Big Brother 4

Теми	Автор	Дата
Някой ме пита за Азис....	AZ_14	2008-11-10 19:00
Най-ярката звезда на «Сънни мюзик» Азис (Васил Троянов Боянов) е роден на 7 март 1978 година в Сливен. Той дори няма основно образование – завършва едва пети клас. До десетгодишната си възраст живее в София, кв. Банишора. Произлиза от заможно ромско семейство... До десетгодишната си възраст живее в София, кв. Банишора. Произлиза от заможно ромско семейство, майка му е от Каркадашите – това са най- богатите роми в България, баща му е от цоцоманите, това са хората на изкуството, които свирят, пият и знаят как да се забавляват. Любимите ястия на Азис са пици, спагети, винен кебеп, пиле с картофи. Любимата му играчка е била кукла. Една от първите изяви на фолк звездата е в ансамбъла “Рома”. На 13 години заминава за Германия, там разхождал кучетата на богаташите и получавал по 12 марки на час. Но носталгията си казала думата и след време се връща в България, където го посреща цялата рода. От престоя в Германия научава перфектно немски. Първият му албум се казваше “Сълза”. "Пълна боза" - така го определя той. После идва вторият албум: “Мъжете също плачат” с който вече го забелязват. В “Обичам те” изплаква душата си. И така песен след песен, албум след албум, докато покори фолк публиката и дори и тези, които не си падат много по фолка, с из лизането на песните "Буда бар", "Анти герой" ("Чуролийке") и "Целувай ме", която станаха хитове, както и „Не сме безгрешни”, която изпяха с Глория на концерта на Нов Фолк. Азис има над 15 награди от списание „Нов фолк”, като безапелационно печели „Певец на годината” с невероятен глас и атрактивна визия. В колекцията му има още десетки призове и награди от фестивали у нас и в чужбина. Баща му Троян първи открива че и у синът му има дарба за пеене и дава старт на кариерата му като го взима със себе си по участия. Професионална кариера – първи албум В началото на 1999-та година Васил сключва продуцентски договор с “Маратон рекърдс”. Тогава се ражда Азис – певецът избира псевдонима си от името на главния герой в турски филм. Първите му песни са включени в компилацията “DJ фолкмаратон”. През 1999-та година излиза и дебютният му самостоятелен албум “Болка”. Със заглавната песен, преведена на цигански език, Азис печели и първото си голямо отличие – през август е избран за певец на годината на ромския фестивал в Стара Загора. Още тогава той заявява: “Музиката ми е адресирана към купонджиите и веселяците, но силата ми е в баладите – в тях изливам душата си”. Продължава да пее във “Вавилон”, а популярността му нараства все повече и повече – десетки са фенките, които посещават заведението само заради него. За бъдещия му скандален имидж обаче никой не подозира. ВТОРИ АЛБУМ Първата провокация на Азис е през февруари 2000-та година, когато заснема клип на песента “Еротик” от предстоящия си втори албум. За снимките е ангажирана стрийптизьорката Ася, с която четири часа заснемат предизвикателни сцени. “Много се притеснявах”, споделя след заснемането Азис и разкрива още едно от качествата, които по-късно ще станат част от имиджа му – чувствителността. Започва и визуалната промяна на Азис. Певецът се появява на сцена и снимки с грим, изсветлява леко косата си и си вгражда кичури. “Промяната ми не се дължи на операции, а на грим и добро осветление”, обяснява певецът триковете, които ще използва и занапред в кариерата си. Още тогава Азис признава и за страха си от грубите демонстрации на фенска обич. На 14 юли в расторант “Вавилон” е промоцията на втория му албум “И мъжете плачат”. Заглавната песен – дует с Томи Чинчири, вече е хит, известна е и “Еротик”. Азис вече усеща и кое му носи истинската популярност – провокациите. ПРОБИВЪТ Звездата на Азис като певец изгрява с две от песните, включени във втория му албум. Баладата “Сълзи” става мега хит и бързо му печели хиляди фенове. Носи му и престижна награда – за изпълнението си на живо на фестивала “Златният Мустанг” през септември 2000 година Азис грабва Първа награда в конкурса за изпълнител. Доста по-обсъждан от “Сълзи” обаче е другият му мега хит от албума – “Напипай го”. Емблематичното парче и до днес е сред любимите заглавия за купони, а в интервю за “Нов фолк” Азис обяснява: “Текстът е мой, но не мисля, че е циничен – става дума за сърцето все пак”. В същото интервю певецът оправдава и нестандартната си сценичната визия: “Не виждам защо да не се гримирам – след като колежките ми могат да излизат на сцената само по сутиен и гащи, аз пък мога най-малкото да се гримирам”. Въпреки нахакаността, Азис осъзнава рисковете, които поема – нетрадиционният имидж предполага както фенове, така и противници. Певецът обаче смело заявява на враговете си: “Мразете м е – това ме кара да живея”. МЪЖ ИЛИ ЖЕНА През 2001 година Азис е във вихъра си, а към името му все по-често се прикрепя определението “скандален”. Истерията започва с клипа “Хвани ме, де”, който певецът снима през април. Заедно с режисьора Стилиян Иванов правят скандална видеоверсия, в която Азис се облича и гримира като индийка, обвива се с 5 метров питон, показва се по прашки и ближе мляко от голите тела на двама негри. След този клип започва и всенародното обсъждане гей ли е Азис, или не е. Пред “Нов фолк” певецът обяснява: “Засегнах много теми-табу в България. Избързах да съм първият, защото така или иначе някой щеше да го направи” . Разкрива и един от основните принципи в кариерата и в изграждането на имиджа си: “Или правя нещо истински, или въобще не го правя. Посредствени работи не обичам”. През лятото на 2001-ва година Азис още повече се заиграва с темата хомосексуализъм, която очевидно му носи огромен медиен и фенски интерес. Прави предизвикателна фотосесия, в която му партнира културистът Жоро – двамата са зад решетките. Снимките още повече засилват интереса роля ли играе Азис, или и в живота е такъв. След това той заминава за Италия, където е поканен да пее на концерт в Милано по случай рождения ден на радио “Популаре”. В рекламата за концерта го анонсират като “Балканската Мадона”. На закрит стадион в града Азис влудява осемхилядна публика. Ако в “Хвани ме, де” Азис само е облечен като индийка, то в клипа на “Ето ме” вече е истинска жена. Прословутото видео се снима през септември и в него Азис е с розова перука, розови дрехи, дълги изкуствени мигли и розови ботуши с огромни платформи, които стават обект на неистов медиен интерес. “Аз съм хамелеонът на попфолка”, обяснява поредната си визуална промяна певецът. На “Ето ме” продуцентите на Азис правят и първата промоция на видеоклип в историята на попфолка. Само два месеца след това Азис отново е неузнаваем – в клипа “Следи” е мъж и то със съпруга – в ролята е сексапилната блондинка Венета Райкова. Успехът на провокативните роли и постоянните изненади е безспорен – осъзнават го феновете, осъзнават го медиите, осъзнава го и самият Азис. През декември 2001-ва той заявява: “България не ме заслужава”. ЗВЕЗДНАТА 2002 Ако досега е бил популярен, то през 2002-ра името “Азис” се превръща в нарицателно. И то не само в средите на попфолка – известността му надхвърля всякакви жанрови граници. Какво означава шоу с марка “Азис” певецът показва на Годишните награди “Нов фолк” през март 2002-ра. Невероятната му изява с шестима танцьори предизвиква истерия сред хилядите зрители, смелите му превъплъщения се превръщат в мит и се предават от уста на уста. И точно когато всички говорят за все по-непукистките му влизания в женски образ, Азис пак изненадва: подстригва се съвсем късо и отсича: “Аз съм мъж и никой не може да ми го отнеме”. В мъжки образ е и в клипа на дуетната си песен с Кали “Делник и празник”. В амбициозната продукция се снима и топ манекенката Юлияна Кънчева, съвсем скоро предизвикала истерия със снимките си за първия брой на българския “Плейбой”. Правата за излъчване на видеоклипа и на мейкинга към него са продадени на търг – отново за първи път в историята на попфолка. През лятото на 2002-ра година певецът вече е постигнал целта си – няма българин, който да не знае кой е Азис. “Влязох в историята”, заявява той. “Аз мога да пея. И то убийствено!”, категоричен е Азис. И ако някой от феновете му е позабравил този факт, то певецът го напомня безмилостно с абсолютния хит на лято 2002 – “Обичам те”. Гросмайсторското изпълнение на Азис оставя феновете без дъх. За броени дни песента се превръща в тотална мания, радиостанции я излъчват нонстоп в програмните си схеми, въпреки че нямат разрешение, а продажбите на албума “Азис 2002” растат с космическа скорост. В клипа към прочувствената песен Азис е облечен в булчинска рокля – модел на любимия му дизайнер Готие. През юли Азис става жертва на “Сладко отмъщение”. Скритата му камера е едно от най-добрите попадения на екипа, а репликата “Кво праиш, ма, парцал?!” влиза в ежедневния език на хората. През август Азис си прави татуировка на врата, а през септември идва ред за поредното, може би най-голямо досега предизвикателство към феновете – клипа на песента “Няма”. В него се снимат топ моделът Цеци Красимирова и Жоро. Азис се целува и с двамата. Скандалните кадри стават обект на национално обсъждане, а клипът е показан дори по консервативната БНТ. Истерията по Азис вече е неудържима. Певецът е принуден да удвои охраната си и да подбира внимателно кога, къде и с кого излиза. Признание за популярността му идва и от най-гледаното шоу в България – “Шоуто на Слави”. След като месеци наред са спрягали името му ежедневно, ексцентричният певец сяда на диванчето срещу Слави. Появата му в шоуто отново е поразителна – с дълга черна рокля и високи ботуши Азис за пореден път доказва, че знае правилата на шоу бинзеса. Следват още много гостувания в шоуто. БУМ Концертът, с който Азис напълни целият стадион Васил Левски, шоуто в зала №1 на НДК, издаването на книгата „Аз, Азис”, където Кралят на фолка разказва пикантни подробности за личния си живот бяха повратни точки в страмителната кариера на звездата. През 2006 година Сънни мюзис пусна и уникална mp3 със 70 най-големи хита на Азис. Последва мегашоуто с Цеца Величкович пак на националния стадион, както и друго голямо събитие - сватбата му с любимия Николай (Китаеца) на 1 октомври тази година в клуб „Дали”. Там двамата си казаха „да” пред повече от 300 души. Радостна новина за почитателите му е, че скоро ще излезе и dvd от сватбата... В момента Азис подготвя нов самостоятелен албум. Той ще излезе през декември. Кралят на фолка има и астероид, кръстен на името му. С целия този звезден блясък, той доказа за пореден път, че е истинско явление в музикалния живот на България.
