекули кислород непрекъснато постъпват в атмосферата и постепенно я очистват от СО2. Разумният живот на Земята и цялото животинско царство съществуват благодарение на този кислород и следователно, благодарение на растенията.
Кислородният атмосферен баланс е много крехък. Ако не са растенията, изключително активните кислородни молекули ще встъпят в различни химически реакции и ще изчезнат от атмосферата за около 1000 години. Човечеството ще загине (растенията изхвърлят годишно 10¹¹ тона кислород в атмосферата). Нарушаването на кислородния баланс в бъдеще е много голяма заплаха за съществуването на човечеството.
Основният доставчик на свободен кислород са планктонът и растенията. При обща планетарна биомаса от 2500 милиарда т, растенията са 99% (човешката биомаса е 110 милиона т) и заемат през 1960 г. 43 милиона км². През 2000 г. тази площ е намаляла до 36 милиона км², или с 16%. Почти са унищожени тропическите гори в Южна Азия и Африка. Същата участ очаква и горите в басейна на Амазонка. Това намалява доставката на свободен кислород в атмосферата с 10%.
Картината става по-ясна от следния пример. Един човек консумира за 1 минута 1 л кислород, което прави 1440 л на ден, или 10¹º тона за цялото човечество, т.е. повече от 99% от доставяния кислород от растенията за една година. Дори ако се вземе предвид непрекъснатото възстановяване на кислорода, нещата не изглеждат добре. Трябва да се има предвид и още нещо. Общият планетарен кислород се оценява на 10¹ тона. От него 3-5% изгаря от изхвърляните газове при преработване на придобити ресурси от човечеството (дърва, въглища, нефт, бензин, мазут, газ) и този процент непрекъснато се увеличава. Пресметнато е, че за 200-300 години свободният кислород в атмосферата ще намалее с 20%. Тъй като за сметка на кислорода се увеличава СО2, перспективите за човечеството не са оптимистични.*
Наричат планетата Земя Синята планета заради многото вода. Но 90% от нея е солена, т.е негодна за пиене и напояване, 2% от прясната вода (20 милиона км³) е в ледниците, т.е. неизползваема и само 1% (около 9 милиона км³) е достъпна за планетарното население. В началото на ХХ в. при население от 1,5 милиарда са били използвани годишно 400 км³, днес – 6000 км³. Очаква се при увеличаване на планетарното население до 14 милиарда тази консумация да надхвърли 50 000 км³.
Разпределението на водните ресурси е твърде неравномерно. Водите на Световния океан са 1340 милиарда км³, подземните води са 2%, а водите на сушата са едва 0,02% от световните запаси.
От най-голямо значение за съществуването на хората са запасите от прясна вода. Те се оценяват на 43 милиона км³, от които 9 милиона км³ в реки, езера, блата и подземни води. Основен източник на прясна вода са реките. Годишно на жител на планетата се падат 7000 м³ Най- много прясна вода има в Исландия – 600 000 м³. След нея са Русия, САЩ, Канада, Китай, Индия, Бразилия, скандинавските страни – 25 000 м³, следвани от Алжир, Ангола и др. с над 5000 м³. Обединените арабски емирства са най-слабо осигурени – едва 60 м³ на жител. Най-остър е водният проблем в Северна Африка и Западна Азия. България разполага с 2000 м³ прясна вода на жител.
Различната степен на осигуреност с прясна вода зависи и от ефективната експлоатация на речния отток. Годишният речен отток е 2 милиона км³, от който се използват 13%, а 7% се унищожават безвъзвратно. В Азия се използват 22% от оттока, но се губят 14%, което е показател за изостаналостта на голяма част от страните в този континент.
От площта на планетата се обработват 3%, което прави 15 милиона км², т.е. обработваемата земя на човек от населението е 0,002% или 2 дка. От тази обработваема земя през 2006 г. са получени 2 трильона т зърнени храни или 320 т на човек. От това количество по-голямата част отива за фураж и различни индустриални производства, поради което за препитание остават (жито, ориз и др.) не повече от 1 т на година. Според последни данни нашата планета с напрежение може да изхрани до 12-14 милиарда население. Ако този брой се съчетае с нужното за поддържане на живота му равнище на икономиката, към края на ХХІ век ни очаква не катастрофа, а апокалипсис и край на разумния живот.
3. Населението
От момента на възникване на човешката популация ясно проличава тенденцията за непрекъснатото й увеличаване. Към 2006 г. планетарната популация е 6,5 милиарда души. Динамиката на увеличаване е показана на фиг. 1.
На фиг. 1а е дадено времето, за което популацията се увеличава с един милиард. На фиг.1б – увеличаването на популацията през интервал от 25 години, стартирайки от 1900 г.
Изменението на самата функция “обем на популацията” във времето е на фиг. 2. За начало е избран Х-ХІ век (1000 година), когато планетарното население е било 40 милиона. Лесно се пресмята, че за 1000 години то се е увеличило 100 пъти
Аналитичното описване на трите функции изисква не само подбиране на “добри” апроксимиращи (приближаващи до реалното състояние) функции, но известно логическо оправдание на избраните. Смята се, че естествен закон за увеличаване на населението е експонентният закон, тъй като е логично увеличаването на населението да е пропорционално на броя население.(5) В математически смисъл експонентният закон е функция, удовлетворяваща диференциалното уравнение N´ = b.N, където b е константа. Смисълът на уравнението е прост. В лявата страна е първата производна по времето на броя население N , т.е. нарастването на населението за малък интервал от време ∆t около фиксиран момент t, когато ∆t → 0. Не е лесно да се намери такава функция и досега е известна само една – експонентата. Ако означим свободния параметър с t , тя е f(t) = exp (bt), защото f´(t) = b.exp (bt). Същото се отнася и до експонентната функция с отрицателен степенен показател. При експонентния закон увеличаването на функцията за всяко t е пропорционално на стойността на функцията в този момент – f(t).
От фиг. 2 се установява, че експонентата не описва достатъчно добре увеличаването на населението. Причините са две: увеличаването е по-голямо, отколкото е според експонентата (1) и при големите стойности на свободния параметър експонентата се стреми към безкрайност (2), докато реалната функция има насищане, което говори, че планетарното население не се стреми към неограничени стойности (безкрайност). В този случай най-подхожда хиперболичният закон, който е решение на диференциалното уравнение N´ = b.N², т.е. увеличаването на функцията е пропорционално на квадрата от стойността й.
Очевидно, основният въпрос при изследване на функцията е при каква стойност на t настъпва насищането. Известна представа се получава при изучаване на функцията от фиг. 2 и на двете функции от фиг. 1. Докато функцията от фиг.1а добре се апроксимира с отрицателната експонента f(t)= expbt , за функцията от фиг. 1б се предпочита функцията на Лаплас f(t) = exp bt² . И двете функции при големите стойности на t се стремят към 0.
Има три официални прогнози в коя година и при какво планетарно население ще настъпи насищането.
●2040 г. - 8 милиарда ;
●2110 г.- 10,5 милиарда ;
●2130 г.- 14 милиарда.(6)
Първата прогноза е оптимистична и вероятно ща бъде достигната към 2015 г. Втората прогноза може да се потвърди към 2050 г. или по-рано, но интересното е, че третата прогноза може да стане реалност около 100 години по-рано, т.е. около 2030 г. За по-голямо население не говорим, тъй като това би означавало катастрофа и край на разумния живот.
За 2007 година населението на Земята по континенти е :
●Европа - 730 000 000;
●Африка - 840 000 000;
●Америка - 850 000 000;
●Азия - 3 800 000 000;
●Австралия - 32 000 000.
Средната гъстота на населението на планетата е 43 души/км, но това е измамно число. Около 80% от хората обитават територии с надморска височина до 500 м, по крайбрежията на океаните и моретата и поречията. Значителна част от сушата към момента е необитаема: Северният и Южният полюс, терени с надморска височина над 5000 м, пустините, северните райони на Канада и Русия – общо 60 милиона км. Следователно, обитаваната площ от сушата е 90 милиона км, което прави средна гъстота 75 души/км². Средната гъстота по континенти, пресметната върху цялата територия, е:
●Европа - 70 души/км² ;
●Африка - 28 души/км² ;
●Северна Америка - 16 души/км² ;
●Южна Америка - 27 души/км² ;
●Азия - 87 души/км²;
●Австралия - 3 души/км².
В отделни места на света (Карибския район) средната гъстота достига 10 000 души/км². Представа за това може да се получи по населението на градове като Мексико, Ню Йорк, Москва или Токио.
При планетарно население от 14 милиарда средната гъстота в обитаваните райони ще достигне 160 души/км² , което е почти колкото средната гъстота на София в момента.
Трябва да се има предвид и още нещо. Територията от 90 милиона км² не е изцяло на разположение на хората за трайно живеене. От тази територия трябва да се отделят земите осигуряващи ресурси и условия за живот: орни земи, пасбища, гори, язовири, пътища, летища, заводи и т.н. Тази земя може да достигне до 40% от обитаваната суша, което означава, че реалната днешна гъстота на планетарното население е над 150 души/км², а при население от 14 милиарда ще достигне до 300 – 400 души/км².
За географски супердържави се смятат тези, чиято територия е не по-малка от 10 милиона км². Това са: Русия, Китай, САЩ, Австралия, Бразилия, Канада. Русия има площ от 17 милиона км², останалите са около 10 милиона км². Ако броим Европейския съюз като държавно формирование, неговата максимално възможна територия (без европейската площ на Руската федерация) е “само” 6,5 милиона км² и той не отговаря на географските критерии за супердържава.
4. Интерпретацията
Съвременните възгледи за произхода и развитието на земния живот твърдят, че планетата Земя е прецизно балансирана система намираща се в непрекъснато динамично равновесие. Това равновесие е твърде крехко, малко нарушаване на баланса може да има опасни последици за земния живот. Такива премери име в историята на Земята.
Проследяването на процеса на възникване на живота върху Земята преди 4-4,5 милиарда години ясно откроява главната особеност на процеса – еволюцията (развитието) на различните видове живот, чийто брой за тези 4,5 милиарда години е приблизително 500 милиона. Понастоящем те са 2 милиона, от които 3500 бозайници.
Движещата сила на еволюцията е Дарвиновият естествен подбор в комбинация с непрекъснатите мутации. Смисълът на еволюцията е в оцеляване на вида чрез приспособяване към външните условия за съществуване.
Ядрото на Дарвиновото учение са 5 факта и 3 извода. Живите организми имат огромна способност да се размножават (1), но броят (2) на естествените популации е стабилен (3). Ресурсите за живот (храна) са ограничени. Извод първи: между живите организми възниква конкуренция. Дарвин я нарича борба за съществуване. В нея (4) предимство имат по-добрите екземпляри (5). Техният шанс да преживеят и да оставят поколение е по-голям. Извод втори: в природата има естествен подбор. Извод трети: чрез него, чрез наследствеността и изменчивостта във веригата от поколения се осъществява еволюцията на видовете.
За самия механизъм на процеса Дарвин пише в “Червения бележник” (1837 г.):“Ако един вид се променя в друг, това трябва да е чрез скок или видът може да загине.” В това изречение е природното основание на революцията като основен двигател на природо-историческия процес на общественото развитие. Тук е и краят на господството на теорията за еволюционното развитие на човечеството (така любима на новите “демократи”).
