Здрасти |
kismis |
2009-02-13 13:59 |
|
за Оня другия ли говорите или нещо за което не знам? Защото Оня направо го бях забравила:)))
|
чери |
epikriza |
2009-02-13 14:01 |
|
жа одиш ли до Оазиса ?
|
Хаха, Долчеза, кара миа:))) |
dundichka |
2009-02-13 14:01 |
|
За този говорим:)
|
Епи, |
dundichka |
2009-02-13 14:04 |
|
искаш двете да отидем:))) Домъчняло ми е за Конрад, ама за всеки случай ще взема кутията с инструментите на мъжа ми, щото Конрад може да ни е забравил и да ни запука с нещо метално или неметално:)))))
|
хахаха |
epikriza |
2009-02-13 14:07 |
това е една много добра идея :)))
Вземи клещи , ключове , гидоре и няколко чука и тръгваме малко на риск ..
|
Ха |
kismis |
2009-02-13 14:09 |
|
влязох във новия форум със старите си данни:))))
|
И аз наминавам |
little_susie |
2009-02-13 14:29 |
|
от време на време с мелоника си:)),но май има проблеми някакви
|
на това попаднах случайно в един сайт |
regi |
2009-02-15 03:09 |
Да се чудиш как си оживял (а)...
Посвещава се на децата на 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден.
Image
Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си?!
Image
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите!
Image
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
01. Без да искаш въвеждаш пин кода си на микровълновата.
02. Не си играл на пасианс с истински карти от години.
Image
03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
Image
05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.
06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.
07. Сваляш си обувките, преди да влезеш... в самолета.
08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.
10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
Image
11. Звъниш си всяка сутрин... за да си намериш мобилния телефон.
12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.
13. Чудиш се на къде да насочиш мебелите си в стаите, където нямаш телевизор.
14. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собствения си, защото всички са ти в GSM-a.
15. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!
16. Децата ти играят футбол всеки ден... пред компютъра.
Image
17. 10-годишният ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.
18. 10-годишният ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.
19. Не си модерен, ако вече си на повече от 20 и още не си спал с някой от твоя пол.
20. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс.
Image
21. Повечето хора родени около 1990 вече са правили повече секс от теб.
22. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар или прекалено гей.
23. Цената на квадратен метър в центъра на столицата ти е по-ниска от цената на квадратен сантиметър в любимия ти уебсайт.
24. Сложил си парола на файла с паролите си.
25. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.
26. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат е-мейли.
27. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.
28. Ако не получаваш поща в къщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва.
29. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).
30. Използваш си телефона повече за писане, отколкото за говорене.
31. Оплакваш се, че на GSM-а ти нямаш "copy" - "paste".
32. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
33. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.
34. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a.
35. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.
36. Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.
Image
37. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.
38. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал.
39. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш.
40. Четеш това и клатиш глава, и се усмихваш.
41. Дори още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.
42. Прекалено си зает, за да забележиш, че на този списък му липсва номер 9.
43. Даже се връщаш назад, за да видиш, наистина ли няма номер 9.
Image
44. А сега се усмихваш. Хайде, препрати го на приятелите си, знам че ти се иска!
С благодарност на авторите и Мариана Александрова, която ми препрати този текст.
|
Как сте, банда?! |
perperikon |
2009-02-19 16:51 |
Спомени, а? Сигурно и на АзСамБлея са ви водили? Мене не. Но докато другите биеха камбаните, аз си прекарвах доста по-добре! Ето ви малко спомени и от мен:
+18! ЗАБРАНЕНО ЗА НЕПЪЛНОЛЕТНИ!
Да намажеш черната дъска с течен парафин преди контролното по математика и да гледаш как другаката безпомощно се мъчи да напише условията на задачите...
Да намажеш стола на учителката по селско стопанство /ДА! Имаше и такъв предмет в 8-ми клас/ със сребърен йодид, накиснат в амоняк и да запушиш уши преди тя да седне...
Да влезеш за епруветки в хранилището на кабинета по химия, а да излезеш с джобове натъпкани с такива вещества, с които ако днес те хванат на летището, отлиташ директно за Гуантанамо...
Да напълниш консервна кутия от тахан-халва с карбид, да сложиш вода и от почтително разстояние да поднесеш към сместа дълъг прът със запален парцал на края... И да знаеш, че и Циолковски е започнал така!...
Да изстържеш барута от няколко кибрита, да го натъпчеш в метална тръба, да закрепиш към върха й крив пирон с ластик и да го хвърлиш надалеч...
Да молиш кварталните пияници да ти купят от близката железария миниум и бял бронз, за да надминеш отново Циолковски...
Да слагаш по трамвайните релси патрони от Хилти и стотинки...