не ми се копира за него,това е последно.	AZ_14	2008-11-10 19:03
Азис от Уикицитат Направо към: навигация, търсене Васил Боянов, по-известен като Азис (р. 1978) е поп-фолк певец. * Аз съм човек, който всеки може да използва. Не ми остава нищо друго, освен да се усмихвам и да се надявам да не се случи. — пред в. "Монитор"; 2007 * Аз знам, че един ден ще стана министър на културата! Факт, от който тази държава няма как да избяга. (пред в. „24 часа“, 2005) * Едва дочаках да свърши кандидат-депутатската кампания. Искаше ми се да си облека сценичните дрехи. Не можех да си нося роклите, полите, токчетата. Изпаднах в истерия. (в. „Монитор“, 11.2005) * Как ще е рекламен трик да си присадя бюст?! Вече съм го поръчал. Той ще е временен, няма да умра с него. (пред в. „Нощен Труд“, 11.2005) Из автобиографичната му книга "Аз, AZIS": * Ти знаеш ли какво е това да се чисти сперма от мустаци? А? Нищо не се чисти по-трудно от прясна сперма от мустак! Не дай си Боже, пък да е засъхнала… Добре, че мустакът е бял, та се слива някакси… * "И както си седях и чаках в Мерцедеса си… в костюм от Армани, наистина изглеждах като гъзар, мъж някакъв, изведнъж ми се повдигна и нямаше какво друго да направя, освен да отворя бързо вратата, да наведа главата си силно напред и да повърна. Повръщах течност, която излизаше на конци-бели. Целият вонях на мъж. Сетих се какво повръщам… * Колко ли свирки бях направил тази нощ? Не ги броих. Само знам, че Слава Богу, вече се научих на гълтам… * Знаеш ли какво установих вчера? Няма нищо по-хубаво от големия кур. То те уплътнява. Щото малкият е като ситен бод. Хем да не стига, хем да боли. Все едно те ръчкат с тъп нож. (От големия боли) само в началото. После е като пълнена коледна пуйка. Ето ти математическа формула. Голямото е по-голямо от малкото… * Чувствам се като тиква… Пълна съм със семе… Снощи онзи все едно путка не беше виждал… Като взе да се празни, празни… по едно време си мислех, че пикае в мен. По повод свалянето на негов плакат с разголени задни части, срещу паметника на Васил Левски в центъра на София. (Интервю с Андриана Михайлова за в. "Новинар", 7 октомври 2004г.) * Посегнаха ми хора, които наричат себе си музиканти и мои колеги, но аз в никакъв случай не мога да ги нарека така… Те наистина осъзнаха какво е Азис… Азис е фактор, Азис е най-известният изпълнител в цялата държава и на тях това страшно много им пречи. * Беше ми много обидно… Отношението към моето изкуство, защото съм дал всичко от себе си, за да излезе тази снимка така и с нея рекламирам собствен продукт. Нямат право на такова отношение. Орезилиха едно красиво пано, разбираш ли… сякаш някой ме прободе с нож… много плаках… * Ненапразно се снимах по този начин. След последната операция на задните ми части хората наистина се интересуваха да видят как изглежда това дупе. Показах им, че е добре оформено. * Ами въобще не съм се замислял, когато поставяха билборда. Въобще не съм се сетил за Васил Левски. Съжалявам. * Но като знам, че България няма да влезе в ЕС заради този плакат? Той може да изиграе много лоша шега на България… една от клаузите на ЕС гласи, че ако има дискриминация относно хомосексуализъм, произход и т.н., няма да влезем в ЕС. [редактиране] За него * „Що се отнася до Азис — сигурен съм, че той ще води листа. Просто никой няма да иска да е пред него и обърнат с — айде да кажем, гръб към Азис.“ — Лидерът на „Гергьовден“, Любен Дилов — син, пред в. „24 часа“ * Вазов и Шекспир биват измествани от Азис. В широките слоеве на обществото се формира доста просташки потребителски вкус. И това е целта на редица политици и за съжаление на някои медии. — Иван Гранитски, издател, пред в."Труд" * ­„Как така се е случило, че го няма Азис? Защо тази аномалия?“ — д-р Николай Михайлов пред в-к Монитор в отговор на въпрос какво си мисли, когато стои в пленарна зала * — „Азис беше само Васко педераса…“ Из текста на „Колега“ на Ъпсурт * Пее добре. — Тити Папазов; лайвчат на 26.01.2006 в sport1.bg
??????????????	micia	2008-11-10 19:07
kakvo obsto ima BIG BROTHER s Azis?Mislia,4e informaziata za nego ia znaiat i malkite deza,no ako tova te uspokoiava...as jiveia v Italia ot 14godini,no go gledam po balgarskiat mi satelit po4ti vsiaka ve4er,UNIKALEN E!!!!!!!!!!!!!Zialata mi simpatia kam nego e sled VIP BROTHER2,aide ciao priateliu!
в за заключение.....	AZ_14	2008-11-10 19:09
Като водещ говори гладко,не прави постоянни лапсуси като Слави,по-човечен е и искрен.Единствено ме дразни,че се прави на жена,но така явно говори по освободено с жените,пее добре,но чалга,аз не я слушам,иска да е интересен и засега успява.Интересна птица,спор няма.Във Вип Брадър го харесаха,за разлика от Венета,значи е добър.
това е размиване на темите	penko10	2008-11-10 19:11
та да му оцелее любимеца - ak47 :р
ак47	AZ_14	2008-11-10 19:13
Нямам любимец сред дебилите,освен зайчето!
AZ_14	Iva	2008-11-10 19:20
фен на Азис ли си?ужасТ
Iva,	haha	2008-11-10 19:25
елементарност на мисленето и реакцията, ужасТ! (изобщо не визирам Аза :)))
фен	AZ_14	2008-11-10 19:26
Не,нося черна фланелка с надпис ''Айрън Мейдън'',засега не съм виждал някой да носи фланелка с надпис ''Азис'' за мое успокоение.Не си падам по чалга и обратни,аз съм един старомоден хеви метъл динозавър,който иска хората да са информирани във форума.Не виждам нищо лошо в това.
anthrax и fate no more	penko10	2008-11-10 19:30
са истината . Ако си решил да ограмотяваш , трябва да е с нещо не много известно и качествено , а не с Азис . Версията ти не издържа , Азис го знае всеки :р
пенко	AZ_14	2008-11-10 19:34
Ето,видя ли,а кой знае за ''Антракс''?!Ако искате утре ще пиша за рока,ако някой се интересува,има много интересни неща.Иначе те поздравявам,моя син също ги слуша,покрай мен.