По време на своя живот всеки индивид от вида влиза във взаимоотношение с околната среда, от която черпи ресурси за производството и възпроизводството си. Борбата за оцеляване е и борба за ресурси. Борбата за ресурси е както с околната среда (природата) за тяхното търсене и добиване, така и със себеподобните за тяхното разпределение. Тъй като процесът протича на ограничено пространство и в ограничено време, ресурсите са не само ограничени, но са и постоянна величина. Част от тях са възстановими, друга част – не. При възстановимите ресурси за оцеляването е нужно равновесие между количеството ресурси и броя консуматори, което се онагледява с класическия модел “хищник – жертва”.
Ако хищникът изяде всички жертви, той ще умре от глад, поради което в рамките на двете популации неограничената консумация на жертви води автоматично до намаляване на популацията на хищниците. При невъзстановими ресурси тяхното намаляване също води до намаляване на популацията на консуматорите. Изходът е или в пропорционалното намаляване на консумацията (на базата на инстинкта), или в мутацията (промяна на вида), или в намаляване на популацията на консуматорите чрез вътрешновидова борба.
Човекът като вид е на върха на еволюционната верига в смисъл, че неговият разум го прави най-приспособен към условията на околната среда и има най-голяма вероятност за оцеляване. Подобна постановка е изключително важна, като се има предвид, че разумният живот е уникално явление не само в нашата галактика, но и в близката околност на метагалактиката.
Възникването на разумния живот (човека) не е краят на еволюционния процес. В човешката еволюция се отбелязват две важни преломни точки с далечни последици.
Едната е формиране на човека като вид чрез отделянето му от животинския свят. От този момент започва съзнателното взаимодействие и усвояване на природни ресурси и съзнателните отношения вътре във вида. Когато говорим за преломни точки, се има предвид времевата координатна ос с единица за измерване милиард години. В нашите човешки времеви представи става дума за голям интервал от 15 милиарда години, като се започне от полу-маймуните рамапитек. От първия истински разумен човек – питекантропа – ни отделят някакви си 100 000 години.
Втората преломна точка е възникването на първите структурирани човешки общности, наречени цивилизации. От тази точка ни отделят 7000-8000 години (засега се смята, че първа е шумерската цивилизация). Тук става нещо много важно – превръщането на индивидуалния разум в обществен (цивилизационен). Оттук нататък борбата за оцеляване на човека като вид се води не на индивидуално, а на обществено равнище. Следователно, в планетарния природен баланс участват не отделни човешки индивиди, а човешкото общество. Историята на борбата за оцеляване на човешкия вид е история на човешкото общество. Тази история доказва, че поединично, самостоятелно оцеляване, оцеляване на отделния човек като планетарен вид, е невъзможно.
Главното оръжие в борбата на човешкото общество за оцеляване е развитието на производителните сили (за добиване и преработване на ресурси) и на производствените отношения (за разпределението на ресурси) като част от общественото производство. Само в такъв смисъл борбата на човешкото общество за оцеляване става политически въпрос, т.е. въпрос за типа социално-икономическа организация на обществото.
Непосредственото общуване между природата и човешкото общество е чрез средствата за производство. Тяхното равнище и развитие определят степента на общуване с природата и активно участват в планетарния природен баланс. Качествена оценка за степента на общуване се прави по производството на енергия от всички видове.
Последните 300 години са години на неимоверно развитие на производителните сили (средствата за производство). Днешното производство на енергия от всички видове е 2.10²° ерг/ сек., еквивалентно на изгарянето на 10 милиарда тона антрацитни въглища. Това количество се удвоява на всеки 20 години и тенденцията се запазва вече 300 години. Нейното начало се отбелязва като Великата промишлена революция.
При запазване на сегашния темп на енергийно производство след 200 години то ще нарасне 1000 пъти и ще достигне 3.1022 ерг/сек. Това се равнява на около 1% от потока слънчева енергия, непрекъснато падащ на Земята и е горната граница, която може да издържи биосферният баланс (точката на катастрофата). Използването на слънчева енергия за производствени и битови нужди не е глобално решение – от 1,7.1024 ерг/сек слънчев поток, може да се използва не повече от 5.10²° ерг/сек, колкото е приблизително днешното планетарно производство – 5,4.10¹³ерг/год. лъчиста енергия с мощност 1,7.10¹ киловатчаса, от която 55% се разсейва и поглъща от земната атмосфера.(7)
Посочените числа правят неуместна, неоправдана и незащитима широко налаганата в обществото теза за навлизане в някаква нова “информационна” епоха. Тъй като става дума за ресурси, за производство и възпроизводство на действителния живот на човешкия вид, присвояването на информацията на неоправдан темпорален статус носи подозрителен оттенък на научна фалшификация.(8)
След началото на Великата промишлена революция човечеството навлезе в енергийната ера и никога няма да излезе от нея. С тази ера е свързано неговото бъдеще и оцеляване. Казано малко грубо и на всекидневен жаргон, без планетарна информираност все някак може да се живее, без енергия – не !
Убедително доказателство е непрекъснатото увеличаване на битовото потребление на ел. енергия в Златния милиард. Новите електронни устройства, с които е пълен съвременният дом, не само не са енергоспестяващи, а и харчат 4 пъти повече електроенергия от предишните. Една от причините за увеличено ползване на енергия е, че повечето устройства работят в режим на готовност (standby). Приказките за залагане на алтернативни източници са приказки. Получаваната от тях ел. енергия засега е от 2 до 3 пъти по-скъпа от традиционно получаваната, да не говорим в сравнение с енергията от АЕЦ.
Неограниченото увеличаване на техникоикономическия потенциал на човешкото общество за краткото време от 300 години влиза в неизбежно противоречие с ограничените ресурси на Земята. Никакъв вертикален човешки прогрес, особено с космически измерения, не е възможен в пълна хармония с околната среда (без тя да се уврежда) и без нарастващо изчерпване на възстановимите и невъзстановимите природни ресурси. Обратното твърдение е просто химера. Причината е в самия Човек като мислещо същество, в неговата абстрактна свобода, в необузданото му желание за неограничено увеличаване на качеството на живота, измервано в първо приближение с жизнения стандарт. Пак в първо приближение жизненият стандарт може да се оцени със спорната и недотам обективна икономическа категория “среден брутен вътрешен продукт” (БВП) на глава от населението.
Според Световната банка днешният брутен планетарен продукт (БПП) се оценява на 60 трилиона долара. Пресметнато е, че ако БПП надхвърли 100-150 трилиона долара, процесите на разрушаване на биосферата ще се ускорят 3 пъти и катастрофата може да се очаква към 2100 година.
Сегашният БПП осигурява среден БПП на глава от населението от 6500 долара, колкото е на България. Но географското му разпределение е изключително неравномерно. На Златния милиард принадлежи 55% от БПП, което е 40 000 долара среден БВП на глава от населението или 70 долара на ден. В същото време 57% от планетарното население (около 4 милиарда души) живеят с по-малко от 2 долара на ден. Ако страни като Китай и Индия решат да достигнат средния БПП, общият БВП на двете страни ще достигне 30 трилиона долара. За да се изравни БПП с БВП на Златния милиард, е нужен БПП от 250 трилиона долара – нещо немислимо и абсурдно.
Един прост пример. Към 2000 г. в САЩ на 1000 души се падат 859 автомобила. Ако цялото човечество се изравни по този показател със САЩ, по планетата ще се движат 5,1 милиарда автомобила, които ще харчат годишно 10¹° т условно гориво при годишно производство през 2006 г. от 1,3.10¹° т. Дори ако се запази този темп на производство, световните запаси ще стигнат до 2060 г., съществуват 5,1 милиона автомобила, а нефтът се използва не само за производство на автомобилно гориво.
Печалният извод от тези сметки е, че планетарното население извън златния милиард никога няма да достигне жизнения стандарт на златния милиард – това е физически невъзможно.
При глобализацията нараства разривът между богатите и бедните страни. Според ООН разликата между петте най-богати и петте най-бедни страни се е движела така: 1960 г. – 30:1 ; 1990 – 60:1 ; 1997 – 74:1. (9)
В просветения ХХІ в. всеки ден по света измират 120 000 души от глад, липса на вода и болести, което е 44 000 000 души годишно! Има кътчета на Земята, където хората живеят в каменния век. Пропагандираният глобален рай, в който планетата ще стане богата, колкото Златния милиард, е най-жестоката и античовешка лъжа, поднасяна на човечеството.
5. Климатът
Фактът, че СО2 в атмосферата на Земята се увеличава, е използван за лансиране на идеята за глобалното затопляне. Нещо повече. От все още научен проблем, имащ статуса на научна хипотеза, идеята за глобалното затопляне постепенно се превръща в политически въпрос и започва да се използва като политическо оръжие. Дори през 2007 г. политически деец, бивш вицепрезидент на САЩ (Ал Гор), стана Нобелов лауреат за обществена дейност, насочена към пропагандиране и решаване на проблема.
Примитивната схема за увеличаването на СО2 в земната атмосфера търси отговорите на два въпроса: коя е причината за намаляване на доставяния свободен кислород (1) и кой е източникът за изхвърляне директно в атмосферата на СО2 (2)?
Кой знае защо политиците и държавниците съсредоточават своите усилия върху втория въпрос, смятайки го, едва ли не, за единствена причина. Това предизвиква подозрение, тъй като всеки знае, че именно човешката дейност е най-големият доставчик на СО2 в атмосферата. Това означава, че всяка бурно развиваща се икономика (напр.на Китай) задължително влиза в числото на замърсителите. Налагайки планетарни ограничения върху изхвърляните вредни емисии, старите индустриални държави ограничават развитието на потенциални конкуренти, а купувайки квоти от неразвитите и изостанали държави, ги обричат на постоянна изостаналост и едновременно решават своите проблеми (така правят САЩ). Това е смисълът на превръщането на един научен проблем в политическо оръжие.
Каква е физическата същност на този проблем?
Метеорологичните наблюдения от последните десетилетия сочат увеличение на средната атмосферна температура. Предвид съществуващия атмосферен баланс, дълговременната промяна на средната атмосферна температура може да има изключителни негативни последици за живота върху планетата.
Намаляване на средната атмосферна температура с 2-3 градуса води до образуване на нови ледници и към по-нататъшно намаляване на температурата, т.е. към нов ледников период.
Увеличаване на средната температура с 2-3 градуса ще доведе до топене на ледниците в Антарктида и Гренландия, до повишаване на равнището на Световния океан и до превръщането в пустини на земите в средните географски ширини за сметка на променената циркулация в земната атмосфера и намаляването на зоналните пренасяния на влага. Точно този процес се нарича глобално затопляне.
Дали увеличаването на средната атмосферна температура е устойчив процес в бъдещето, или е плод на някакво циклично развитие, т.е. дали наблюдаваните факти изразяват същността на процеса, или някаква негова форма, все още не добре известно. Дават ли основание съществуващите научни възможности със сигурност да твърдим, че глобалното затопляне наистина е планетарна опасност?
