съжалявам......... |
bockoto |
2009-03-13 16:27 |
|
не това исках да кажа.................
|
миме |
spammer |
2009-03-13 16:36 |
|
Моите съболезнования!!!Знам че, в този момент думите са излишни.Надявам се да го преодолееш колкото се можеш по-бързо..
|
Мими, дори и през сълзи, |
dundichka |
2009-03-13 16:39 |
|
важното е, че се усмихваш:) Макар и виртуално, стискам ти ръката и те целувам:)
|
mimikot |
dus |
2009-03-13 16:39 |
Моите най искрени съболезнования.
Но знай, че тя винаги ще е до теб и ще ти помага.
Ще го усетиш сам/а.
|
mimikot |
sorsha |
2009-03-13 16:50 |
Колкото и философски да гледаме на този съвсем естествен процес - смъртта, не може да избягаме от болката и усещането на празнина. Чувството, че някой си е отишъл от този свят не ни дава мира. Успокояваме се с мисълта, че той може да е отишъл на по-добро мястo и че така е било писано. В крайна сметка така е предопределено – хората да се раждат и умират.
В моите мисли, особено в тежки моменти, майка ми е винаги до мен и това ми помага да ги преодолея.
|
mimikot, Кис, |
Merlin |
2009-03-13 16:55 |
моите съболезнования.
Животът е сложен и често ни се случва да философстваме. Но когато нещата опрат до личното, всяка суха теория се оказва безполезна...
|
Прегръщам ви горещо |
mimikot |
2009-03-13 17:41 |
всички,и в най-смелите си очаквания не съм предполагала ,че ще намеря толкова топлина тук.
Този форум е събрал най-добрите Човеци.Още веднъж ви благодаря и наистина се чувствам по-добре ,споделената болка е половин болка.
|
Миме |
tigar |
2009-03-13 17:55 |
|
Прегръщам те, целувам очите и искам да споделя тъгата ти. Да, прав е Е. Мулдашев. Вярвай му. Той говори истината. Защото е успял чрез тази истина, недостъпна за другите хора да сътвори чудото на възкресението на очите. Знам, че това няма да те утеши от загубата, но поне ще знаеш, че някъде там е майка ти. Тя не е изчезнала. Просто е отишла в по- финия свят. Кажи и сега всичко което си искала да и кажеш. Тя ще те чуе.
|
О Тиги |
mimikot |
2009-03-13 18:08 |
|
Благодаря ти толкова си мил,виж мислех ,че малко съм се смахнала защото наистина започнах да вярвам на Мулдашев и Блаватска,а никой не споменава тяхната теория.Сега обаче едно интелигентно и вярващо момче ме окуражава ,значи има надежда за мен,и не съм сама (във всякакъв смисъл),идея си нямаш как искам това което е написано в книгите на Мулдашев да е истина и тези торсионни полета да съществуват .
|
направи панихида |
penew |
2009-03-13 18:21 |
|
това ще послужи за твое утешение и за упокоение на душата на майка ти
|
панихисата се прави |
penew |
2009-03-13 18:23 |
|
на 9 ден от смъртта, после на 40
|
Мими |
tigar |
2009-03-13 18:32 |
Тези двамата( Мулдашев и Блаватска) много добре знаят за какво говорят. Затова и вярата ми е непоклатима. Торсионните полета съществуват.
Още веднъж те прегръщам и те целувам.
|
дМила Мими |
emoli |
2009-03-13 21:37 |
Баща ми почина на връх Коледа в 16:15h. след 13 дневна агония.
Ужасно е.На никой не пожелавам дори да присъства на подобна гледка, да не може да преглътне водичката от лъжичка дори.Бяхме с брат ми до него непрекъснато...до края.
Всичко лошо което ми беше причинил аз му простих, дълбоко, от сърцето си!
Не е нужно да ходиш в църквата.Можеш да му поискаш прошка и сега, да му кажеш всичко което не си успяла преди края.Просто говори.Ако има въобще нещо като живот след смъртта, той ще те чуе.А ако няма нищо след смъртта, поне на теб ще ти олекне.
Не ми се влиза в дебати има или няма някакво съществуване след смъртта, защото всеки има право да вярва в това, което си е избрал, или в това което му се иска да бъде.Аз съм просто реалист.Много литература съм изчела ЗА и ПРОТИВ и съм разбрала за себе си, че след смъртта няма нищо.Раждаме се, даваме своя принос за развитието на Земята, възпроизвеждаме се и нашите деца продължават.
Наистина има има и по-лошо....дори не желая да го напиша.
Ти си в момент от живота си, в който си склонна да приемеш всяка една дума от книгите за чиста монета.Пресявай прочетеното и отделяй ценното, не поглъщай заедно с бисерите и "спама".
Приеми съболезнованията ми Мими, потъжи, поплачи, това помага...но гледай напред и раздавай обичта си на любите ти хора.
Рано или късно всички имаме един адрес!
Кураж!
|
Имало едно време |
crunch |
2009-03-14 00:30 |
един дядо. Бил добряк. Обичал магаренцето си, обичал пъпеши, обичал локум и лимонада. Било лято, внучките идвали да го навестяват. Смеел се често, карал каручката със сивото си магаре, с две черни ресни на врата, ходел в полето, спирал се да набере кайсии, от някое дърво и да ги занесе на бабата и на внучките си.
Един ден дядото се разболял. Разболял се тежко и легнал на легло.
Дъщеря му не могла да стигне до него преди да почине. Един ден не и достигнал. Друг обаче бил "там". Едната от внучките му го сънувала. Сънувала го как заминава. Затова не се учудила, когато майка й и казала, че дядо й е починал. Казала: "Мамо, знам. Не исках да ти кажа тази сутрин, че той ще си отиде днес."
Погребението минало като погребение.
След време внучката пак го сънувала. Явил се в съня й прозрачен, на около тридесет годишна възраст. Тя се изплашила, успяла да прошепне: "Дядо, как си?", а той й отговорил: "Добре съм. Същото е както преди, но имаме други задачи да изпълняваме. Не се тревожете за мен."
Така продължила приказката. Тя няма край. Сълзите само ги мокрят излишно.
Подари й усмивка и цвете. Тя те обича.
|
=== |
crunch |
2009-03-14 00:44 |
Дядо ми имаше рожден ден на 10 март.
Отиде си на рождения ден на един мой много близък човек. Радост и мъка в едно. Игра е всичко.
Усмихвайте се.
|
skype |
TOG_FOREVER |
2010-03-20 01:28 |
|
mimikot dai mi skype si,molq
|