Тук е бойно поле :р	penko10	2008-11-10 19:38
Трябва да има отделен раздел за лафче :р
пенко	AZ_14	2008-11-10 19:40
Тук всеки ден се водят Сталинградски битки,потапяй се смело и не се бой!
...	AZ_14	2008-11-10 19:45
Хайде,лека вечер на всички и утре с нови сили!
хеви метъл	AZ_14	2008-11-11 17:13
История на хеви метъл музиката [редактиране] Лед Цепелин - една от групите-основателки на хеви метъл музиката, както и една от музикалните формации продали рекордно голям брой албуми на световно ниво; също така оставили огромна диря в рок културата Лед Цепелин - една от групите-основателки на хеви метъл музиката, както и една от музикалните формации продали рекордно голям брой албуми на световно ниво; също така оставили огромна диря в рок културата Блек Сабат, наред с Лед Цепелин, Алис Купър и други групи полагат основите на хеви метъл течението Блек Сабат, наред с Лед Цепелин, Алис Купър и други групи полагат основите на хеви метъл течението Venom е групата, която се смята за основоположник на блек метъла Venom е групата, която се смята за основоположник на блек метъла Metallica е бандата, която създава и популяризира траш метъла, издига го до музикални висоти и проправя път на много групи през 'джунглата на музикалния бизнес' Metallica е бандата, която създава и популяризира траш метъла, издига го до музикални висоти и проправя път на много групи през 'джунглата на музикалния бизнес' Според повечето специалисти началото на музикалния жанр метъл е поставено през 1964 г. от групи като The Kinks и The Who. За първи изпълнител на метъл се счита Алис Купър. Стилът придобива известност през периода 1966–1970 г., когато се появяват Led Zeppelin, Deep Purple, Uriah Heep, Black Sabbath и други, които и до днес се считат за крале на рока. След 1973 г., в резултат на разрастващата се хевиметъл вълна възникват групите UFO, Judas Priest, Queen, Aerosmith и Kiss, но не всички успяват да се впишат в понятието „метъл“ и точно те допринасят за втвърдяването на прогресив рока. По същото време групите започват да внасят мрачна, тежка и зловеща атмосфера. Този период по-късно е известен като класически в метъла и влияние от него се усеща в много по-късни групи като Venom и Slayer. В края на 70-те години метълът се намира в криза. Повечето групи се провалят заради масовата употреба на алкохол и наркотици. Като едни от последните стойностни рок групи остават Rainbow, а по същото време се появява един нов клон в рок музиката — пънкът. Внезапно се появяват много групи, едва можещи да свирят, които протестират на тема фашизъм, правителство, дори ежедневие. За няколко години пънкът е в разцвета си благодарение на Sex Pistols и Iggy Pop, които правят невероятно енергична музика, но не след дълго залязва и чак до 1990-те години остава в сферата на ъндърграунда. Появява се и неговата по-тежка, по-бърза, по-яростна форма — хардкорът. Под негово влияние възникват и някои от по-твърдите метъл стилове като траш и спийд метъл. През 80-те години метълът отново се съживява благодарение на групи като Manowar, Scorpions, Iron Maiden. Judas Priest популяризират коженото облекло, веригите, гривните с шипове и др., превърнали се в символ на метъла. По същото време, от другата страна на океана, в южна Калифорния, групи като Quiet Riot, Ratt, Mötley Crüe и W.A.S.P. съчетават традиционния хеви метъл със сценични изяви характерни за представителите на глем рока като Alice Cooper и Kiss. Една от най-популярните „heavy metal“ групи през целия период на 80те години е ACCEPT, която със своята яростна и твърда музика съчетаваща дрезгавия и мощен вокал на Udo Dirkshnaider и режещата и същевременно мелодична китара на Wolf Hofman създава определящи стила албуми и запомнящи се концерти пред многохилядна публика, поради което тази група си остава класическа за стила „Heavy Metal“ в най-добрите му измерения. С времето стилът става все по-достъпен и поп музиката навлиза в него. Въпреки това се появяват групи като Guns N' Roses, Def Leppard които обединяват едновременно мелодично и тежко звучене. Групи като Metallica и Anthrax пък са едни от първите експериментиращи с траш/спийд метъла. Той представлява точно обратното — тежки рифове, дрезгави вокали и употреба на две барабанни каси, които го правят най-тежката музика до момента. През 80-те в Сиатъл се заражда грънджа, който е популяризиран от Nirvana, Hall, Alice in Chains, Soundgarden, Stone Temple Pilots и др. През 1994 г. умира Кърт Кобейн — фронтменът на Nirvana, и това слага края на гръндж вълната. През 1980-те и особено в края на десетилетието се формира нова музикална концепция, насочена към най-екстремалните оттенъци на метъл жанра. Тази насока еволюира от траш метъла, и дава началото на под-стиловете дет и блек метъл. В началото на 1990-те в Норвегия се заражда втора вълна, окончателно формираща считаното за най-зловещо подразделение на тежката музика, а именно блек метъла. Класически представители са Burzum, Mayhem, Immortal, Satyricon, Darkthrone, Gorgoroth, Emperor, Carpathian Forest. Това е музика, близка до дет, траш и готическия метъл, но поради специфичното си звучене формираща собствен подстил, текстове и често са на антихристиянска и/или античовешка тематика. Има отделни случаи на извършване на антихристиански актове, като палежа на църкви предимно в Норвегия, асоцииращи се с този тип музика, но често доказателствата за тях са силно преувеличени. В средата на 90те години от стиловете на екстремния метъл се появява готик метълът, от който впоследствие произлиза симфоник метълът. В средата на 1990-те се оформя нов стил, наречен рап метъл, а по-късно известен под името нео или ню метъл. За основоположници се считат Korn и Deftones, като впоследствие се появяват много нови групи: Linkin Park, Limp Bizkit, P.O.D., System of a Down, Papa Roach. Други групи (Slipknot) експериментират с едно по-твърдо звучене на нео-метъла в траш насока.