Ако се основем на прецеденти в миналото, нещата не изглеждат толкова сигурни. Средната атмосферна температура за последните 100 години се е увеличила средно с 0,45°С, но сред учените няма общо мнение за това число (някои говорят за цели 0,6°С) и никой не може да докаже, точно колко е то. Историята пази спомени за изключително големи температурни аномалии.
На границата между ХVІ-ХVІІ в. в Русия настъпва застудяване – само за две-три години. През 1601 г. Волга замръзва в горното си течение на 18 август. (!!) След третата година настъпва глад и на този глад Русия не издържа и се разпада – настъпва т. нар. тъмен, тревожен, размирен период.
На 4 юли 1816 г. Ню Йорк е скован в дебела ледена броня, а през юни щат Нова Англия е покрит с 25-сантиметрова снежна покривка.
Годината 1916 е влязла в английската история като “година без лято”. От тиф умират 65 000 души. Поради внезапното застудяване настъпва глад.
В перспектива посочените примери се оказват аномалии и нямат дълговременни климатични последици.
Още по-объркани са нещата с използваната научна методология. Все още не се разполага с надеждни и достатъчно общи модели на климатичните процеси. Обикновено се замества тази липса с използване на най-прости зависимости, позволяващи да се пресметне само един параметър – средната температура на атмосферата като функция от количеството въглероден окис и запрашеността на атмосферата (количеството аерозоли като функция на сумарното производство). И точно това ограничение дава възможност за различни спекулации с получените резултати, изхождащи от т. нар. парников ефект. В популярно обяснение нещата изглеждат така:
Като резултат от замърсяването на земната атмосфера, преди всичко с въглероден двуокис, около планетата се образува плътна газова обвивка, през която лесно преминават слънчевите лъчи, но натрупаната топлина не може да се върне и да се разсее в атмосферата. Възниква парниковият ефект с всички страшни и трагични последици.
Не е наша работа да разрешаваме научни проблеми, но описаната елементарна картина предизвиква елементарни възражение. Въглеродният двуокис е тежък газ, един път и половина по-тежък от въздуха (атомното тегло на въздуха е 28,9 г/мол, а на СО2 – 44 г/мол) и земната гравитация ще го притиска към повърхността на планетата (към повърхността на океаните, където планктонът бързо ще го абсорбира), а няма да се издига в атмосферата. И друго много важно. Парниковият ефект е възможен само при атмосфера без никакви въздушни течение и пренасяне на големи въздушни маси. Да си представим такава атмосфера засега е невъзможно.
Излиза, че няма основания да се обвинява за евентуално глобално затопляне само СО2. Моделът на глобално затопляне все още е научна хипотеза и предстои много работа за нейното превръщане в теория. Това не значи, че и на най-дребните негативни факти не трябва да се обръща внимание в планетарен мащаб, но да се прави това върху политическата база на експлоататорския егоизъм, е неприемливо за човечеството.
6. Енергоносителите
Проблемът с нефта и газа е най-добрата и нагледна илюстрация на приближаващата световна суровинна криза и на започващата борба за притежаване на природните ресурси. САЩ и Златният милиард не крият своите апетити и желания и открито ги институционализират. В последния вариант на американската “Стратегия за национална сигурност” се обявява, че “природните богатства” не са собственост на отделните държави, а на цялото човечество.(??) С други думи, ако държавата „Х” разполага със залежи от нефт и газ, тя не може да прави с тях каквото си иска, защото тези залежи са планетарно достояние. От признаването и приемането на това твърдение до “ресурсната агресия” няма и половин крачка. Така се прави на практика и от държавите от Златния милиард начело със САЩ.
Какво е сегашното състояние на проблема ?
Годишно в света се добиват 3 милиарда т нефт, от които 2/3 се потребяват от златния милиард. Общото количество на известните нефтени запаси е 140 милиарда т, като повече от половината се намират в пет страни от Персийския залив. Главната цел на Златния милиард е да си осигури свободен достъп до тези ресурси и да ги ползва безпрепятствено в близките 50 години. Доказани са още 70 милиарда т допълнителни запаси. Лесно може да се пресметне, че при днешната консумация, която е 2% от запасите, наличният нефт ще стигне за близките 50 години. Но ако страните извън Златния милиард започнат да употребяват толкова нефт, колкото златния милиард, нефтеният ресурс ще се изчерпи за около 10 години! Следва неутешителен извод: Златният милиард не е заинтересован от икономическото развитие на останалия свят и от подобряване на качеството на живота в него. Той е заинтересован това развитие да се забавя, а най-добре – да го няма, за да съхрани оскъдните нефтени ресурси за себе си. Целият съвременен живот на “цивилизованите” страни се крепи, практически, на използването на нефт и на нефтопродукти: автомобили, влакове, самолети, параходи, промишленост, бит – всичко това при днешните технологии изисква все повече и повече нефт. Изчерпването на нефта води до страшни последици, до изчезване на човешката цивилизация такава, каквато я познаваме днес. Оттук следва втори неутешителен извод: до последния ден, в който на света съществува и най-малък запас от нефт, Златния милиард ще бъде готов и ще води война този запас да му принадлежи. Всъщност главната цел на Глобалният проект е точно тази: всички планетарни ресурси да станат притежание на златния милиард. И тъй като златномилиардниците са “хуманни” и не понасят чуждите страдания, по-добре е “излишните” хора просто да ги няма, за да не се мъчат .
“В западната структура на използване на енергоносителите нефтът заема много важно място - той поддържа т.нар. западно качество на живота, тъй като осигурява, в сравнение с твърдото топливо (въглища) по-голяма екологичност, а в сравнение с газа, атомната енергия и хидроенергията – по-голяма мобилност.
Течното гориво е най-удобно за пренасяне и съхраняване, а удобно значи икономично – трудно се заменя с нещо друго...
Даже “опитомяването” на атомната енергия няма да доведе до запазване на западната цивилизация в познатият ни вид – термоядрената енергия ще ни даде само електричество, което е неудобно в малки разфасовки”.(10)
Посочените предимства на нефта рефлектират в неговата международна цена. Колкото и спекулативна да е тя и колкото да се поддава на политическо “регулиране”, цената й изразява и бързо увеличаващите се разходи по търсенето, добиването и транспортирането на “течното злато”. Затова може с увереност да се твърди, че цената на нефта няма да спада, а непрекъснато ще се увеличава. Динамиката на цената на нефта е показана на долната фигура.
Липсата на нефт може донякъде да се компенсира чрез използване на природния газ. По данни на Международния газов съюз, газовите запаси са 118 трилиона т, при доказани запаси от още 327 трилиона т. Това звучи оптимистично, но, както винаги, има едно “но”. Поради сложността на добиващата технология, още в началото се губи голям процент от добития газ (някъде до 60%), да не говорим за загубите при транспортирането му на огромни разстояния. Затова въпреки големите числа запасите от газ са еквивалентни на нефтените запаси. С други думи, газът не може да спаси човешката цивилизация.
Защо тогава сме свидетели на огромното разширяване на газодобиването и използването на газа, на огромните инвестиции, които се влагат в добиването и транспортирането на газ по целия свят? Поради т.нар. газова пауза. Идеята е, че за времето, спечелено от масовото използване на газ, трябва да се премине към нови източници на енергия, да бъдат разработени ефикасни и екологични начини за използване на каменните въглища, чийто запаси са много повече от запасите и на газ, и на нефт. Всичко това изисква много пари и огромен научен потенциал, което не е по силите на малките и слабите държави. Така че и евентуалните нови постижения ще останат за златния милиард. Които са извън него, да му берат грижата – това няма да бъде тяхното спасение.
И още нещо, което трябва да се знае. Нефтът и газът са сериозни замърсители на околната среда, с тежки и дългосрочни последици. Нефтеното замърсяване е познато на всички хора по планетата и само може да си представим какво ще стане, ако ползването на нефт по света достигне консумацията на златния милиард дори без да съществува Глобалният проект - катастрофата е неизбежна.
7. Алтернативите
Човечеството, възникнало като част от земната биосфера, е излязло от равновесие с нея. Тъй като главната причина затова е обществената практика на човека, осъществяваща се в процеса на развитие, става дума за обществено-икономическия строй на обществото. Човешкото общество е пред избор, който трябва коренно да промени неговото поведение към себе си и към природата. Изборът е съдбоносен, тъй като става дума за оцеляването на планетата Земя и на разумния живот.
Какво означава това? Да се приведе човешкият прогрес в съответствие с императивите на биосферата на Земята. Тъй като това е планетарен проблем, става дума за планетарното население, разглеждано в единство. Няма нищо особено и неестествено в този проблем, той просто е следствие от процеса на глобализация, развиващ се от хилядолетия. Човекът и природата по определение са конкуренти и докато природата е господствала над човека, ресурсите практически са били неизчерпаеми и тяхното разпределение не е предизвиквало кризисни ситуации извън човешкото общество. С други думи, конфликтите са имали локален характер и са се решавали с локални средства - революции. Като привеждат в съответствие равнището на производителните сили (добиването на ресурси) с производствените отношения (разпределението на ресурси) революциите откриват простор за нов вертикален и хоризонтален прогрес, които от своя страна засилват конкуренцията с природата на ново качествено равнище. Вертикалният прогрес интензифицира добиването на ресурси, хоризонталният прогрес разширява достъпа до благата и подобряването на качеството на живота и оттам – размерът на популацията. В единство двата процеса засилват конфронтационната конкуренция с природата и неминуемо водят до сваляне на едно от противоречията във форма на унищожаване. Единственият оптимистичен отговор е в самия Човек, в неговия разум и във възможностите му да регулира и управлява процеса в рамките на допустимото.
Щом като: а) интензифицирането на производителните сили достатъчно влошава биосферния баланс; б) увеличаването на планетарното население стимулира тази интензификация и от своя страна непоправимо уврежда природата; в) изравняването на качеството на живота на планетата означава и вертикален и хоризонтален регрес; остава само едно смислено и хуманно решение – промяна на основите на хоризонталния прогрес, водеща до преразпределение на планетарното богатство. Не е оправдано нито нравствено, нито научно доходите на 358 най-богати хора в света да са колкото доходите на 3 милиарда души извън златния милиард. С други думи, икономическа възможности има, още повече че в самия златен милиард 12-15% от населението произвежда всичко необходимо в излишък за останалите 85%. Но, има пак едно “но”. Ако преразпределението на БВП на Златния милиард чрез трикратно намаляване на жизнения стандарт (приблизително до равнището в България увеличено с 30%) може донякъде да реши формално изравняването на планетарното качество на живот, остава да действа опасен дестабилизиращ фактор – продължаващото увеличаване на човешката популация. Подобно увеличение неминуемо води да увеличаване и на средната стойност на БПП, ако искаме да се поддържа достатъчно качество на живота на равнище от 10 000 долара. Следователно, очевидното решение не е решение.
