Живот |
malamute |
2008-10-09 23:53 |
Как ще пеят птиците в житата !
Весели ще плуват в простора !
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя ...
Дружно ще изградим с много пот
един живот
желан и нужен
и то
какъв живот ...
|
ЯКО! |
Genius |
2008-10-09 23:56 |
|
яко!
|
Genius |
malamute |
2008-10-10 00:01 |
Мечтая за такъв живот :)
Който иска може да се присъедини към идеята, нали ;)
|
какво ми стана, |
LILIMS |
2008-10-10 00:06 |
|
не мога да зацепя,това от П.Пенев ли беше???
|
Вярно, че си |
malamute |
2008-10-10 00:08 |
приличат в някаква степен с П. Пенев ...
Вапцаров :)
Един от любимите ми меланхолични мечтатели :)
|
о,да бе ,срамота |
LILIMS |
2008-10-10 00:13 |
|
толкова съм го рецитирала на времето...и на мен ми е любим поет...
|
LILIMS |
malamute |
2008-10-10 00:16 |
Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.
Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.
Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.
|
. |
Genius |
2008-10-10 00:17 |
|
Всички мечтаем за такъв живот. Но в материалния свят той не е възможен. Аз вярвам в това, че всеки добър човек получава такъв живот, макар и на друго място. (малко черен хумор, но вярвам, че това е така)
|
Genius |
malamute |
2008-10-10 00:22 |
За жалост формата на бай брадър не прави така, че този живот да бъде реалност.
Неговата конструкция е върху различията, омразата и манипулацията.
Дори един лайф излъчи омраза, от която може да умре цвете.
Вкарва се идея за толерантност и в същото време се насажда омраза.
|
не губете ВЯРАТА |
LILIMS |
2008-10-10 00:23 |
ВЯРА
Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"
За него - Живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.
Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.
Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.
Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?
А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
|
LILIMS - писано преди много време и колко е акту |
malamute |
2008-10-10 00:25 |
Гениален поет :)
Работиме много,
работим от сутрин до здрач.
Но хлеба е малко.
Но хлеба не стига, деца.
И ваште лица
са сгърчени вече от плач.
И ваште очи
са сухи и неми -
такива големи,
мъчително тъжни очи...
И в тех е стаен
ужас свиреп:
Х л е б!
Х л е б!
Послушайте, малки,
послушайте, мънички мои, -
така е днес,
наверно било е и вчера.
И аз, понеже нямам храна,
понеже нямам с какво,
ето на:
ще ви нахраня със вера. -
Ще дойдат години
и ний ще ги стигнем водите
ще впрегнем в бетонен ръкав.
Не ще ги изпуснем, нали?
Ще ги впримчиме здраво.
Ще им кажем:
"Така ще вървите!"
И те ще тръгнат така!
Ще имаме хлеб тогава.
Ще имаме хлеб!
И радост в очите ще имате,
мънички мои.
Имам ли аз,
то значи да има за теб,
имаш ли ти,
то значи да има безброя.
И толкова хубав ще бъде
тогава живота.
И днешната плесен
ще бъде безкрайно далеко.
Ще пееме всички.
Ще пеем, когато работим,
но радостни песни,
които ще славят човека.
И, ако случайно
и аз остарея, тогава
ще гледам от своя прозорец
далечния път,
ще гледам как вие се връщате,
бодри и здрави,
и тихо ще шепна:
"О, колко е хубав светът!"
Така и ще бъде!
А днеска оскъден е хлеба.
На вашите майки
гърдите са сухи сега.
Да хленчим - не ще ни помогнат
и хленч не ни трябва.
Но мен ме притиска
жестока, дълбока тъга. -
За вашто "сега"
е горест стаена във мен.
Ала
не бойте се, деца,
за утрешния
ден!
|
ППенев |
crunch |
2008-10-10 00:28 |
ОТКРОВЕНИЕ
Натежал е на дните простора,
накипял от безпътни мъгли. . .
И сърцето, преляло от горест,
ме боли, ме боли, ме боли. ..
Кой ще чуе? Защо да говоря?
За вас чужда е мойта тъга. . .
Но ще чакам врата да отворят...
Докога.. . Докога. . . Докога?. ..
Като друмник бездомен в умора
спирам тук, път изходил голям...
Отворете ми, милички хора!
Аз съм сам!. . . Аз съм сам!. . . Аз съм сам!
Нямам нищичко. Само неволя!
Но аз няма да ви огорча. . .
Кротко в ъгъла седнал на стола
ще мълча. . . ще мълча, ще мълча!
Всеки път има край и начало,
дъжд заплиска ли — ще превали.