.....	AZ_14	2008-11-11 17:15
Хеви метълът доживя най-срамните си мигове 23/08/05 13:39 На 20 август 2005 г., метъл музиката преживя вероятно най-срамния момент в своята история - по време на Ozzfest, фенове замеряха със сурови яйца и капачки от бира хеви метъл титаните Iron Maiden. Инцидентът се случи пред очите на повече от 40 000 зрители по време на последното участие на Iron Maiden в графика на тазгодишния пътуващ фестивал Ozzfest. Скандалът предизвика сериозен отзвук сред всички почитатели на тежката музика, а причините да се стигне до тук тепърва ще се изясняват. В търсене на истината, популярният сайт за рок и метъл новини blabbermouth.net публикува разказ на събитията от 20 август. Текстът по-долу е написан от мениджър (не този на Iron Maiden) на популярна хеви метъл група. По негово желание името му се пази в тайна, а разказът му дава една по-подробна представа за това как се стигна до най-срамния момент в историята на метъл музиката. *** "Провелият се в събота Ozzfest в Hyundai Pavillion близо до Лос Анджелис беше пълен провал на толкова много нива, че дори сега, пишейки това, все още съм в шок. Като фен на много от групите, свирили в събота, човек може само да се надява, че това беше случаен инцидент, но, уви, най-вероятно не беше. Както мнозина от вас вече са чули, кохедлайнерите и метъл легенди Iron Maiden бяха замеряни с яйца, капачки от бутилки, бирени чаши, бяха плюти, хора от лагера на Озфеста използваха високоговорителите, за да прекъсват сета им, появата на "Eddie" на сцената беше забавена, хора от антуража на групата Black Label Society изтичаха на сцената с американското знаме, а озвучаването беше нарочно изключено на няколко пъти, все от хора, свързани с организацията на Озфест. Макар че все още не са ясни точните причини защо всъщност започна тероризирането на групата (а слуховете са много), едно нещо беше пределно ясно - цялата работа смърдеше и накрая и аз, и почти всичките над 40 000 присъстващи метъл фена останахме ядосани и огорчени. Не че дрязгите зад кулисите или плюенето един-друг в списанията е нещо ново за рок феновете, но шокиращата липса на професионализъм на един от най-големите концерти в Северна Америка пред над 40 000 зрителя, липса, идваща от семейство Озбърн, си беше направо отвратителна. Всичко започна рано следобеда, когато на доста от групите, свирещи на страничните сцени, открито, пред всички зад сцената, беше предложено от Шарън и Кели Озбърн (Sharon and Kelly Osbourne) "да се присъединят вечерта към тях в хвърлянето на яйца по Iron Maiden". Всички групи бяха поощрени да се обединят с други групи от страничните сцени, за да направят това. Членове и/или приятели на хардкор бандата Bury Your Dead са били видени дейно да се опитват да окуражат други странични банди "да се включат в забавата". За щастие повечето яростно са отказали. По-късно вечерта, когато Iron Maiden излязоха на сцената, интрото им беше прекъснато от привърженика на Black Label Society Big Dave, който се беше докопал до пулта и силно скандираше "Ози, Ози" по микрофона. Maiden започнаха сета си и първият ред - все поддръжници на Озфеста и семейство Озбърн - започна да замеря цялата група с яйца, бира, бирени чаши, плюнки и всякакви други предмети. Iron Maiden, както винаги пълни професионалисти, продължиха със сета си и в началото на второто си парче - "The Trooper", Брус (Bruce Dickinson) се преоблече в червена униформа от времето на гражданската война и започна да развява Юниън Джак (Union Jack - британския флаг). Тогава някой от или свързан с Black Label Society се опита да се втурне на сцената, развявайки американското знаме, а на гърдите му бяха надраскани думите "Don't fuck with Ozzy". Той беше хванат и ступан от екипа на Maiden и незабавно изхвърлен от сцената. След края на "The Trooper" фронтменът Брус Дикинсън, с типичната си решителност, се впусна в унищожителна словесна атака срещу нападателите на групата му, наричайки ги "жалки подобия на фенове на Ози" и питайки се на глас "как е възможно три дузини яйца да си намерят място на предните редове на Озфест, при това донесени от хора с надписи "Озфест"?" Макар че той не спомена нито едно име, на всички беше ясно за кого става дума. Нико Макбрейн (Nicko McBrain) притича към предната част на сцената да помоли Брус да спре за малко, докато почисти барабаните си от яйцата. След това обяви, че следващото парче няма да бъде чуто по "местната ви ш***на корпоративна радиостанция, няма повече да се пуска по MTV и определено няма звучи по никое ш***но риалити шоу", на което публиката отговори със силен рев. По време на песента "Hallowed Be Thy Name" Брус, още след първите два-три реда, спря да пее и притича към предните редове, обръщайки се към мъчителите си с думите: "Тая гадина там, с къдравата коса, ш***ните цайси и надписа "Озфест" да се разкара оттука веднага. Ще ти трябва нещо повече от яйца, за да спреш Iron Maiden, и ако не беше заради съда, щях да ти разкача главата още на мига, жалко к****e!" След като нападателите бяха отстранени, изпълнението продължи с разбиваща версия на песента, докато към края нарочно не им спряха озвучаването. Когато отново го пуснаха, Брус пак се впусна в унищожителна атака, казвайки, че от тях се очаквало да свирят по-кратък сет от обикновено - само 55 минути, но Iron Maiden не могат да карат с 55, нито да свирят 55 и щели да си изсвирят целия ш***н сет тая вечер. Групата издържа още цели шест прекъсвания на озвучаването, като в един момент дори усилвателите им бяха изключени. И когато пак им го включваха, те просто се впускаха в следващата класика на Maiden, без да пропуснат дори един тон. Честно казано, след всяко прекъсване на озвучаването групата ставаше все по-добра и по-добра, като свиреше всяка нова песен с ярост и страст, които на моменти бяха просто невероятни за гледане. Брус започна представянето на Iron Maiden с реч - "Вашата конституция говори за "Ние, хората ("We The People"). Е, добре, нека ви кажа, единствената причина ние да сме тук и да толерираме цялата тази помия, сте вие, хората. Глен Хелън (Glen Helen Regional Park - където е издигната сцената за Озфеста), вие сте страхотни и виждам страшно много фенове на Iron Maiden тук тази вечер." на което присъстващите отговориха със силен рев. Той продължи: "Ще трябва нещо повече от яйца, за да се спрат Iron Maiden, нищо няма да застане между нас и нашите фенове, ние ще предпочетем смъртта пред безчестието, това са ш***ните Maiden!", което беше посрещнато с титанични аплодисменти. По време на "Iron Maiden" появата на дългогодишния амулет на групата Eddie беше нарочно забавена и се появи за кратко чак накрая. Докато групата приключваше сета си с яростна версия на "Sanctuary", озвучаването отново беше прекъснато, сякаш само за да може да се чуе как Big Dave отново скандира "Ози, Ози" в микрофона, докато групата се опитаваше да се сбогува с феновете си. Вече вбесената публика яростно го заглуши със скандирания "Maiden, Maiden". После, няма и 10 секунди, след като Iron Maiden напуснаха сцената, се появи Шарън Озбърн и, напълно предсказуемо, се опита с половин уста да отдаде на Maiden някаква изкуствена, неискрена похвала и как те биха искали "да благодарят на Iron Maiden" и каква великолепна група били Iron Maiden, и как екипът им бил фантастичен, но след това с насмешка добави: "Но Брус Дикинсън е кретен." Цялата публика, на която вече окончателно й беше писнала цялата работа, започна силно да я освирква, да я замеря с бирени чаши и да вика "кучка". Тя се опита да продължи, добавяйки, че "Брус се е отнесъл с неуважение към Озфеста", но бе заглушена от силни освирквания и заляна с бира. Тя тръшна микрофона на стойката и демонстративно напусна сцената. Мнозина сред публиката, отвратени от това, на което бяха станали свидетели, особено като се има предвид, че повечето бяха дошли специално за Maiden, плащайки $150 и повече за тази цел, си тръгнаха на тълпи. Sabbath свириха пред може би половината от първоначалната публика и изглеждаха вдървени в сравнение с групата, свирила преди тях. Като голям фен на Sabath, честно си признавам, че не можах да остана да ги гледам." Снимки, доказващи, че яйца са летели към всички членове на Iron Maiden Снимка 1 - Harris с яйце на ръката, Снимка 2 - Gers с яйце, разбило се до левия му крак.
Поп Богомил-първият хеви метъл поп!	AZ_14	2008-11-11 17:25
Облечен в традиционно монашеско расо, сандали и препасан с въже, 62-годишният отец Чезаре Боници е може би най-необичайният хеви метъл. Докато китарите забиват железни акорди, белобрадият бивш мисионер от Сиера Леоне, не се притеснява да тръска рокаджийски глава и да реди пред микрофона мисли за алкохола, секса, цигарите и живота изобщо. Боници описва себе си като "проповедник-певец", разказва Ройтерс. Той пее повече от 10 години, но миналия месец наистина взриви феновете на италианския фестивал "Боговете на метъла" (Gods of Metal) с групата си "Метален брат" (Fratello Metallo). На същата сцена малко след това излязоха такива имена като "Айрън Мейдън". Репортажи и видео записи от концерта веднага се появиха и в "Ютюб". ЗА ПРОПОВЯДВАНЕТО Боници сочи като любими банди "Мегадет" и "Дрийм Тиътър", пее за Бог, но твърди, че не се опитва да привлече публиката си към християнската вяра. "Никога не го правя в името на проповедта, а защото музиката е хубава. Ако искам да покръстя някого, то ще е защото искам да го върна към живота, към насладата от живота. Вярващ съм и провядвам, но го правя не за да привлека хората към Христос или Църквата, а за да разберат живота... нищо повече от това" Едно от 10-те деца в семейството, Боници израства край северния италиански град Кремона. Работил е като фризьор и във фабрика преди кратка военна служба преди да се присъедини към копуцинското братство на 29-годишна възраст. ЗА САТАНИЗМА Днес той изнася по 100-150 концерта годишно, финовете го харесват, а той изрично изтъква, че дистанцира метъла от сатанизма. "Около 90 процента от тях са много добри, приемат ме, а 10-ина процента са по-крайни. Казват ми "Не желаем хора от Църквата. Някои харесват сатанизма, на едва 2-3 групи открито твърдят, че са такива. Не знам дали наистина вярват в това или само се преструват." Ватиканът не се е изказал за пеенето на Боници, а той самият казва, че неговият наставник в църквата не го е критикувал. Братята капуцини приемали заниманието му, макар че той още не е пял за тях. "Мога да им изпълня хеви метъл, но те биха го сметнали за твърде шумно." "Преди 14-15 години бях на концерт на "Металика" и се влюбих в хеви метъла след като видях колко енергия се излива", споделя Боници след репетиция в миланско звукозаписно студио. "Смятам, че това е най-енергичната, най-живата музика." Той принадлежи към католическия орден на капуцините в Милано. Първите си стъпки на музикалното поприще започнал с "лека музика с известно рок влияние". Този месец лейбълът за пънк музика Tre Accordi Records пусна втория му хеви метъл албум "Misteri" , вдъхновен от жени от Южна Италия, които страстно пеят за Дева Мария. Плакат на албума му има залепен дори на колата му. Но той не е единственият известен монах- певец. В Австрия цистерциански монаси издават албуми с грегориански песнопения в същата компания, пускаща Ейми Уайнхаус и Еминем. "Юнивърсъл мюзик" ги избира след като вижда тяхна видео реклама в "Ютюб". Боници, който е чувал за монасите, сравнява грегорианските мелодии с метъла и смята, че те имат общи корени. Освен за Дева Мария в песните на Боници се пее за това как алкохолът сгрява сърцето, но и съсипва черния дроб и колко важен е сексът за човека, но и че към него трябва да се подхожда с любов. "Видях онези 200 баби да пеят и им казах "Дами, накрая ще свършите с хеви метъл", спомня си отецът за срещата с жените от Калабрия. "Първият ми албум беше по-мек, защото пеех за бабичките. Тогавашната ми група се казваше "Металуминиум" (Metalluminium). Днешната е по-яка." СВЕТОВНО ТУРНЕ? Боници пее на италиански и латински, но "Misteri" - 18-ят му компактдиск, е и с англоезична версия. Засега отецът се появява само в Италия, но е получил покани от Япония и Бразилия. "Мечтая си за едно световно турне", казва той. Името му наистина привлича феновете - на "Боговете на метъла" те скандираха името му дори преди да му е дошъл редът. "Не разбирам какво се случи. Не сме правили реклама, дори албумът още не се продава. Пях три пъти на този фестивал, на който ходя от 10 години, но едва този път усещам, че се получава", споделя Боници. Той пее с трима китаристи и барабанист - всичките доста по-млади от него. "Първоначално се съмнявах в този проект, защото ми изглеждаше шантава смесицата от хеви метъл и капуцински монах", разказва 38-годишният китарист Чезаре Заноти. "Но само две минути по-късно забравяш, че той е отец, че е възрастен, всичко... и го приемаш като член на групата. Когато свирим с него, има много усмивки и енергия, което е фундаментално за хеви метъла."