Тази страшна констатация навежда на неприятни асоциации с известната идеология на малтусианството. Нейният създател Томас Робърт Малтус (1766-1834) твърди, че поради биологични особености на хората, населението има тенденция да се размножава в геометрична прогресия, докато средствата за съществуване нарастват в аритметична прогресия. Съответствието между броя население и количеството средства за съществуване, според Малтус, се регулира чрез епидемии, глад, войни и непосилен труд. Очевидно интерпретацията на Малтус е неприемлива от нравствена гледна точка, приетата алгебрична апроксимация – спорна, но самите качествени изводи не са далече от реално наблюдаваните факти – само за първите години от ХХІ в. в света са умрели от насилствена смърт над 10 000 000 души. Потвърждение е и нагласата на голяма част от признатите мислители, учени и интелектуалци.“Трябва да се сложи край на демографския взрив - казва философът Карл Попър. - Това е решаващ проблем за целия свят. Всички приказки за проблема с околната среда не вършат работа, ако не се тръгне към решаване на истинския проблем – ужасяващият растеж на населението. Именно този растеж е причината за разрушаване на околната среда”.(11)
Малтус греши с математическото описание на двата процеса, но те са налице. Така че да се нарича хипотезата на Малтус човеконенавистническа, е преувеличение. Тя просто трябва да се има предвид.
Сериозността на повдигнатите въпроси, тяхната всеобхватност, съдбовност и нуждата от нетърпящи отлагане решения принуждават към търсене на обоснован и разумен изход. Такъв изход предлага ООН с лансиране на стратегия, известна като Допустимо развитие или като Равновесна цивилизация. В общественото пространство се използва неточният и неверен израз Устойчиво развитие. Освен че преводът на английския израз Sustainable Development е неточен, но словосъчетанието съдържа и логическо противоречие – развитието по определение не може да бъде устойчиво освен само като тенденция.
Самата идея принадлежи на обществената организация “Римски клуб” и е лансирана през 1974 г. в доклада на М. Месарович и Е. Пестел “Човечеството на кръстопът”. На конференцията на ООН по околната среда, проведена в Рио де Жанейро през 1992 г., идеята е официализирана като Концепция Sustainable Development. В основата си допустимото развитие предвижда спиране на нарастването на производителните сили и на народонаселението и тяхното строго регулиране. Президентът на Римския клуб Аурелио Печеи се изразява достатъчно ясно (1977 г.): “Трябва да си даваме ясна сметка, че на човечеството не е отпусната никаква отсрочка и съвременният човек няма право на грешка. Мобилизирането на всички човешки способности може да изиска от нас твърде трудни, а може и направо героични решения, и въпреки всичко тя (мобилизацията) е напълно реална”.(12)
Като теоретично желание за привеждане в съответствие на човешкия прогрес с императивите на биосферата Концепцията за допустимо развитие е приемливо начало, но тъй като тя може да се реализира само в конкретна обществено-политическа и икономическа среда - реализираната обществена практика има цена. Поради тази причина концепцията от чисто научно предложение се превръща в сурова политика: кой ще плати цената на хармонизацията? Та нали става дума за сериозни ограничения върху човешкото развитие, върху равнището на човешкото битие, върху задоволяване на нуждите от производство и възпроизводство на човешкия род?
8. Проектът
Непосредствената практическа и управленска дейност повдига фундаментален въпрос: какъв обществено-политически строй и в каква форма може да реализира в единство всички принципи на Допустимото развитие, да предотврати евентуалните (и неизбежни) ресурсни войни, да хармонизира отношенията Човек – Природа, без да уврежда съществено вертикалния прогрес на обществото?
Тъй като става дума за планетарен проблем, човечеството трябва да се разглежда като единно цяло, като планетарна система и в смисъл на структура и в смисъл на управление. Т. е. хоризонталният прогрес трябва да се насочва към възникване на човешки общества с по-високо равнище на социална организация от обичайните, към планетарни свръхобщества. “Човекът е родово същество – казва К. Маркс. – Той трябва да прояви и утвърди себе си като родово същество и в своето битие, и в своето съзнание. Човечеството като единен род е висшата форма на социалност, висшата форма на хуманизъм.”
Новият мироглед – единството на човешкия род заедно с осъзнаване на общородовите опасности – се формира вътре в рода и възникващите проблеми трябва да бъдат решени от рода. Точно тук е спорният въпрос: кой и как ще го решава и кой и как ще управлява?
В началото на 90-те години на ХХ в. беше практически ликвидирана една от възможните алтернативи за развитие на човешкия род – социалистическата. Оттогава 97% от държавите на планетата живеят в условията на капитализъм. От двете велики световни държави – САЩ и СССР, остана само едната – САЩ. В условията на планетарен капитализъм естествена доминация придобиват най-развитите капиталистически страни, т.е златният милиард. В момента над 55% от БПП се произвежда в страните от златния милиард. В тези страни е съсредоточена убийствена и потискаща икономическа, политическа, военна и културна мощ. На 25.10.1995 г. тогавашният американски президент Бил Клинтън описа създалото се положение така:
“Нашата политика в последните десет години относно СССР и неговите съюзници убедително доказа верността на поетия от нас курс за отстраняване на една от най-силните държави в света и на един от най-силните в света военни блокове. Като използвахме пропуските на съветската дипломация, прекалената самонадеяност на Горбачов и на неговото обкръжение, в това число и на тези, които ни поддържаха, постигнахме това, което искаше да направи с атомната бомба президентът Труман. Наистина, с едно важно изключение – ние получихме суровинен придатък, без да разрушим с атомни бомби държава, която после бихме възстановили много трудно.
Да, ние изхарчихме много милиарди долари, но сега сме близо до покриване на тези разходи. За четири години ние и нашите съюзници получихме от СССР и от неговите съюзници стратегически суровини за $ 15 милиарда, стотици тонове злато и скъпоценни камъни и др. Под формата на несъществуващи проекти са ни продадени за “жълти стотинки” 20 000 т мед, 50 000 т алуминий, 2000 т цезий, берилий, стронций...
Когато в началото на 1991 г. ЦРУ предаде на Изток 50 милиона долара за реализиране на нашите планове, а след това и още такива суми, много от нашите политици и военни не вярваха в успеха. Сега, след 4 години, се вижда, че нашите планове започват да се осъществяват.
Постигнатите успехи не трябва да ни замайват главите. В Русия нашето влияние е все още слабо и трябва едновременно да решаваме няколко задачи, главна от които е да не допуснем комунистите отново на власт... Другите са: разделянето на Русия на много малки държави чрез различни междурегионални войни, окончателно разгромяване на военнопромишления комплекс и разсипване на армията, установяване в откъснатите от Русия държави угодни на нас режими. Да, ние позволихме на Русия да остане държава, но империя ще бъде само Америка”.(13)
Към това се добавят думите на Збигнев Бжежински: “Във военно отношение Америка има безпрецедентен глобален обсег; в икономиката страната си остава основният двигател на глобалния растеж; технологически тя съхранява цялостното си предимство в авангардните форми на иновации; в културната област, въпреки някои неблагополучия, нейната привлекателност особено сред младите хора, е неоспорима – всичко това дава на САЩ политическа власт, която няма аналог с никоя друга държава”.(14)
Американското и по-точно англосаксонското превъзходство е толкова голямо, че успя да наложи на света английския език като международен език за общуване. Много държави си смениха писмеността, а други въведоха английския език като втори официален език. Този процес, често премълчаван и дори подценяван (напр. в България), е много важен, значим показател за протичащия глобализационен процес, тъй като опира до ментални характеристики и влияе върху генотипа на народите.
В различни времена различни езици са изпълнявали ролята на международно средство за общуване: гръцкият, латинският, френският. И в трите случая избирането на езика се е дължало не на военна сила или на икономическо превъзходство, а на интелектуално лидерство. Сега е друго. Английският език се наложи поради две причини: почти тривековното английско колониално господство върху половината свят и поради икономическото, техническото и технологичното превъзходство на САЩ през ХХ век. Макар много страни да се опитват да се противопоставят на езиково-писмената инвазия (на първо място – европейските страни), трудно е да се предположи, че те ще успеят.
Очевидно е, че изграждането на планетарното свръхобщество може да се извърши само от Златния милиард по модела на Златния милиард и да се управлява от Златния милиард. Контурите на този глобален проект вече се очертават и с неговото прецизно формулиране и структуриране са се нагърбили, както и трябва да се очаква, САЩ – лидерът на златния милиард.
Свръхидеята на Глобалния проект е подбран ограничен брой хора да живеят като в рай. Останалите просто няма да ги има. Това решава всички екологични проблеми заедно с пренаселеността и открива възможност за неограничено развитие на производителните сили (вертикалния прогрес).
Кои са тези избраници ?
Златният милиард плюс още един милиард, милиард и половина. Това означава, че от днешното планетарно население 4 милиарда, че и повече, трябва да бъдат елиминирани, т.е. терминирани. Подобна цел не е тайна и не е част от някаква световна конспирация. По нея се пишат статии в пресата и в сериозни научни списания, изказват се открито министри, министър-председатели, президенти и известни интелектуалци. Един от бившите министър-председатели на Обединеното кралство Джон Мейджър заяви следното веднага след разпадането на СССР: “Задачата на Русия след загубената студена война е да осигури ресурси за собственото си благополучие. Но затова са нужни само 50-60 милиона души”.(15)
Вертикалната структура на бъдещето свръхобщество се очертава: на най-долното равнище са трудоваците и обслужващия персонал, защото все пак трябва да се произвеждат и обслужват блага. По всяка вероятност, за това са достатъчни около 1 милиард души.
На следващото равнище са надзорниците, което отговаря на управител на имение в нашите разбирания. Около 200 милиона надзорници стигат.
Следват реалните управленци, съответстващи на древните феодали. Това са около 400 милиона души.
На най-високото равнище са истинските господари на света - на брой около 200 милиона души.
Отговорът на въпроса от къде ще се рекрутират хората за такава схема намираме у Александър Зиновиев.
“Западът контролира по-голямата част от световните природни ресурси. Неговите интелектуални ресурси са милион пъти по-големи от тези на останалата планета. Смазващото превъзходство определя и техническата, артистичната, посредническата, информационната и научната власт, от която произтичат всички останали форми на господство. Би било просто, ако трябва само да завладееш света. Но той трябва да бъде управляван... Милиард хора от Запада и тям подобни ще управляват останалия свят. И този милиард също трябва да бъде ръководен. Вероятно ще са нужни 200 милиона души, за да се управлява западният свят. Те трябва да са подбрани и обучени... Подобно нещо не може да направи никой друг, никоя друга асоциация от държави. Единствен Западът е способен да разреши проблемите в рамките на планетата. И това вече се случва.”(16)
Изводът е печален, но напълно обоснован. Може би е нужно едно уточнение. Все пак, за пълното реализиране на Глобалния проект предварително е нужно, ако не да се завладее светът, то той да се подготви структурно за глобалното свръхобщество. Което означава, че извън Златния милиард не трябва да съществуват свръхдържави в географския смисъл на думата. От казаното следва изключително важен геополитически и геостратегически извод: съдбата на държави като Русия, Китай, Индия е предопределена – те трябва да бъдат разпокъсани и сведени до образувания с население от 50-100 милиона. Останалите държави също няма да бъдат пожалени - където може, ще се разпокъсват (Чехословакия, Югославия, сега – Ирак), където – не, населението им ще бъде драстично намалявано (държави като Индонезия, Виетнам, Иран, Турция, Египет, Нигерия Мексико, Бразилия).
