Коледа идва! |
AZ_14 |
2008-12-19 12:49 |
Има дни, в които седя и си мисля. Има и дни, в които само седя. Но вчера не беше един от тях, а от онези, в които колкото и да искам да изгоня някои натрапчиви мисли от главата си, на тях там им харесва. Настаняват се и започват да ме тормозят. Най–малко ми се разсъждаваше за сериозни неща, но въпросът в какво вярвам не излизаше от съзнанието ми. Може би, защото е един от тези въпроси, за които те е страх да си признаеш какво мислиш, защото истината не се харесва дори на самия теб. Защото вече почти не останаха неща, в които наивно да вярвам. Аз и повечето хора около мен...
Не вярваме на политиците, които толкова ни разочароваха с лъжите си, че сега, дори и да се появи някой свестен, никой няма да му обърне внимание.
Не вярваме в доброто, защото постоянно около нас се случват чудовищни неща. Или поне на тях се обръща голяма внимание, защото за никой не е тайна идеологията на журналистите, че добрата новина не е новина. И затова на където и да се обърнеш, отвсякъде те залива помия.
Не вярваме и в любовта. Едни я продадоха за пари, други се отказаха от нея, защото нямат достатъчно време, трети предпочитат да не си признават, че я има, защото сега моралът е друг. Никой не иска да е влюбеният глупак във филма.
Не вярваме и в Дядо Коледа. И как да го правим, когато разни смахнати учителки казват на децата ни още в първи клас, че белобрадият старец не съществува и подаръците под елхата всъщност идват от мола. Не мога да си представя колко трябва да си загубил вярата си, за да не се замислиш преди да убиеш Дядо Коледа!
Остава ни да вярваме само в себе си. Защото друг шанс за промяна нямаме...
|
тема |
AZ_14 |
2008-12-19 12:52 |
Преди седмица в София загина 20-годишен младеж, бит до смърт от цяла тумба пияни идиоти на неговата възраст.
И всички писнаха: “ Ама откъде се взе това насилие, не може да бъде!... Те повече не трябва да правят така! Накажете ги!...”
Отминаха протестните шествия, изказа се и президентът по въпроса и сега въпросът е: “Кого да накажем?
Общината ли, дето позволява хаосът и данданията да се проточват до безумие, или университетите, които са се вторачили в пъпа си, защото нямат пари да си купят колби за опитите по химия, или пък училищата – ех, тия училища, развъдници на наркоманий , алкохолизъм, насилие и мързел....
Съмнявам се, че някой ще постигне нещо с темата за наказанието. Защото боят вече отдавна не е криминално деяние в България, по една или друга причина – той вече е начин за
И знаете ли защо е така? Защото колко от вас, родители, ще си признаят, че не се справят като такива, а колцина пък ще споделят, че бият децата си у дома тайно и настървено от безсилие или от простотия?!...
Евалла на роднината, който посмя да защити келемето си, дето уби от бой онова момче насред София. И не му казвайте, че ще му се връща. Той го знае.
Всички го знаем. Трогателно е. Мамка му, иде ми да удрям....
|
отношения |
AZ_14 |
2008-12-19 12:54 |
Има една мисъл - "Прав е този, който е искрен." - Защо да искаме да имаме отношения с другите ако не сме искрени? Да бъдем искрени означава да бъдем истински с хората, с които искаме да имаме отношения. От една страна, доставя радост и удоволствие, а от друга страна, само на основата на истината може да се постига доброто, в частния случай доброто в личните отношения. Така че ако се страхуваме от истината в живота си и не искаме да я споделяме с човека, с който живеем или имаме отношения, рискуваме да провалим възможността за добри отношения, независимо дали го съзнаваме или не.
Мисля че е илюзия човек да смята, че е някаква даденост. Ние сме това, което сме станали до момента, защото сме израсли, живяли и правили нещата, които сме избирали и в известен смисъл самите ние не знаем какво точно сме, а искаме другите да ни приемат за него. Всъщност какви точно сме ние можем да разбираме по-добре ако споделяме предишния си опит и се опитваме да го подлагаме на проверка и преценка, а кой по-добър за тази работа от най-близките ни хора. Още повече, може да не сме осмислили добре всичко от миналото си и това да ни пречи да станем нещо повече от това, което вече смятаме, че сме. Би било странно да не го споделяме и обсъждаме с този до нас. Така можем да пропуснем да разберем добре миналото си и да изпуснем възможността да постигнем по-добро бъдеще. Бих добавил, че е и малко обидно да не споделяме от само себе си с другите, защото никой не обича да се отнасят с недоверие към него. Какъв би бил тогава смисъла на личните отношения и от прекалено премълчаване няма ли по-лесно да стигнем до откровена лъжа, която много по-лесно може да развали отношенията ни?!
|