Епилог	AZ_14	2008-11-11 17:28
ИСТОРИЯ НА МЕТЪЛА Хеви метълът е един от най-зле разбраните и подценявани музикални жанрове в наши дни. За жалост това е резултат най-вече от вопиющата неграмотност на масовия слушател, породена от медии и обществено мнение. Какво е всъщност метълът? Със сигурност нещо много повече от музика - това е начин на живот. Според повечето специализирани издания началото е поставено през 1964 г с излизането на емблематичните албуми "You Really Got Me" на Kinks и "My Generation" на The Who. За първият хеви метъл изпълнител се счита Alice Cooper, започнал кариерата си през 1965 в групата The Spiders, но придобил известност чак в началото на 70-те с класическия “Love It To Death”. В периода 1966-1970 се появяват групи като Golden Earring , Cream, Тhe Jimi Hendrix Experience, Led Zeppelin, Vanilla Fudge, Iron Butterfly, Steppenwolf, Blue Cheer, Deep Purple, Grand Funk Railroad, Free, Uriah Heep, Mountain, Humble Pie, Bloodrock, Black Widow, Аtomic Rooster, Cactus, и Black Sabbath, всяка от които оказва в различна степен влияние върху развитието на рок музиката оттук насетне. Самата фраза “Heavy Metal Thunder” идва от парчето "Born to Be Wild” на групата Steppenwolf и с течение на времето се превръща в емблема на тежката музика, комбинираща елементи на рок-енд-рола с блус мотиви, всичко това допълнено от майсторско свирене и невероятни вокали. За популяризирането на този нов жанр първоначално най-много допринасят групите Cream и The Jimi Hendrix Experience. В първата участва легендарният киатрист Eric Clapton и най-запомнящите се парчета са “Sunshine Of Your Love" и "White Room." Влиянието на Cream се забелязва най-силно при Rush ,Van Halen, а по-късно и Blind Faith. Междувременно, The Jimi Hendrix Experience представлява музикално трио, в чиято основа са китарните спектакли на една друга легенда - Jimi Hendrix. Албумите “Are You Experienced?” и “Electric Ladyland” привличат хиляди фанатични привърженици и стават причина групата да остане в историята заедно с имена като Janis Joplin и The Doors. Немалко нови банди, в това число Savoy Brown, Foghat, Bad Company, Budgie и UFO възникват в резултат от разрастващата се хеви-метъл вълна, но до 1973 г безспорни крале на тежкия рок са групите Led Zeppelin, Deep Purple и Black Sabbath, считани и до днес от мнозина за най-влиятелните в историята на метъл музиката въобще. И трите групи се отличават с техника, композиторско майсторство и страст към музиката, невиждани до момента. Хард-рок концертите се превръщат в незабравимо изживяване и невероятен контакт между публика и изпълнители. По същото време бандите започват да въвеждат сатанистки имидж в музиката. Първоначално за това са отговорни английските групи Black Sabbath и Led Zeppelin. Китаристът на Led Zeppelin's Jimmy Page (бивш член на емблематичните The Yardbirds, дали на рок сцената имена като Clapton и Jeff Beck) е силно запален по окултизма, докато много от текстовете на Sabbath също разглеждат подобни теми. Въпреки това, Black Sabbath никога не се обявяват за сатанистка група - напротив, самият Ozzy Osbourne, вокалист на бандата през ранния й период, признава че бил шокиран от фенове на Sabbath, облечени в черни раса и носещи свещи със себе си. Концерти се изнасят от всяка тежка банда, като най-забележителни са тези на Led Zeppelin и Deep Purple. Alice Cooper поставя невиждани дотогава спектакли, включващи змиеукротители, разкъсани женски манекени и обезглавяването на самия Cooper. Групите въвеждат все повече визуални ефекти, като същевременно чрез майсторски изпълнения доказват класа пред тълпи от фенове. Първите години на хеви метъла, наричани от повечето класически, оставят в историята шедьоври като "Black Dog", "Kashmir" и "Stairway to Heaven" на Led Zeppelin, макар групата да е повече рок-ориентирана. В музикално отношение “истински” метъл правят Black Sabbath - мрачна, тежка и зловеща музика. Tony Iommi, Ozzy Osbourne, Bill Ward и Geezer Butler създават класиките “Black Sabbath”, “Paranoid” и “Master of Reality”. Влияния от класическия период лесно се откриват в звученето на по-късни групи като Corrosion of Conformity, Metallica и Nirvana. Междувременно Deep Purple, след като експериментират в областта на прогресив рока, се насочват към по-твърд звук и в продължение на дълго време остават най-големите новатори. Виртуозната техника на Ritchie Blackmore, преплетена с плътния звук на синтезатора на Jon Lord и писъците на Ian Gillan, се превръщат в първообраз на класическия хеви метъл. В средата на 70-те години се появяват няколко нови значими групи : Thin Lizzy, Judas Priest, Queen, Aerosmith и Kiss. Judas Priest допринасят за утвърждаването на двете китари в метъл групите, както и за значителното втвърдяване на стила. Aerosmith връщат на мода блуса, секса и наркотиците. Thin Lizzy пробиват чрез естетика и собствен стил, Queen показват висше ниво на експериментаторство, комбинирайки величествени мелодии с прогресив привкус. Kiss пък революционизират концертите, изпълнявайки на живо страховити постановки, съперничещи си с тези на Alice Cooper. Докато редица банди се утвърждават като основоположници на хеви метъла, други групи се насочват към втвърдяването на един популярен жанр - прогресив рока. Групи като Pink Floyd и Genesis така и не се вписват в понятието “метъл”, докато Jethro Tull, Yes и King Crimson често се увличат към хеви влияния. Обособен чрез сложна структура на парчетата, олдскуул аранжименти и задължителната музикантска техника, прогресив метълът отбелязва началото си с появата на Rush. В дебютния си албум бандата не се е ориентирала към този стил, но при излизането на “Fly By Night” Rush доразвиват звученето си в прогресив насока, за да останат по-късно в историята с албумите “A Farewell to Kings” и “Hemispheres”. Други ранни прогресив групи са Emerson, Lake, and Palmer, Focus, Asia, IQ и Marillion. В края на 70-те години метъл сцената се намира в криза. Aerosmith, Thin Lizzy и Black Sabbath сами допринасят за провала си поради масовата употреба на алкохол и наркотици. Kiss губят обаянието си, ставайки все по-комерсиални, Deep Purple постоянно търпят промени в състава, Led Zeppelin се разпадат със смъртта на барабаниста John Bonham. Едва няколко банди запазват старото си величие, в това число Judas Priest, Queen и AC/DC. Rainbow са едни от последните стари рок-гиганти, превърнали музиката си в образец благодарение на уникалните композиции на Blackmore и гласа на легендата Ronnie James Dio. По същото време се появява и един нов клон на рок музиката - пънкът. Внезапно се формират много нови банди, едва можещи да свирят на инструментите си, които протестират на тема фашизъм, правителство, дори ежедневие. Прочуват се групи като Iggy and the Stooges, MC5, New York Dolls, Sex Pistols, Ramones, The Clash. Най-големият принос на пънк музиката към рока е възвръщането на енергията в песните, отричането на обществените норми и борбата против социалната несправедливост в текстовете (загатната първоначално от Black Sabbath в "Children of the Grave" и "War Pigs”). Iggy Pop представя невероятно енергични концертни изпълнения, които според него самия би трябвало да продължават не повече от петнайсет минути. Ramones полагат основи, върху които по-късно ще се появят Red Hot Chili Peppers и Nirvana. The Sex Pistols до днес са най-известната пънк-рок група, отхвърлила всякакви традиции, създадени до момента на появата й. По време на едно турне басистът Sid Vicious, под въздействието на наркотици, убива приятелката си Nancy Spunge, след което се самоубива и по този начин слага край не само на Sex Pistols, но и на цялото пънк движение. Чак до 90-те години пънкът остава в сферата на ъндърграунда. Докато пънк вълната въздейства силно на младежта, една