9. Малтусианството
Оказва се, че при същностно разглеждане на идеите на Малтус, те намират неочакван резонанс, проекция в обосновката и насочеността на Глобалния проект и в неговото разбиране.
Когато пише своя знаменит труд “Опит върху закона за народонаселението ...” (оригиналното заглавие е “An Essay on the Principle of It Affects the Future Improvement of Society”), Малтус има пред себе си като фактология икономическото и демографското състояние на Англия, Франция и Америка. Той пояснява, че населението на тези държави се удвоява на всеки 25 години, при което няма гаранции, че с такъв темп непрекъснато ще се увеличава количеството на произведеното продоволствие за изхранване на това население. “Даже да допуснем – пише Малтус, – че производителността на селските стопанства в следващия четвърт век ще се удвои, предположението, че такова нарастване ще се повтаря пак и пак противоречи на всички наши знания за свойствата на земята (почвата)”. И тъй като населението на Англия ще се увеличава в геометрична прогресия на всеки 25 години – от 7 на 14 милиона и след тава последователно на 28, 56 и 112 милиона за два века, Малтус предсказва появата на постепенно увеличаваща се разлика в нуждата на хората от храна и способността на земята да я задоволи. Малтус се опасява, че ще настъпят глад и лишения, масово измиране на хора от недояждане и болести и ще започне разрушаване на държавното обществено устройство.
Има едно обстоятелство, за което не се говори, но то много обяснява появата на оплюваното съчинение на Малтус. Това съчинение не е изследване само за себе си, появило се просто като резултат от дълги, последователни научни усилия по даден проблем в дадена научна област. Не, съчинението е полемично в отговор на аргументите на редица европейски автори (Уйлиям Годвин, Жан Антоан Никола Кондорсе), защитаващи неограничените способности на човека към безгранично усъвършенстване. Според тези оптимисти, въпреки плачевното положение на хората, способността за самоусъвършенстване у човека и новите открития в научното познание на природата ще доведат до създаване на общество много по-приспособено към действителността и свободно от престъпления, болести и войни.
Има и още един премълчаван факт, който убедително говори срещу “човеконенавистническата” интерпретация на възгледите на Малтус - лесно може да се открие връзка между неговите разсъждения и учението на Дарвин за еволюцията на видовите.
Спорът между оптимисти и песимисти, в една или друга форма, се води до ден-днешен, и дори днес е по-актуален отколкото по времето на Малтус. Така или иначе, песимизмът на Малтус не се оправда и оптимистите излязоха повече прави, поне в родината на Малтус.
Ако обобщим, сценарият за преодоляване на Малтус за чужда сметка отново е на дневен ред. И тъй като Малтус е прав, Глобалният проект намира кой да плати цената златният милиард да избегне последиците от планетарното пренаселване, т.е. от предвиждането на Малтус. Отново, както преди 200 години, ще плащат изоставащите, бедните и онеправданите. И ще плащат не само с живота и с потта си, но и с живота на техните деца, внуци и правнуци... (17) Глобалният проект въплъщава най-жестоките и античовешки идеи на експлоатацията на човек от човека, и то не само като присвояването на незаплатен труд, но и на живота на неродените поколения.
10. Идеологията
Реализацията на Глобалния проект изисква огромни материални и духовни усилия. И тъй като сега се отдава приоритет на бъдещият начин за управляване на света, е нужно изработването на убедителна идеология, т.е. съвкупност от политически, юридически, нравствени, религиозни, художествени и философски възгледи, които да бъдат привлекателни за всички хора по планетата. Тук основният въпрос е: възможно ли е това в пълния обем на понятието?
Не, не е възможно. За златния милиард в условията на капиталистическата обществено-икономическа формация това е непосилна задача. Затова са измислени заместители – идеологемите. Това са отделни, изолирани фрагменти от идеология, подбрани по принципа на практическата приложимост. Там, където са очевидни трудностите за универсални послания, например в нравствената, религиозната и художествената сфера, се използва икономическа или военна принуда, довеждайки нещата до открит геноцид. От друга страна, самите идеологеми са до такава степен обработени, че загубват всякаква връзка с първообразите си. Към най-използваните се отнасят: демокрацията, свободният пазар, ценностният подход и либерализмът. За всяка от тези идеологеми има обширна литература с критическа интерпретация, но ние ще говорим само за някои теоретични уловки, които невинаги лесно може да се открият.
При демокрацията, например, главната уловка е, че смесвайки демокрацията като форма на управление с цивилизационното равнище на населението, манипулаторите получават възможност да представят за демокрация всичко, което им хрумне, в зависимост от своите практически нужди.
В човешката история демокрацията не е нещо всеобхватно, вечно и универсално. Тя е сравнително ограничено, временно и относително явление. Съвременната огромна пропагандна машина на империализма (в частност на Глобалния проект) е насочена към това да заблуждава, мами и привлича народните маси с идеалните форми на демокрацията.
В икономическата област най-модерната парадигма днес е либерализмът. Като термин либерализмът е двусмислен. На икономически език той означава единствено пазар, а свободата, за която терминът намеква, се отнася изключително към свободата на търговията, свободата на пазара и свободата за експлоатация на човек от човека.
Философската основа на тази политикоикономическа конструкция, поставяща си като основни принципи индивидуалния интерес (полза), икономическия егоизъм и невидимата ръка на пазара, е учението на Лок и Мандевил. Това е учение на крайния индивидуализъм, на индивидуалното спасение. Елементи на този индивидуализъм има още в католическата схоластика, но пълен разцвет той придобива в протестантската етика.
Историческата процедура на адаптация на философския индивидуализъм към политическата икономия извършва Адам Смит. Неслучайно либералната идеология получи максимално развитие точно в протестантските страни и главно в Англия и САЩ. Цялата либерална линия от Лок до днешните “реформатори” и юпита се базира на протестантската етика и на англосаксонския стопански модел, който сериозно се различава не само от азиатския модел, но и от политикономическите традиции на континентална Европа.
Съществуват много икономически парадигми, които отричат философията на либерализма, отричат неговите основни постулати, без да са марксически. Главният от тях е не признаването на икономиката като основна сила и двигател на развитие на обществото, първа сред другите реалности на човешкото и на общественото битие. Тези парадигми се наричат “еретични” и твърдят, че стопанският живот е производен от другите реалности (култура, религия, география, история). С тази постановка “ересите” се различават не само от либерализма, но и от марксизма. Но въпреки всичко “ересите” са по-близо до либерализма, тъй като признават и пазара, и експлоатацията на човек от човека. Една от тези “ереси” – “икономиката на големите пространства “ на Фридрих Лист води направо до геополитиката.
В съвкупност идеологемите на капиталистическата пазарна глобализация са лишени от научна и практическа стойност и са възможни за реализация в ограничено време и пространство само и единствено чрез принуда в общия смисъл на думата.
Бележки
1. К. Маркс, Ф. Енгелс, Съчинения, т. 29. Изд. на БКП. София, 1977, стр.143.
2. В. И. Ленин, Сочинения, т.22, ІV издание. ГИПЛ, Москва, 1949, стр. 94.
3. Ал. Игнатов, Стратегия глобализацинонного лидерства. “Независимая газета”, 7.09.2000 г.
4. Данните в този параграф са взети от книгата на И.С.Шкловски, Вселена, жизнь, разум. Наука. Москва. стр. 318-332.
5. Пак там.
6. Виж в.“За рубежом”, бр.35/1982 г.
7. Виж И. С. Шкловски, Вселена, жизнь, разум. Наука. Москва, стр. 324-325.
8. Б. Сендов, Образованието и науката днес: в света и у нас. Сп. “Понеделник”, бр. 12/1999, стр. 99-105.
9. Сп. „Военная мысль”, бр. 5/2002, стр. 2-15. А. Ф. Клименко – Глобализация и ее влияние на военную стратегию.
10. Андрей Паршев, Почему Америка наступает?,“АСТ. Астрель”. Москва, 2002. стр. 153.
11. Вж. Е. Гиндев, Проблеми на надеждността и нейното приложение. ИК „Жельо Учков”, Ямбол, 2006,стр.66.
12. В. А. Лисичкин, Л. А. Шелепин, Глобалная Империя Зла. „Крымский мост – 9Д”, Москва, 2001,стр. 51-54.
13. Пак там, стр. 221-222.
14. З. Бжежински, Голямата шахматна дъска. Обсидиан. София, 1997, стр. 32.
15.Виж В. А. Лисичкин, Л.А.Шелепин, Глобалная Империя Зла. „Крымский мост – 9Д”, Москва, 2001, стр. 264.
16. Александър Зиновиев, Третата световна. Нова зора. София, 2007, стр. 52-53.
17. Пол Кенеди, Вступая в двадцать первый век. Весь мир. Москва, 1997, 480 страници.
18. Андрей Райчев във в.“Сега” от 9.01.2004 г.
|
Въпрос |
NightCrowler |
2008-11-13 14:20 |
|
Докъде всъшност стигнаха експериментите с ускорителя на частици? Пуснаха ли го изобщо?
|
Ускорителя |
AZ_14 |
2008-11-13 15:03 |
Големият Адронен колидер в близост до Женева ще бъде извън експлоатация за поне 2 месеца, казват от Европейската организация за ядрени изследвания (Cern) .
Работата на гигантския физичен експеримент била спряна за уикенда докато инженерите проучат появила се грешка в работата на магнитите. Говорителят на Cern казва че щетите по £3.6 милиардния ($6.6 милиарда) колидер били по-големи от очакваното.
LHC е изграден да предизвиква сблъсък на протони посредством големи скорости, пресъздавайки условията последвали Големия взрив. Учените се надяват да хвърли светлина върху фундаментални въпроси във физиката.
|
Ускорителя... |
AZ_14 |
2008-11-13 15:05 |
Гигантският ускорител на частици на ЦЕРН спира до пролетта
На 19 септември инцидент предизвика изтичане на цял тон течен хелий в 27-километровия тунел, монтиран 100 м под земята
24.09.2008
Гигантският ускорител на частици на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН, CERN.ch) спира да работи до пролетта на 2009 г., съобщиха от организацията.
На 19 септември инцидент предизвика изтичане на цял тон течен хелий в 27-километровия тунел, монтиран 100 м под земята.
Големият адронен колайдер - най-големият в света инструмент, използван във физиката, бе спрян за пръв път дни след задействането си на 10 септември заради проблем в електрическата система за охлаждане.
Целта на колайдера е да ускори снопове от частици почти до скоростта на светлината, а после да ги сблъска, пресъздавайки за кратко условията, съществували след "Големия взрив", създал Вселената преди 13,7 млрд. години.
За създаването му бяха необходими почти 20 години, 6 млрд. швейцарски франка и екип от 5000 учени.
Учени от Новосибирския институт по ядрена физика, участвали в създаването на най-мощния ускорител на елементарни частици в света в Швейцария, започнаха работа върху нов вид колайдер, съобщи ИТАР-ТАСС.
Големият адронен колайдер ще изчерпи възможностите си след 15-20 години, смята ученият от Руската академия на науките Александър Бондар.