А сърцето, от мъка преляло,
няма никога да отболи. . .
|
знаеш ли, |
LILIMS |
2008-10-10 00:30 |
|
колко странно,скоро си мислех колко актуално звучат стиховете на Вапцаров днес.Дори мислех да ги постна в Януари,но се притесних че ще е демоде,не знаех дали ще има почитатели.
|
GENIALNI |
suris |
2008-10-10 00:31 |
|
GENIALNI ,NO TERORISTI...
|
МЕЧТА ! |
BASTARDO |
2008-10-10 00:38 |
децата в детската градина
са толкоз мили и добри
ах-те са си сама невинност
далеч от нашите злини
и всяко там се замечтава
за бьдещето в перспектива
порастне ли-какво ще става
професия каква ще има...
мечтаеше Сашо лекар да бьде
мечтаеше Явор да стане спортист
мечтаеше Минка зайци да вьди
а Тошко отсече :инженер/програмист!
........................................
когато бях малко дете
което с мъка буквара чете
аз сьщо си имах своя мечта
аз исках да стана ПОРНО ЗВЕЗДА
|
КОНЧЕ МОЕ |
luxy |
2008-10-10 00:38 |
Добре живяхме, конче мое, но живота
за малко ни е даден - само да извикаш.
И днес ще трябва да се разделим, защото
очите ти се свършиха, нозете се изтриха.
Летеше твоя шал - препускаше душата
и подир тебе аз - едно сърце двуного...
А щом угаснеше деня, заспивахме в тревата,
избягали от хората, забравени от Бога.
Но вятърът отново рог надува -
не знаехме юзда, не знаехме камшик какво е.
Целувам черния ти белег... и белия целувам -
нима ще ме оставиш конче мое.
Да можех, бих ти дал от моите години.
Звънчета ще ти дам - да бъдеш цялото камбана.
Вземи балончето - сърцето му е синьо.
Дори часовника ти давам, само да останеш.
Но тръгваш ти - звънят копитата ти боси.
Прости ми, конче ненадминато!
Как страшно ще се вее твоят алаброс и
ще свети като слънце в гилотината.
|
Сам в нощта ! |
BASTARDO |
2008-10-10 00:42 |
Kафява нощтна пеперуда
с току що пламнали крила
сред капки восьчни се лута-
кьм огьнчето на свещта...
а на усилието за награда
едва що стигнала целта,
вьв свещника искряща пада
и става част от пепелта....
А друга с крила като коприна,
за миг омаяна от светлина,
пропадна в чашата ми с джина,
запърха милата с крила...
Извадих я ...намокрена,но жива
изгубила от своя чар,
защо ли веч не си така игрива,
сега си просто малка твар...
Съдба , съдба,защо си тъй жестока,
зашо погубваш нежните души ,
оставяш ги,да се лутат без посока,
забравили за радост и мечти .
|
;) |
malamute |
2008-10-10 00:58 |
Днес чаша в кръчмата ще ги предложат,
а утре подир фуста ще те отклонят.
Насред път за да могат да те спрат -
небето и земята ще сберат!
Познавам ги! Добре ги опознах! -
Бях с тях на чашка, думах с тях,
каквото те ми наумиха...
|
ТУК е Тъпо ! |
BASTARDO |
2008-10-10 09:33 |
ТУК Е ТЬПО
Тук е тьпо-да вьрвим-
Омрьзна ми да гледам хора,
Да се наливам с евтин джин,
За да прогоня демона”умора”
Навсякьде по тези маси
От старо чамово дьрво
Пиянстват гадни педерасти
И сигурно ми мислят зло
Я виж ехидните им мутри,
Усмивките им пусти,зли
За думите си празни утре
Не ще си спомнят те дори
И барманката ми се цупи
Че смуча джина цяла нощ,
А онзи ден “Версаче” купи
С процента си от моя грош
Младежи,курви и шофьори
С червени потни вратове
И всеки с глас грьмовен спори
За личните си бесове..
Ще пият чашка,после втора,
А може и по още две
И като истински прилични хора
В дома си всеки ще се свре..
При кучето или жената
Която пак говори за пари,
Че безпризорни са децата-
Дружат сьс други хаймани
Но в разгара на скандала
По втора или 7дни
Отново почва сериала,
Който семейството следи
В долнопробните каданси
На някой колумбийски психопат
Ще видят те пропуснати романси,
Когато всеки бил е млад
А после почват новините
И неусетно пада мрака вьн
За миг-и времето отлита,
Морфей донася тежьк сьн
Че утре работа ги чака
Там,на дьржавния строеж,
А после-частно-времето налага
За средства бачкат,не за чест
А ний стоиме с тебе тука,
Аз пия вече седми джин
Виси над мене мойта скука
Сьс вкус на сдьвкан аналгин
Стоим......а демоньт “умора”
Отвьтре и отвьн гризе
Кога и аз подобно тези хора
Ще се почуствам по-добре?
ТУК Е ТЬПО...но на кой говоря?
Оглеждам се...нима сьм сам?
От джина ли или от таз “умора”
С мозька сьм толкоз зян?
|
Ало Меломаните |
BASTARDO |
2008-10-11 00:49 |
Какво става днес ?
Няма ли стихове?
|
цъ |
crunch |
2008-10-11 01:12 |
|
няма
|