различна група - Motorhead, поставя началото на смесица от стилове, обособили се по късно под формата на траш, спийд и пауър метъл. Групата дебютира през 1976 и с албума “On Parole” само загатва за мощта на скрития потенциал, отприщен по-късно с “Overkill”, “Bomber” и “Ace of Spades”. Освен че привличат много фенове на хеви метъла, Motorhead се ползват с голяма популярност и в пънк средите и поставят началото на интересно обединение на тези два стила, което по-късно довежда до появата на хардкора. В началото на 80-те години класическият метъл се завръща благодарение на Judas Priest, Accept, The Scorpions и тъй нареченото явление New Wave of British Heavy Metal. Новите британски банди Diamond Head, Def Leppard, Holocaust, Iron Maiden, Saxon, Samson, Venom и Raven бързо добиват известност, но не всички успяват да се утвърдят през годините. Judas Priest популяризират коженото облекло, гривните с шипове и всички други неща свързани с външния вид, превърнали се в символ на метъла. Scorpions творят както тежки парчета, така и лирични балади, в музиката на Accept личат първите наченки на пауър стила с албумите “Breaker” и “Restless and Wild”. Iron Maiden демонстрират музикантска класа, създавайки най-тежките рифове до появата на Metallica. Докато Maiden композират хармонична музика с тежки, но чисти китари и гръмотевичен бас, Venom поставят истинското начало на траш метъла (“Welcome to Hell” и “Black Metal”), от който по-късно произлизат дет и блек разновидностите. Заедно с Judas Priest, Motorhead и Riot те създават вълна, олицетворяваща скоростния агресивен метъл, поета от Metallica, Exodus, Slayer и Mantas (познати по-късно като Death). NWOBHM до голяма степен определя развитието и главоломния успех на хеви метъла през 80-те години. Съединените Щати отговарят на британския удар с вълна от глем (от glamour) метъл банди. Докато Van Halen и Montrose творят разтърсваща музика, а Angel и Foreigner допълнително допринасят за развитието на новия жанр, истинско проявление глем метълът намира в две групи от Лос Анджелис - Motley Crue и Ratt, които пишат достъпни за масовия слушател парчета и са повлияни от ветераните Sweet и T-Rex. Въпросните глем банди взаимстват имиджа на Alice Cooper, David Bowie, The New York Dolls и Kiss, като започват да си слагат женски грим, ластични дрехи, панделки, шипове - въобще всичко, за което се сетят. Motley Crue с албума си “Shout At the Devil” допринасят за комерсиализирането на метъла в Щатите и за последвалия успех на Ratt, както и на по-стари групи като Twisted Sister и Quiet Riot, същевременно павирайки пътя на Bon Jovi. Именно Bon Jovi (със “Slippery When Wet” и “New Jersey”) заедно с Def Leppard (“Pyromania” и “Hysteria”) смесват тежка музика с достъпен поп, с което повлияват немалко на по-късните комерсиални рок/метъл групи. Много талантливи американски групи остават недооценени, само защото отказват да променят стила си към глем, докато Kiss се адаптират успешно (например с песни като "Heaven's On Fire") и жънат още по-големи успехи. С времето поп-метъла става твърде еднообразен и се нуждае от глътка свеж въздух, която идва с появата на Guns n' Roses, носещи по нещо от Rolling Stones и Aerosmith плюс известни блус мотиви. Dokken показват че дори в комерсиален стил като глема може да се създава тежка и технична музика и повлияват за по-късното ориентиране на някои поп-метъл групи към по-твърд звук (например Skid Row). Глем сцената допринася и за навлизането на жените в метъла, благодарение на Joan Jett & the Blackhearts, Lita Ford и певицата на Warlock Doro Pesch. Същевременно някои стари метъл величия прилагат по-тежък и класически подход към музиката. Black Sabbath с новия вокалист Ronnie James Dio се завръщат с шедьоврите “Heaven and Hell” and “Mob Rules”, ознаменуващи промяна в стила на групата към по-мелодично звучене. Ozzy Osbourne издава самостоятелните “Blizzard of Ozz” and “Diary of a Madman” и заедно с по-късните соло проекти на Dio поддържа жив мелодичния метъл през 80-те. Появяват се нови банди като Savatage, Manowar, Cirith Ungol и Armored Saint, всяка със свой собствен стил, но обединени от едновременно мелодично и тежко звучене. Феновете на олдскуул метъла са потресени от факта, че много групи омекотяват звука си в опит да се харесат на широката публика. Появата на траш/спийд метъла предлага точно обратното - разнообразни тежки рифове, дрезгави вокали, употреба на две барабанни каси - фактори, превърнали траша в най-тежката музика до момента. Групи като Metallica, Exodus, Slayer и Anthrax са сред пионерите на новата вълна. Малко след основаването на Metallica от групата е изгонен китариста Dave Mustaine, който формира една от най-успешните траш групи - Megadeth. Metallica експериментират в музикално отношение, създавайки образцовите “Ride The Lightning” и “Master Of Puppets”, влияния от които личат в по-късни групи, като Sepultura например. Anthrax са първата метъл банда, включила рап вокали в албумите си (с участието на Public Enemy). Slayer правят невероятно тежки рифове, комбинирайки ги със сатанистки послания, като се утвърждават сред “големите четири” на траша с албума си “Reign In Blood” от 1986 г. Друга особено влиятелна траш група от 80-те са Testament, които след издаването на класическите “Practice What You Preach” и “Souls of Black” губят старата си слава. Независимо от американските чудовища, немската траш сцена се покрива с не по-малко слава, благодарение на големите Destruction, Kreator, Tankard, и Sodom. Отговорът на траша спрямо комерсиалната глем сцена е брутален и безкомпромисен, макар немалко стойностни траш групи като Flotsam & Jetsam, Sacred Reich и ранните Anvil не получават признанието, което заслужават. Друга силна тенденция, появила се в средата на 80-те, е пауър метъла. Стилово пауърът комбинира скоростта и тежестта на спийд/траш бандите с епичното звучене на класическия хеви метъл. Някои от пауър бандите творят в по-стандартна, “американска” насока, например Metal Church, Savatage, Jag Panzer и Manowar, при които тежестта на звука е най-силно запазена. За разлика от тях представителите на немския пауър като Helloween, Running Wild, Rage комбинират мелодичен, силно китарен спийд с класически мотиви. Своя апогей пауър движението достига с епохалните две части на “Keeper Of The Seven Keys” на Helloween. Невероятна композиция, китарни двубои между героите Hansen и Weikath, плюс невероятния глас на Michael Kiske, превръщат двата “Keeper”-а в музикално най-влиятелните пауър албуми, заедно с “Kings Of Metal” на “кралете” Manowar. Появяват се млади талантливи групи като Blind Guardian и Iced Earth, принуждавайки стари пауър ветерани като Riot да се приспособяват към стила им. Трашът дава началото на още един клон в екстремната музика, превърнал се в най-бруталния, а именно дет метъла. Албумите “Apocalyptic Raids” на Hellhammer, “Scream Bloody Gore” на Death и “The Seven Churches” на Possessed слагат началото на новия стил. Китарите са умопомрачително тежки и ниско настроени, темпото варира от убийствени скорости до бавни агресивни пасажи, двете каси стават задължителни, а вокалите преминават от пронизителни писъци до зловещо грухтене - на моменти напълно нечленоразделни. Впоследствие брутални групи като Obituary, Morbid Angel, Malevolent Creation, Cannibal Corpse и Fudge Tunnel също влизат в историята на дет метъла. Жанрът просперира особено силно в Швеция, където се срещат и елементи на мелодичност в творбите на Entombed, Dismember, Edge of Sanity, Pan-Thy-Monium и Hypocrisy. Въпреки постиженията на Morbid Angel и Deicide, както и новия подход на Death, стилът започва да звучи все по-еднообразно. В края на 80-те се заражда най-радикалната форма на пънка - грайндкорът, чиито родоначалници са Napalm