Приблизително толкова време ще е нужно и за създаването на ускорител на елементарни частици от следващо поколение - линеен колайдер. Според руския учен сега трябва да се мисли за следващата стъпка във физиката на фундаменталните изследвания.
|
БЛАГОДЯРЯ |
NightCrowler |
2008-11-13 15:10 |
|
Информирах се обстойно!
|
упс |
NightCrowler |
2008-11-13 15:11 |
|
да се чете БЛАГОДАРЯ
|
е |
stephanie |
2008-11-13 15:12 |
|
ко нема да е скука,когато някои с мнение не е удобен,или ще му изтрият темата или пък мненията.тук са се събрали само папагали!аз обичам да си давам мнението,и да се шегувам също,но има хора не търпят критика,..да им минава работното време"здравеи как си" ..и бла бла..аиде изтрийте ме пак.ваша стефани
|
ай сега ако постнеш |
K_A |
2008-11-13 17:18 |
|
и доклада на Фидел Кастро за вредата от биогоривата и влиянието им върху проблема за световния глад.
|
mi da tapo e v ka6tata niama seks miama intrigi |
anitaa |
2008-11-13 17:22 |
|
..............................
|
К_А |
AZ_14 |
2008-11-13 17:27 |
|
Тя вредата е ясна,затова поскъпнаха храните,особено олиото.Това е най-голямата измама-биогоривата.
|
малко по темата |
AZ_14 |
2008-11-13 17:58 |
През тази година стана очевиден и друг, особено болезнен проблем със “зелените горива” -
конкуренцията между енергийните култури и храните. За производството на биогорива са необходими големи площи земеделска земя, на която иначе се отглеждат хранителни култури. В същото време поради огромните правителствени субсидии през последните години индустрията за производство на биогорива започна да черпи от запасите на ключови продукти като царевица, пшеница и соя. Прекият резултат от това е намаляване на производството на храни и фуражи в световен мащаб. В условията на рекордно ниски запаси, нарастващо потребление и засушавания в ключови зърнопроизводителни райони резултатът от всичко това може да бъде само един рязко увеличение на цените на храните. Именно това е причината за актуалния скок в цените на хляба, млякото и месото.
|
последно |
AZ_14 |
2008-11-13 18:00 |
В "Оксфам" се страхуват, че производството на гориво ще стане по-изгодно от храната
Замяната на традиционните горива с биогорива е довела до обедняването на над 30 милиона души по света. Това е заключението на доклад по темата, изготвен от британската неправителствена организация "Оксфам", цитиран от Би Би Си. Политиката на развитите страни в тази област продължава да води до повишаване на цените на храните, което удря най-силно бедните слоеве от населението.
Според "Оксфам", използването на биогорива не може да допринесе за борбата с климатичните промени. Организацията призовава Европейския съюз да прекрати изпълнението на своята програма за достигане на границата от 10 процента употреба на възобновяеми енергийни източници в системата на транспорта до 2020 година. В организацията смятат, че подобно увеличаване на използването на биогоривата ще доведе до нарастване със 70 пъти на замърсяването на атмосферата заради промяната в ползването на земята.
"Ако цената на царевицата, която се използва за горива, превиши цената на царевицата, която се използва за храна, то царевицата ще се използва само за горива. Богатите страни правят борбата с климатичните промени още по-трудна, вместо да става обратното. Те отнемат земята за производството на храна и унищожават прехраната на милиони хора", заявява експертът в "Оксфам" Роб Бейли. Евросъюзът е разкритикуван и за окуражаването на този сектор с данъчни облекчения.Един от съветниците в ООН дори нарече биогоривото "престъпление против човечеството".
|
Новата епоха |
AZ_14 |
2008-11-14 16:04 |
Животът в 1024 bytes
През 1937г. Джон Атанасов предлага нов тип сметачна машина, като той демонстрира за първи път използването на двоичната система в сметачните машини, първия последователен суматор, първата регенеративна памет. Пректически това е предвестникът на днешните цифрови Електронно Изчислителни Машини. Никой в началото не предполага как в рамките на нищожните няколко деситилетия животът и прехраната на милиони хора ще зависи от родственици на тази уникална по рода си машина. Използвайки думата “зависи” ни най-малко не преувеличавам, защото ако по някакъв начин трябва да се покаже връзката Човек – Машина, то определено той такъв. Ние не просто свикваме с удобствата които ни предлагат те, а именно – да мислят вместо нас, да работят вместо нас, да управляват вместо нас, ние сме пристрастени към достиженията на модерната цивилизация. Възражения винаги има – племената по поречието на Амазонка според някои изследователи се намират още в родово-общинния строй, но ако трябва да сме обективни ще се наложи да следим гребена на вълната, а и да отчетем факта, че след Великите географски открития и непоколебимия устрем на човека да покорява, света отдавна не свършва в най-западните точки на европейският континент. Индианците излязоха от резерватите преди доста време, а аборигените вече не използват бумерангите си. Идва компютърната ера, света на Интернет, глобализацията и господството на комуникациите, царството на роботиката и кибернетиката, началото на генното инжинерство и човешкото безсмъртие. Всеки е категоричен, че това е не просто обичаен процес в развитието на човешкото общество, тук съществува качествена разлика определена от характеристиките на Живота в 1024 байта. По своята уникалност те нямат аналог в човешката история и за първи път хората усещат опасностите на пътя който са избрали, но доброволно си позволяват да ги пренебрегнат и да не им се противопоставят по никакъв начин. Това ли е началото на края? Възможно ли е управлението на информацията да се изплъзне от контрола ни и да попадне под властта на безпогрешните машини? Това е огромна власт, доближаваща се до представите за божествеността. Машините заплашиха единственото, което разграничава хората един от друг, способността им да творят, да създават и преобразуват, да откриват, да грешат, да осъзнават и да поправят грешките си. С навлизането на човечеството в компютърната ера, някои побързаха да се обявят за пророци и предрекоха краха на нашата цивилизация, тоталната деформация на съзнанието. Именно от тази деформация на бял свят се пръква т.нар. “Нинтендо поколение”. Появата му служи само за да се отбележи “Краят на изкуството3”. В едноименната статия на Недялко Недялков и Ива Йолова се казва: “Всъщност, необходими ли са му на модерното “Нинтендо поколение” романите на Достоевски, сонетите на Шекспир и концертите на Чайковски? Открай време изкуството се мъчи да внушава, че няма единна истина. В известен смисъл всяка истинска естетика винаги е била метафизична: няма обективно съзнание, има само опит да го постигнеш” Непоколебимостта на решенията при машините убиват всяко творчество, всяка “истинска естетика”. Единиците и нулите унищожават възможността да се допускат грешки. Избирайки най-лесното и правилно решение се отнема горчивината от направената погрешна стъпка – нали точно това е и човешкият стремеж – перфектността, извличане на максимума, изстискването на възможностите до техния край. Това хладно съвършенство характеризиращо Изкуственият интелект е като че ли в основата на някакво особено възхищение от страна на човека към неговото отроче. Нещо повече – той сякаш му се предоверява, несъзнателно вярва, че машинният свят е по-съвършен и точно затова бъдещето му принадлежи. Така се оказва, че “В края на 20 век “Нинтендо поколението” сякаш е постигнало единната истина. За тях различни гледни точки не биха могли да съществуват, защото истината им е поднесена на тепсия. На всичко отгоре от свидетели те са се превърнали в дейци на един идеален, виртуален свят, в който липсват въпроси, но има отговори. “Интернет е вашият съвършен редактор – вече няма да се чудите, прото ще знаете”, признава Бил Гейтс. И така провъзгласява края на скептицизма.” Това е мелница деформираща мозъци поради собственото им желание, тя заема и изпълнява техните функции. Изкуственият интелект би могъл да се превърне лесно в естествен и именно подобна теза е разработена в касовия кинохит “Матрицата”.
|
Последна статия! |
AZ_14 |
2008-11-14 16:06 |
Матрицата
“Глобализацията е последният достоен отговор на виртуалността. След нея нотите и буквите деградират до компютърни файлове. Интернет асимилира изкуството, принизява го до отломъци от съзнанието. Или до цитати. “Редактира” го, както смята и Бил Гейтс. Знанието окончателно се претопява в информационни байтове”. Хората бавно, но сигурно се превръщат в “Нинтендо поколение” – такова, което не задава въпроси, не се бунтува, не търси смисъла (защото системният администратор вече го е открил вместо него). В “Матрицата” на братя Уашовски е намекнато точно това, света и живота са представени като виртуална проекция на действителността, а истината се търси едва от малцина. Всъщност броят им няма значение, важна е идеята която ги ръководи, а именно: струва ли си да достигаме съвършенство, ако в замяна на това се окаже, че не ние, а нещо друго го придобива вместо нас? Във филма стремежът за откъсване от властта на Изкуственият интелект (Матрицата) е въплатен в образът на Нео. Въпреки, че в сюжета на филма Нео е “the one” (единственият, избраният, уникалният), всеки може да бъде Нео и да променя Матрицата. Единственото което трябва, е да го осъзнае. Да си припомним сцената с лъжицата и диалога между детето и Нео: “- Не се опитвай да огънеш лъжицата, това е невъзможно. Опитай се просто да осъзнаеш истината.
-. Коя истина?
- Че няма лъжица.
- Няма лъжица?
- Тогава ще разбереш че не лъжицата се огъва, а само ти.”
Търсейки смисъла в наглед безсмисленото (кому му трябва да променя Матрицата, след като човешкият мозък не разпознава живота в нея от реалността), авторите на филма се опират на вечния стремеж, на неудовлетворението от постигнатото, на безкрайността. Смисълът не е в достигането на върха, а в бутането на камъка, цялото човешко достойнство се опира върху това удивително усилие, в което машините могат да бъдат само помощник, но не и движеща сила. Апокалипсисът се отлага, защото човекът греши, грешката е заложена във всичко, което той създава – и в компютърните програми също. 1 и 0 е просто, но не абсолютно разрешение на проблема. Нео открива тази грешка, за да трансформира чрез нея Матрицата и да премести камъка на невежеството си още няколко милиметра по огромния наклон.
Нео
“Зная че сте някъде там. Вече мога да ви усещам. Зная че ви е страх. Страх ви е от нас. Страх ви е от промяната. Аз не знам какво е Бъдещето. Не съм дошъл за да ви кажа как ще свърши това. Дойдох за да ви кажа как ще започне. Ще затворя този телефон и ще покажа на тези хора това, което не искате да видят. Ще им покажа един свят без вас, свят без правила и контрол, без граници и предели. Свят в който всичко е възможно. Накъде ще поемем след това? Този избор оставям за вас”
-------------------------------------------- КРАЙ ---------------------------------------
|
Разказ |
AZ_14 |
2008-11-14 16:16 |
Да сгазиш катерица в САЩ
04.08.2005 г. dnes.bg
Когато тръгнах да заминавам за Щатите, не си и представях какво ще ми се случи там. Вътрешното ми усещане бе, че не ми се ходи в страна, в която всеки напира да емигрира, но не можех да се обоснова с парапсихични усещания пред хората, които недоумяваха защо не искам да стъпя във великата Америка.
В края на краищата обаче склоних с тайната надежда в сърцето, че на интервюто в посолството ще ми кажат да си гледам работата със своите 21 години, нито един имот на мое име, без мъж и деца. За учудване на мен и всички роднини получих виза безпроблемно.