Да завиеш в станиол изстъргания от кибрит барут, да го направиш на топчета и в час по трудово, докато чукаш свещниците върху менгемето с чука, да млатнеш по някое топче... Ех... А когато скоро синът ми писа доклад за историята на барута и аз му разказах за някои негови странични приложения, той ме изгледа, сякаш бях Бин Ладен...
Да разглобиш в час химикалката от 20ст. /онези шестоъгълните, имитиращи BIC/, да бръкнеш в джоба пълен с ориз и да започнеш да обстрелваш с нея от последния чин останалите момчета. Години по-късно да осъзнаеш, че същата химикалка е перфектният пищов, защото на всяка от нейните страни се събират по два реда формули, изписани с върха на пергела... И да се възползваш от този факт!
Да носиш в събота следобед в училище /учеше се и тогава!/ ВЕФ-а, по който в час по трудово да слушаш Метроном-а на румънски, по който пускаха Пърпъл, Юрая, Цепелините...
Да мъкнеш за Нова година в училище 18-килограмовия Грундиг, на чиито магнетофонни ролки бяха записани същите тези групи. Да превърташ напред-назад по няколко минути, докато стигнеш до търсената песен! И как не, след като ролките бяха 180 минутни!
Да изгориш на ученическата си чанта с помощта на лупа и слънце имената на гореспоменатите групи...
Леле, аз ли бях това!? Или по-точно, днес аз ли съм това?!... Благодаря, че ме върнахте в онези щури години!
|
Как сте, банда? |
perperikon |
2009-02-19 16:53 |
Спомени, а? Ето ви малко и от мен:
+18! ЗАБРАНЕНО ЗА НЕПЪЛНОЛЕТНИ!
Да намажеш черната дъска с течен парафин преди контролното по математика и да гледаш как другаката безпомощно се мъчи да напише условията на задачите...
Да намажеш стола на учителката по селско стопанство /ДА! Имаше и такъв предмет в 8-ми клас/ със сребърен йодид, накиснат в амоняк и да запушиш уши преди тя да седне...
Да влезеш за епруветки в хранилището на кабинета по химия, а да излезеш с джобове натъпкани с такива вещества, с които ако днес те хванат на летището, отлиташ директно за Гуантанамо...
Да напълниш консервна кутия от тахан-халва с карбид, да сложиш вода и от почтително разстояние да поднесеш към сместа дълъг прът със запален парцал на края... И да знаеш, че и Циолковски е започнал така!...
Да изстържеш барута от няколко кибрита, да го натъпчеш в метална тръба, да закрепиш към върха й крив пирон с ластик и да го хвърлиш надалеч...
Да молиш кварталните пияници да ти купят от близката железария миниум и бял бронз, за да надминеш отново Циолковски...
Да слагаш по трамвайните релси патрони от Хилти и стотинки...
Да завиеш в станиол изстъргания от кибрит барут, да го направиш на топчета и в час по трудово, докато чукаш свещниците върху менгемето с чука, да млатнеш по някое топче... Ех... А когато скоро синът ми писа доклад за историята на барута и аз му разказах за някои негови странични приложения, той ме изгледа, сякаш бях Бин Ладен...
Да разглобиш в час химикалката от 20ст. /онези шестоъгълните, имитиращи BIC/, да бръкнеш в джоба пълен с ориз и да започнеш да обстрелваш с нея от последния чин останалите момчета. Години по-късно да осъзнаеш, че същата химикалка е перфектният пищов, защото на всяка от нейните страни се събират по два реда формули, изписани с върха на пергела... И да се възползваш от този факт!
Да носиш в събота следобед в училище /учеше се и тогава!/ ВЕФ-а, по който в час по трудово да слушаш Метроном-а на румънски, по който пускаха Пърпъл, Юрая, Цепелините...
Да мъкнеш за Нова година в училище 18-килограмовия Грундиг, на чиито магнетофонни ролки бяха записани същите тези групи. Да превърташ напред-назад по няколко минути, докато стигнеш до търсената песен! И как не, след като ролките бяха 180 минутни!
Да изгориш на ученическата си чанта с помощта на лупа и слънце имената на гореспоменатите групи...
Леле, аз ли бях това!? Или по-точно, днес аз ли съм това?!... Благодаря, че ме върнахте в онези щури години!
|
Здрасти, Перперикон |
kismis |
2009-02-19 16:54 |
|
завръщаш се с гръм и трясък, а:)))
|
Хохо, вече се радвам много на тази тема:)) |
dundichka |
2009-02-19 16:59 |
|
Щом и Перперикон излезе от нелегалност:)) Добре дошъл отново!
|
перпи и реги |
epikriza |
2009-02-19 17:10 |
|
как ме умилихте :)))
|
Я?! |
gera_bera |
2009-02-19 18:04 |
|
Перпи се появил! И ще се окаже бомбаджия:)))))
|