Death, Carcass и Godflesh. Звукът е невъобразимо по-брутален и скоро някои грайнд банди се пренасочват към не толкова екстремни форми на дет метъла. В началото на 90-те години групите Tiamat, Therion, Sentenced и Cemetary изоставят дет корените си в преследване на нови музикални търсения, в това число прогресив, дуум, и класически. “Heartwork” на Carcass стои в основата на последвалата мелодична вълна в шведския дет метъл, доразвита от At the Gates, Dark Tranquility и In Flames, които комбинират суровия дет звук с мелодични пасажи в стил Iron Maiden. От друга страна, блек метълът се появява като клон на дет-а и макар Slayer и Venom понякога да са наричани блек групи заради сатанисткия си имидж, истинското начало на стила поставя групата Bathory през 1984 г, обединяваща варварско-сатанинска идеология с ураганни барабани и силен китарен дисторшън. Норвежките групи Immortal, Darkthrone, Burzum, и Mayhem поемат знамето на суровия блек и до средата на 90-те остават най-влиятелните в стила. Започналата ъндърграунд вълна, съпътствана с палежи на църкви, арести на музиканти, дори убийства, не след дълго се превръща в един от водещите метъл стилове. През 90-те групи като Satyricon, Dark Funeral, Emperor, Dimmu Borgir, и англичаните Cradle of Filth, въвеждат в стила нови мелодични елементи като клавири и женски вокални партии. Тези по-късни групи не споделят крайностите в борбата срещу религията, но звукът остава суров и безкомпромисен, макар и по-достъпен. Докато траш метъла революционизира понятията за скорост и техничност, някои музиканти решават да свирят бавна и мрачна музика - дуум метъл, един клон на метъла практически отмрял след напускането на Black Sabbath от Ozzy Osbourne. Witchfinder General, Trouble и Saint Vitus свирят тежки рифове с моментни блус отклонения, продължавайки започнатото от ранните Sabbath. По-късно в стила внасят леко оперно звучене групи като Candlemass с новаторския "Epicus Doomicus Metallicus", но истински разцвет дуум метълът търпи едва след появата на Paradise Lost и Cathedral. Първите включват мрачни клавирни пасажи заедно с дет-ориентиран вокал. Cathedral, от своя страна създават съвременен “сабатянски” звук с много емоция. Готик вълната започва от дуума, но влючва повече оперни елементи и нежни женски вокали, редуващи се с ревящи мъжки партии. Crematory, Theatre of Tragedy и Tristania са някои от представителите на този нов подход, а други като Tiamat експериментират с акустични китари, създавайки широки музикални пространства, донякъде напомнящи на Pink Floyd. Хеви метълът добива все повече разнообразни проявления и някои изпълнители решават да оставят вокалите на заден план или въобще да ги изключат от композициите си. Точно това правят китарните виртуози Joe Satriani, Steve Vai, и Yngwie Malmsteen. Първият създава запомнящите се “Surfing With the Alien” и “The Extremist”, ученикът му Vai работи с Frank Zappa и Whitesnake. Маестро Malmsteen е превъзнасян за комбинирането на метъл с мотиви от класическата музика (като Паганини), както и заради несравнимата му техника, но е често критикуван заради огромното си его и труден характер. Китаристи като Jason Becker и Steve Morse също доказват значението на строго инструменталната страна на метъл музиката. През това време две групи поддържат жив духа на прогресив метъла - Queensryche и Fates Warning. След като Rush олекотяват звученето си в началото на 80-те, прогресивът губи голяма част от позициите си, но “Operation: Mindcrime” и “Empire” на Queensryche поставят началото на ренесанса на този стил. Crimson Glory предлагат мелодичен и същевременно много инструментален звук, а кулминацията е излизането на албума “Counterparts” на Rush през 1993. Докато Queensryche, Fates Warning и Rush създават сложна музика, подплатена с текстове, вариращи от философски до фантастични, няколко млади банди смесват пънк и метъл мотиви, за да създадат хардкора. Подходът е прост и директен, текстовете - социално ангажирани. Bad Brains комбинират пънк, рок, джаз и реге с огромна скорост в албумите “I Against I” и “Rock For Light”. Други влиятелни хардкор банди са Circle Jerks, D.O.A., Husker Du, Murphy's Law, Reagan Youth, Antidote, Agnostic Front, War Zone, the Cro-Mags, Youth of Today, Sick Of It All и др. Междувременно някои банди взаимстват още повече метъл влияния в хардкора, резултатът от което е т.нар. метълкор, или още кросоувър. D.R.I. (Dirty Rotten Imbeciles) с албумите си “Crossover” и “Definition”, заедно с Corrosion of Conformity с “Eye For an Eye” и “Animosity” проправят пътя за S.O.D (Stormtroopers of Death), които с дебюта си “Speak English Or Die” дават най-точната и до днес кросоувър рецепта. В края на 80-те един клон на електронната музика - индъстриъла, напуска ъндърграунд средите и печели признанието на мнозина. Базиран на употребата на електронни инструменти (като синтезатори), семпли и барабанни машини, индъстриълът изпъква благодарение на The Swans и Killing Joke, но е развит от Skinny Puppy, Controlled Bleeding, KMFDM, Cop Shoot Cop и Godflesh. Най-силният удар нанасят Ministry с “Twitch” и “The Mind Is a Terrible Thing to Taste”, като заедно с Nine Inch Nails започват да комбинират изначално електронния стил със стилистиката на метъла. В края на 80-те метълът бавно залязва, идеите са изчерпани, много велики банди лежат на стари лаври, докато новите копират старите легенди. Slayer, Megadeth и Metallica в различна степен олекотяват звученето си и поемат по различни пътеки. Черният албум носи на Metallica световна известност извън екстремната сцена и ознаменува бъдещото тотално комерсиализиране на стила им. Трашът е донякъде съживен благодарение на Pantera (първоначално глем банда), които изоставят скоростните изпълнения на спийда и ниско настроените китари на дета, за сметка на което създават разчупени и много тежки рифове, комбинирани с дълбоки ревящи вокали. Глемът среща края си при появата на алтернативния рок/метъл, стил създаден от групи като Crazy Horse, Ventures, Living Colour, Jane's Addiction и Faith No More. Living Colour смесват хеви метъл, джаз, блус и рап, Faith No More комбинират още повече музикални влияния на фона на истеричните писъци на вокалиста Mike Patton. Не след дълго Nirvana взривяват музикалния свят с хита си “Smells Like Teen Spirit” и слагат начало на гръндж манията. Смесицата от достъпен пънк и депресивни текстове привличат милиони тийнейджъри и до смъртта на фронтмена Kurt Cobain през 1994 Nirvana са една от най-тиражираните групи в световен мащаб. Поради неконтролируемата комерсиализация на алтернативната музика, новите банди никнат като гъби и пренасищат сцената. Малцина запазват своята индивидуалност - Black Crowes и The Four Horsemen се връщат към духа на 60-те. Медиите масово лансират групи като Alice In Chains, Soundgarden и Pearl Jam за сметка на истинските метъл банди. Междувременно прогресив метълът достига нови висоти, благодарение на “Images and Words” и “Awake” на Dream Theater, създали ли днес репутация на една от най-блестящите съвременни групи. Повлияни от тях, редица банди започват да експериментират със стила, в това число Threshold, Shadow Gallery, Damn the Machine, Ayreon, Symphony X, невероятно техничните прогресив-трашъри Watchtower, сложно звучащите Spastic Ink, оригиналните Pain of Salvation и др. Навярно най-важният поджанр, възниканал сред хаоса на алтернативната музика, е стоунър рокът. Първоначално не носещ това название, придобито по-късно поради очевидните класически влияния, този стил е поведен от групите Monster Magnet и Kyuss. Музиката напомня силно на Black Sabbath, но е далеч от дуум звученето, по-енергична е и въпреки елементи като ниско настроените китари и плътния дисторшън, съдържа рифове, които самия Tony Iommi би написал. За