Тръгвам с идеята за няколко месеца престой, при приятели, и ако всичко върви добре – може би завинаги, няма какво да се дърпам толкова. До Франкфурт всичко върви нормално. Там летището се оказва голямо колкото кв. "Овча купел" и затова гледам да не се моткам излишно. В багажа си нося ракии, естествено, също и сирене. Това са най-важните ми неща, наред с епилатора и паспорта, затова не ги изпускам от поглед.
В самолета към Ню Йорк имам късмет, че пътниците са достатъчно малко, та мога да се разположа бейски. Час-два преди кацане на пословичното JFK стюардесите ми дават формуляр, за да попълня адреса, на който ще пребивавам.
Хващам химикалката и гледам да пиша така, както са ми наредили. Цифрата седем, например, не може да има чертичка в средата и този факт ми коства два грешни формуляра, плюс още един след поредната въздушна яма, заради която щях да глътна и химикалката.
Накрая просто моля стюардесата да остави целия куп хартийки до мене, за да се обслужвам сама. Към тринайстия формуляр успявам да попълня всичко надлежно.
Кацаме на летището, вече тотално няма връщане назад, освен ако не започна да пищя силно пред митничарката, която се оказва огромна афроамериканка (откак бях в Съединените североамерикански щати, много внимавам кога казвам негри и афроамериканци).
Гледа ме доста страшно, а аз се чудя какво ще й кажа за сиренето и ракията, да не говорим за епилатора, който с повече фантазия мога да използвам, за да отвлека Боинг-а. Накрая ме пуска и моето приключение започва. Посреща ме жената, у която ще живея следващите два (засега) месеца. Ще гледам детето й, за да изкарвам пари, докато се окопитя и евентуално почна да уча и т.н.
Къщата им се намира в Ню Джърси. Там съпругите не работят, стоят си и си гледат децата, от време на време ги водят до училищния автобус. Моята позната е единствената, която работи. Става в 4 сутринта, яхва колата, кара два часа до Ню Йорк и преподава. Вечерта – същото. Всеки ден.
Имат си и куче, казва се Макс. Както при 90% процента от американците, кучето е златист лабрадор и е адски тъпо. Лае непрекъснато, което почти ми докарва инфаркт на третия ден от престоя ми. Докато се готвя да заведа малкия цианкалий до автобуса за училище, на вратата цъфва полицай.
Добър ден, добър ден. Ей сега ще ме арестува, ще каже, че съм пренасяла наркотици или че пипам детето, или кой знае какво. Почвам да се потя, докато полицаят се оглежда. Да имате куче? Ами, да, имаме. А какво е, може ли да го видя? О, много е сладко, и ние имаме такова. За съжаление обаче една съседка се оплакала в полицията, че кучето вдига джангър и това е последно предупреждение – на следващия път отивате на съд.
Преглъщам трудно, опитвайки се да смеля казаното. Разделяме се като най-добри приятели, той погалва кучето три пъти по главата и пет пъти по ушите и си заминава. Това бе първият ми сблъсък с представителите на властта. Запомнете го добре, има още.
Минават две седмици, става краят на октомври, хората си разпращат списъци за новогодишното парти. В края на октомври те знаят кой ще присъства на купона, кой какво ще сготви и ще донесе. Аз обикновено на 31 декември по обед още не знам какво ще правя вечерта, така че тази организираност ме респектира ужасно.
Програмата ми включва каране на детето до всякакви училища, забавачки и други такива, като в промеждутъците аз се шляя. Всичко се върши с колата, тъй като не можеш и до аптеката да идеш пеша. При всяко качване в колата имаме десетминутен спор на тема "слагай си колана", като в по-яростните моменти започвам да сипя люти заплахи по петгодишното диване на български. За щастие, на този език то знае само "Лека нощ" и "Благодаря", така че изрази от рода на "Ще ти откъсна главичката, ако не си сложиш колана" минават лесно и ефективно.
Кварталът, в който живея, е доста китен и, както се оказва, с богата фауна. Току в гората ще прибяга сърна, току някой язовец или заек. Най-масовото животно е катерицата, която няма нищо общо с нашите пършиви плъхове в Борисовата градина.
Американската катерица е тлъсто, мазно и пухкаво животно, голямо колкото нашите зайци. Популацията им е толкова голяма, че горките животни непрекъснато стават жертва на пътно-транспортни произшествия.
На втората седмица престанах да се учудвам на гледките на размазани катерици по пътя, чиито опашки дълго се веят от въздушния вихър, който се създава, като минеш с колата покрай тях. Също престанах и да се опитвам да ги заобикалям, но не мислете, че съм ги блъскала нарочно – те просто сами се навират под гумите. Пътищата са осеяни с катеричи трупове, очевидно властите нямат време да ги остържат от пътната настилка.
Престоят ми продължи повече от два месеца, през които се полюбувах на Бродуей, Ню Йорк в цялата му прелест и всички хубави неща в този гигантски град. Който се оказва и доста интересен.
Например, моите познати ме предупреждават да не стоя на края на перона, защото наскоро арестували някакъв откачалник, който бутал жените от ръба на перона пред пристигащото метро. Прекрасна перспектива, да остана и аз размазана като катериците в нюйоркското метро. Само нямам опашка, която да се вее от вятъра.
Да съм внимавала и ако популацията в метрото изведнъж започне да се състои само от черни. Да слизам веднага, защото е много вероятно да се озова в Бронкс и оттам шансът е да изляза на четири крака, в най-добрия случай. Също не лош сценарий.
Пийвам си кафе в Старбъкс, купувам си цигари срещу лична карта, кръстосвам из Сентръл парк. Въобще – красота.
Към края на януари обаче идилията бива прекъсната от внезапно събитие. Трябва да закарам и докарам обратно малкия от уроците му по плуване. С карането се справям добре, имайки предвид особеното им движение, с разни идиотски завои и отбивки, наречени jug handle. Излизайки от един такъв, се нареждам зад някакъв, който чака на светофара. Срещу мен свети зелено. Впоследствие ще се окаже, че това било зелено за отсрещните, тоест просто ми оповестяват, че аз трябва да си стоя и да чакам. Това обаче го научавам наистина по-късно.
Този пред мен завива надясно, на червено, което не е забранено. Аз учтиво се оглеждам и се понасям тържествено. Недоумявам какво прави тази жена срещу мен, която също се е засилила яко. Следва як челен сблъсък. Детето започва да реве.
Всичкият ми адреналин се изсипва в мозъка, след това бавно започва да слиза надолу. Излизам и започвам да й крещя колко е тъпа да ми отнема предимство, при положение, че завива наляво. Явно съм много разгневена, защото тя започва да ми се извинява. Детето е живо и здраво.
Пристига полиция, отцепва кръстовището на магистралата. Пристига линейка. Взимат жената, защото си треснала ченето в еърбег-а. Колата ми пуши и не става за нищо. Полицайката ми нарежда да се кача в колата. Полицейската. Качваме се с петгодишното хлапе. Точно като във филмите е, има си решетки, ограждащи задната от предните седалки. Чувствам се сюрреалистично, докато малкият Винсент звънливо казва: "Сега сме като престъпниците".
Удържам се да не му прасна един, още повече, че вече съм в незавидно положение и не е далновидно да го бия пред полицайката. Проверяват ми книжката, аз чакам да дойде майката на малкия и да ни прибере. Следващите дни почти не ги помня, с изключение на разговора ми със застрахователната компания. Питат ме дали съм била наред с мозъка, докато съм карала, дали съм се друсала и дали съм пила. Полицаите се обаждат, за да ме уведомят, че вината е моя. Плащаме глоба за катастрофата. Прекрасно.
В един хубав ден получавам писмо от съда. Канят ме да се явя на дело. Ню Джърси срещу мен. Боже, е, ако не с друго, поне с това ще прославя родата. Току-що навършила 22 години вече станах престъпник и то не къде да е, а в САЩ. И не само това, но и щатът Ню Джърси се изправя срещу мен.
На следващия ден започвам да получавам писма от адвокати. Предлагат ми да ме представляват и мило ми напомнят, че присъдата ми може да е обществено полезен труд или три месеца затвор. Ех, че хубаво. Или ще мета Бруклинския мост, облечена в колоритен оранжев гащеризон, или ще лежа в щатския затвор с мазни негърки. Толкова хубаво, че чак не мога да си избера кое от двете повече ми харесва.
Ще ме съдят за това, че съм карала с българска книжка. Делото е на великата дата 2 февруари. Мислено се моля на Амур, Ерос и всичките си приятели-хомосексуалисти да дадат едно рамо, за да не се налага да ми идват на посещения в пандиза. Настъпва денят. Озовавам се в една зала с всякакви престъпни елементи – един имал оръжия и кокаин в колата, друг прегазил някого. И аз там – като черешката на сладоледа. Съдията ме моли, ако обичам, да си произнеса сама името. Прокурорът ме гледа злобно.
Приятел на семейството, с което живея, е адвокат и ме представлява. Делото свършва за 15 минути. Очевидно – успешно за мен. Адвокатът ми открил клауза, според която, ако пребиваваш повече от 60 дни в щата, можеш да си караш с националната шофьорска книжка. Съдията се прехласва по това откритие и споделя с всички, че не е знаел този факт, никога не било късно да се научи нещо. Е, радвам се, че съм допринесла за професионалното му развитие.
Както пишехме навремето в съчиненията по роден край, излязох уморена, но щастлива. На историческата дата 3 март излетях от JFK с мисълта, че не искам скоро да стъпвам в тази държава. Иначе има и много хубави неща, които мога да ви разкажа за нея, но може би друг път.
Красимира Хаджииванова
Материал на dnes.bg
|
пълният текст на писмото на Фердинанд до Борис |
AZ_14 |
2008-11-18 12:36 |
Фердинанд към Борис III: Българският народ е крава, която трябва да доиш до изтощаване
статия от История
публикувано от: admin, Администратор
дата: 2005-11-04 12:05:48
показвания: 855
Лицемерието е основната добродетел на царете. Тъпоумието на тълпата е най-голямата гаранция за престола. Банални, обикновени мисли и малко думи, ето какво прави един цар загадъчен." (Из тайните наставления на дядото на Симеон II към неговия баща)
През 1998 г. цар Симеон II продаде дядовите си ордени на аукцион в "Сотби". Така внукът символично и театрално се разтовари от греховете на Фердинанд и направи още една стъпка към България. Днес той е водеща фигура в българската политика, но около него витае един парадокс. Личностните му качества трудно могат да компенсират кръвната връзка с една катастрофирала на българското държавно кормило династия. Огромният му недостатък е неговият произход, а точно на него той дължи своето обаяние и от него извежда логиката на своето предопределение в живота на България.
Ако приемем, както твърди Морис Дрюон, че монархията е лотария с хромозомите, може би не е излишно да се припомнят числата от миналия тираж. Затова предлагаме подпури от книгата "Цар Фердинанд. Съвети към сина" (Университетско издателство "Св. Кл. Охридски" С. 1991 г.) Това са наставления на вече абдикиралия цар към сина му Борис III, писани около 1938 г. Размишленията са преписани от царските архиви в град Кобург от българския дипломат Димитър Йоцов, лично приближен до Фердинанд, който често го е посещавал в Кобург. Документът се съхранява в Централния държавен исторически архив.
