27.10 14:26 - Интернет – новата арена на агресията и самотата.Всеки е всеки.
Нямаш лице, нямаш име, нямаш глас.
Днес си един, утре друг. Жена, мъж, млад, стар, интересен, скучен, интригуващ или досаден.
Променяш се със щракване на пръсти.
За това пък позиция имаш - категорична позиция, с оценка и мнение. Всяка тема е твоята тема. Обожаваш да влизаш в полемика с другите коментиращи, кой кого ще надцака в тази игра.
Безкрайна арена.
Винаги се намира контра-страна и се започва двубоя. Заяждане, обиди, сарказъм. Всичко е позволено. Санкцията, или така наречената модерация, едва контрира само отявлените епитети. Но останалата злоба намира всичките си форми да се прояви необезпокоена.
Интернет ли е мястото, убежището където вечер се прибираш, където слагаш другото лице? Подтиснат, смачкан, наруган, самотен, нещастен и гневен – на колегата, на шофьорите, на задръстването, на съседа…просто ти омръзна цял ден да се съобразяваш. С техните глупости, преценки и прищевки. С унижението и надменността им.
Сега е твоят ред.
Сега ще им покажеш най-после на всички до едни!
Запретваш ръкава и застъпваш на клавиатурата. Ето първият коментар е написан. Набираш сила.
Но тук си Властелин.
Тук никой не може да те накара да мълчиш, да подтискаш негодуването в себе си и да се подчиняваш. Влизаш в сайта на омразния познат – прикриваш самоличността си всеки път умело. Връщаш му го тъпкано. И всичко продължава часове. Мразиш всички, търсиш жертва и … веднага ставаш жертвата и ти.
Не забравяй - агресията е като колело. Безкрайната спирала на агонията. Завъртиш ли я, влизаш в нея и сам себе си въртиш. Изпадаш в ярост, но няма никаква утеха. И като бумеранг всичко връща се към теб. Защото отсреща седи омразният ти опонент, също така смачкан, омерзен и наругано от теб. Също търсещ спасение за свойта самота и доказателство за своята значимост. А колелото се върти…
Анонимен. Маска на страхливец. Лесен път. Безнаказан път от никой съд. Пародия на отчаянието в душите ни. Защото в тази Мрежа никой не остава скрит. Малките бездушни 000111010110111001 са безмилостни купои и преследвачи. Всяка твоя стъпка е следа, и видна е за който я потърси. В жалкия триумф на своята жестокост – да накажеш всички с думи, да атакуваш от безброи псевдоними и смачкаш нечия надежда.
А в други пък едни пространства, виртуални – нереални, приятели наричаш хора, които не познаваш. Техните другари също взимаш в кюпа. Колко лесен стана етикетът “Friend”…
И тук оказа се отново победен. Is that you ma` fr`en?Автор: manisha Категория: Хоби
Прочетен: 511 Коментари: 7
Последна промяна: 27.10 14:27
|