За интелигенцията
Най-опасните граждани в едно царство са хората, които знаят добре да пишат и които са надарени с естествени дарби на наблюдателност. Един цар трябва от такива хора да се пази като от дявола. Мислителите, историците и философите в България може би не правят открито политика, но те са по-опасни от политиканите, защото ги снабдяват с аргументи и оръжие, което по-майсторски се употреблява в парламента и пресата. Политиканите нямат време да се задълбочават в познания, те живеят от трохите на мислителите и историците и с огризките на ума им. Тъй надъхани от субстанцията на учената мисъл, политиканите подготовляват революциите.
Мислителите и историците не могат да се изпъдят от царството, нито да се затворят, нито да се избесят. Това е едно голямо нещастие за царете, особено когато са скудоумни.
Ония хора, които са затворени в кабинетите си и се занимават с отвлечени теории или експерименти в лабораториите си, са хора неустрашими и тях е мъчно да обуздаеш. Единственото оръдие спрямо тях е мълчанието. Ти не можеш нищо да направищ срещу тия хора, ако не искаш историята да те нарече убиец: инквизиторските времена минаха; най-отвратителното средство против такива опасни хора си остава пак отровата. Не забравяй, че и изпълнителите на тази процедура трябва да се унищожават.
За управлението
Подбирай за полкови, бригадни и дивизионни командири хора с пороци, за да можеш да ги държиш под страха на наказанието. Ти трябва винаги да настройваш българите един против друг, да ги разединяваш и да взимаш мълчаливо страната на властта. За тая цел около теб трябва да има най-безсъвестни хора, които за пари ще ти устроят по-добра лична полиция от Хамидовата, и тогава ще знаеш какво се крои в Ючбунар, Куру-Баглар или в Кушу-кавак или в Лопошна. Избирай, впрочем, за твои тайни агенти не чистокръвни българи. Гледай да са чужденци или цинцари, или гагаузи, или немци, или евреи, а на последните можеш повече да разчиташ, защото са по-еластични, по се увират навсякъде и имат достъп до тайните на обществото.
За да намалиш недоволството на народа, който понякога има основания да е недоволен от царете и от властта ти, трябва да създадеш условия, щото младежи из народа, не с големи качества, но поотракани и доста мързеливи, за да работят в селото, да ги вземеш в администрацията, да ги настаняваш на държавната трапеза... Няма по-сигурен начин за моментна сигурност от добре платения простак. Тъпоумието на тълпата е най-голямата гаранция за престола и за трайността на монархическото управление.
Просвещението на народа е вървяло досега без система, заради това няма обществено мнение и обществена мисъл правилно поставена за държавните работи и политиката. Това аз знаех и заради това, като виждах какви грешки правеха министрите на народното просвещение, смятах ги за врагове, които вършат глупости и заради това не ги безпокоех. Оставих ги да влеят помия в главите на младите поколения, безпътието на които отваря пътя на царете.
За народа
Морално българският народ е недорасъл, а физически е просто за оплакване. Това обстоятелство, взето в общия му размер, ще улесни и твоята задача. Няма нужда да притежаваш добродетели или да се преструваш, че ги притежаваш. Царете и да искат, не могат да притежават добродетели, защото те се възпитават от малки в една съблазнителна среда, където отсъства всеки добродетел. А тия качества се възприемат по примера, който взимаме; те не са нито наследствени, нито вродени. Народът въобще не разбира от добродетели; той величае винаги долните хора, хайдуците, развратниците, престъпниците, лъжците, изнудвачите и на такива той поверява своята съдба. Такива избира той за Народното събрание, а на умните, почтените народът се присмива и ги забравя. Народът е като едно добиче: колкото повече го удряш, толкоз по-бърже върви към целта, която ти си определил. Народът е като истеричните жени; за да се усмирят, там трябва бой.
За обич и дума да не става. Ние произхождаме от чужда династия, чужда на българската кръв и душа, ние нямаме нищо общо с тази долна раса, следователно нямаме нужда от обичта на българския народ, защото нашите други интереси са гарантирани от тоя народ поради неговия страх и сервилност.
Българският народ има само един идеал: да се обогати. Заради това, пази се да не му попречиш и затваряй си очите пред кражбите. Помилвай някак си незабелязано крадците, особено тия на държавни суми и дръж списъка им затворен в твоето бюро. Когато тоя списък се увеличи, да бъде в процент 10% от населението, то ти си спасен. Знай, че царете се крепят от разбойниците, но те са жертва често на разбойниците, когато не са ги щедро възнаградили.
Прави и ти гешефти, обогатявай се. На мое време твоят възлюблен чича княз Филип ми вършеше всички гешефти и той прибираше комисионните при сключването на българските заеми; той прахоса своя пай в Ница и Монте Карло, а моя пай се стопи в Дисконто Гезелшафт поради инфлацията, заради това бях принуден да се моля на германците да ми дадат пенсия 5 000 000 000 лева годишно и един отделен апанаж от 5 000 000 000.
Българският народ е крава, която трябва да доиш до изтощаване. Презирай народа и не отдавай на никоя работа повече значение, отколкото тя има. От всичките неща в твоето царство народът е най-маловажното.
За честността
Българите, твоите сега възлюблени поданици, не познават що е добродетел. Те крадат от памтивека и го смятат това дори за почтен занаят. Понеже не е срамно да крадеш, прието е това да се върши на открито. Главното правило е, че не може да се краде освен много. Законите не улавят големите кражби...
Тъй щото не трябва да се спираш нито на минута и да разсъждаваш върху тази вулгарна дума, добродетел и честност. Честността няма нищо царско. Тя не се ползва с достъп в нашата династия, а аз лично прекарах 32-годишно царуване без нея.
За лицемерието
Лицемерието е основната добродетел на царете. То е много тачено в нашия, Кобургския род, така също и у българския народ. Ти трябва да го притежаваш във висша степен, ако искаш чрез лицемерието да обезоръжаваш поданиците си.
Зная, че ти не си религиозен като мен, но за тълпата ние трябва да се преструваме, че сме най-фанатици християни. Нима царското достойнство е съвместимо с религията? Това, което религията иска от простия човек, ние не можем да го дадем, и религията ни прощава всички прегрешения, които ние не й казваме, защото тя гледа на нас като миропомазани и предварително ни е простила.
Ти не си напълно посветен в хитростите, които употребих, за да се докопам до българския престол. Твоята баба, принцеса Клементина, бе неизчерпаем извор на достойното лицемерие и на царската хитрост. Вярно е, че ние много пари похарчихме, за да подкупим една част от министрите и влиятелните депутати; цяло състояние от няколко милиона похарчихме за българската корона, както сега епископите харчат грамадни суми да подкупват избирателите в дадена епархия, когато митрополитският трон остане вакантен.
Всичко се купува с пари и хората и техните съвести са стока с по-голяма или по-малка цена.
Една истина ще ти призная, че нашият Кобургски род е род на развратници и заради това европейските престоли се падат повече на нас, гладни и ловки авантюристи.
Никой мене не ме обвини, че съм крал и че съм бъркал безразборно в българското злато. Ако народът изпита бедствия, той не викаше против мен - министрите бяха виновните. Прави и ти така, подготвяй марионетки, чиито глави народът може да чупи.
Българският народ има инстинктивна омраза против всичко, което изпъква начело. Той е готов да смаже всекиго, който се издига по-високо, та ако ще дори и в безмислието. Това е едно нещастие, но ти трябва да се радваш, защото ниските чела са болшинството в тая страна. А ниските чела не са в състояние да направят бунт против короната. Другояче вървят работите, когато изпъкнат високите чела. Има нещо силно в тях и то да е дори вятър, пак е опасно.
За царската стойка
Уви! В сегашния демократичен хаос няма вече място за царските пози. Пази се да подражаваш на отживелите епохи и на старите царски пози. Ти би станал смешен пред твоите поданици. Зная, че си хитър и лукав, че се ръкуваш без ръкавици с твоите каналии, че се преструваш като лисица с отрязана опашка. Преструвай се на смирен и не проявявай никаква гордост и подходяща стойка. Едно време величественото царско държание беше всичко. То заместваше всичките науки, всички дисциплини, даже знанията по граматика. Но тия времена вече ги няма.
За речите
Не е необходимо един цар да е сладкодумен, но той трябва да има дарбата да стъкми прилично някои безсъдържателни мисли, да ги свърже без много грешки. Говори малко. Мълчаливите хора изглеждат важни и мъдри. Научи наизуст няколко изречения, които са енциклопедията на царското красноречие. Упражнявай се особено в употреблението на съюзите, защото ако е нужно да повтаряш същите фрази, ще трябва поне да умееш да им променяш понякога реда, без да си покажеш съвсем босотата. Заключавай всекога късите си речи с умерено надути фрази. Банални, обикновени мисли и малко думи. Ето какво прави един цар загадъчен.
Недей поздравлява по един и същи начин един селски кмет и един кавалерийски полк. Говори всекиму езика, който му се нрави. За това не е необходимо да си добър психолог. Има няколко категории хора и няколко категории изречения, които могат да ги трогнат, стига да умееш кое да употребиш за дадения случай. Трябва да говориш и при все това да не кажеш нищо. Без да изпаднеш в положението на глупак, трябва да не кажеш ни една оригинална и искрена мисъл.
Бъди достъпен. За много от българските каналии ще бъде достатъчна чест, че са били рамо до рамо с теб или да си ги питал как са със здравето. Такива ще крепят престола ти.
За морала
Вервай ми, престъпленията и пороците са вечно неизменни, като човешкото сърце.
Ако усещаш в гърдите си сърце, което тупти, направи като мен: унищожи тоя извор на слабост.
Видох около мен катастрофални падения, престъпления, кръв, мизерия. Бях напълно равнодушен, предаден на егоизма си, извор на човешко величие.
Видя ли ме някой да заплача? Видя ли ме някой да проявя съжаление? Когато царицата, майка на моите деца, умираше, аз се забавлявах. Тя си остана за мен една чужденка като мен и заради това я мразех. Не чувствах смущение от това внезапно ликвидиране на едно нещастно и неволно съдружие. В дъното на душата си аз се радвах, че се освободих. На мен все пак ми харесваше драматичната хубост на цялата тая история и заради това с удоволствие си припомнях всичките й фази.
За религията и боговете
Има хиляди начини да се възползваш от религиите. Верующите хора са най-мъдрите граждани и покорни поданици, стига само да се щади специалната им чувствителност. Те всякога ще бранят престола, който не могат да си представят без църквата.
Една от привилегиите на царете е тази, че никой не знае каква религия те изповядват, т.е. никой не трябва да знае. Царят трябва да бъде голям комедиант и в практикуване обрядите на религията. Политиката е острието на камата, а религията е като пита кашкавал.
Боговете са многосложни и безбройни, а бог е един. Той се нарича "интерес" и на тебе подобава да бъдеш най-добрият му пророк.
публикувано от: Администратор
дата: 2005-11-04 12:05:48
източник: Материала подготви Ясен Бориславов
|