съжаление стоунър групите остават в ъндърграунд средите през по-голямата част от 90-те. Алтернативната музика бавно отмира в средата на 90-те. Nirvana се разпада след смъртта на Kurt Cobain, Pearl Jam преустановяват концертната си дейност, а Alice In Chains бавно губят популярност поради задълбочаващите се проблеми с наркотиците на вокалиста им Layne Staley. Групи като Offspring, Bad Religion и NOFX се задържат известно време като лидери на жанра, за да бъдат изместени впоследствие от сравнително безидейни групи като Blink 182. От средата на миналото десетилетие хеви метълът започва триумфалното си завръщане. Първоначално реюниъните на величия като Kiss, Black Sabbath, Riot и Motley Crue се оказват нищо повече от добре обмислени търговски ходове, лишени от искрата на някогашните постижения. От друга страна, в Европа и Япония се наблюдава неимоверен интерес към мелодичните хеви/пауър групи. Blind Guardian, Gamma Ray и Helloween са силни както преди, младите пауър герои Rhapsody, взели пример от легендата Yngwie Malmsteen, смесват успешно мотиви от класическата музика с мощен и бърз пауър метъл. Шведите HammerFall, германците Edguy и финландските групи Stratovarius и Sonata Arctica гордо продължават хеви традицията и допринасят за възкръсването на този позабравен жанр - класическия метъл. Kamelot и Labyrinth добавят прогресив привкус към емоционалния пауър, а неокласиците Children Of Bodom комбинират виртуозни китари и клавири с траш рифове и агресивни блек вокали. Безспорно явление в рок музиката е появата на т.нар. рап метъл - експериментален стил, създаден от Anthrax и The Bad Brains, който в края на 90-те бива масово тиражиран и търпи огромен комерсиален успех. Body Count и Rage Against the Machine дават своя смислен принос към жанра, който по-късно дава началото на “нео-метъл” вълната, покорила всички възможни класации. Пионери на стила са Korn и Deftones, като впоследствие сцената е залята от групи, които копират по един или друг начин звученето им. Ниско настроените китари, свирещи няколко запомнящи се акорда, често без сола, плюс вмъкването на семпли, скречове и рап-повлияни вокали, се оказват успешна комбинация и групи като Limp Bizkit, Coal Chamber, Linkin Park и Papa Roach скоро се налагат като лидери в жанра, докато Slipknot експериментират с нео метъла в брутална траш насока. Какво крие бъдещето за метъла? Едва ли някой може да каже, но със сигурност това ще остане музиката, способна да вдъхновява милиони по света, да предизвиква още безчет талантливи творци да създават красиво и непреходно изкуство, отхвърляйки ограничения в стремежа си към нови открития. Незаангажиращите комерсиални изпълнители идват и си отиват, но сътвореното от метъл групите - макар оценено от малцина, завинаги остава в сърцата на почитателите на тази вечна музика, сравнима единствено с безсмъртната класика.
Осама Бен Хеви Метъл Аллах!	AZ_14	2008-11-11 17:38
Първият от години метъл концерт в Багдад - като сбирка на "Ал Кайда" Решихме се на този гиг, за да покажем, че хеви метълът съществува в Ирак, както и че вече сме готови да им сритаме задниците, заканва се китаристът на една от бандите 30.10.2008 Снимка на Чарлз Левинсън от Ю Ес Ей тудейПървият от години концерт на иракски хеви метъл банди в Багдад приличаше повече на сбирка на "Ал Кайда". 250-те фенове, присъствали на шоуто в частен клуб в иракската столица, надаваха писъци, каквито доскоро можеха да се чуят само от фанатизирани членове на терористичната мрежа, пише "Ю Ес Ей тудей". Иначе обаче те по нищо не са отличават от сродните им души навсякъде по света - черни тениски с надписи, метални аксесоари, тежък грим. По време на концерта тълпата мяташе гриви, крещеше неприлични изрази и чупеше маси. Макар и камерен, гигът е първият в Ирак от пет години насам. Последният подобен концерт се е състоял през 2003 г., след което членовете на свирилата тогава банда Acrassicauda избягват в Турция. "Когато религиозни екстремисти контролираха багдадските предградия, да бъдеш член на метъл банда бе все едно да си си подписал смъртната присъда", споделя 21-годишният Мани, вокалист на Brutal Impact - едната от двете групи, свирили на шоуто в клуба. Ако ме бяха видяли навън облечен с нея, щяха ме убият, добавя той, сочейки тениската си с щампован върху нея кървящ череп. Сунитите в Ирак са против феновете на хеви метъла, понеже те се обличат в черно също като шиитските бунтовници от Армията на Махди. Шиитите пък ги подозират, че са членове на "Ал Кайда" заради необръснатите им бради. Да си метъл музикант е още по-опасно от това да си метъл фен Най-малкото, което може да ти се случи, е остригване нула номер и бой с камшик. Феновете обаче са категорични, че рискът си заслужава. Писна ми да си стоя вкъщи и да се крия, обяснява дългокосият Латиф Ахмед, 22-годишен барабанист на Brutal Impact и на втората банда Dog Faced Corpse. Името на последната е вдъхновено от ужасяваща случка през 2006 г., когато екстремисти поставят кучешка глава върху обезглавен човешки труп. За Латиф концертът е дългоочаквана възможност за "отмъщение" на екстремистите, които са му отправяли смъртни заплахи чрез есемеси, настоявайки да се подстриже, обръсне и да спре да свири на барабани. Текстовете на Dog Faced Corpse обаче са не само апокалиптични, каквато е традицията в жанра. Бандата пее и за братството и разбирателството, което е разбираемо предвид разнородния й състав - двама от членовете са сунити, двама шиити, а петият християнин. Решихме се на този гиг, за да покажем, че хеви метълът съществува в Ирак, както и че вече сме готови да им сритаме задниците, заканва се китаристът на бандата Амин ал-Джаф. За да осигури провеждането на концерта, организаторът Мустафа Мухана е трябвало да продаде лаптопа, бас китарата и мобилния си телефон. Въпреки продадените 250 билета (по 10 долара единия), след края на шоуто Мустафа е бил почти разорен. Собственикът на клуба, също фен на твърдата музика, настоял да покрие загубите му, възлизащи на 800 долара. Парите обаче изобщо не интересуват Мустафа. Всичко за метъла, казва той, щастлив, че любимата му музика отново звучи в любимия му град. От 2001 г. насам талибаните извършиха няколко зрелищни атентата в Кабул, припомня Ройтерс. Най-кървавият беше от юли т.г., когато почти 60 души загинаха при нападение срещу сградата на индийското посолство там. През април т.г. в Кабул беше извършен опит за убийство на президента Хамид Карзай. През последните седмици в афганистанската столицабяха убити и няколко чужденци. Според афганистански представители някои от тези нападения са били извършени с помощта на хора от афганистанските сили за сигурност. Това само засилва чувството за несигурност сред обикновените афганистанци. То се допълва и от нарастващата корупция, от беззаконието, от все повечето жертви сред цивилното население при удари на НАТО или на силите на ръководената от САЩ международна коалиция, отбелязва Ройтерс.
Преди много,много време....в една далечна галакт	AZ_14	2008-11-11 17:41
Някъде в средата на 80-те момчетата станахме Метълисти/Метъли. Вече не бяхме дискари, че да слушаме Саманта Фокс, Сиси кеч, Модърн Токинг и т.н. Кои бяха групите тогава? КИС - Всъщност KISS е абревиатура и означава Клуб на Интернационалните ЕсЕсовци. Кис бяха брутални убийци. Вие знаете ли, че веднъж излязли с мотори на сцената и ги хвърлили в публиката. Имало е около 100 убити! Също Кис на техните концерти са стреляли с картечници в публиката. Акцепт, също известни като Асерт. Метъл Харт - малеее ква жица. Куин - "Маршът на затворниците", която сега са я прекръстили на Уи Уил Рак Ю! А Це Де Це - тия много не ги знаехме какви са, но всеки можеше да надраска с пергел върху чина Оригиналния им Надпис със Светкавьичка Ирон Майден - Едно чудовище се биеше с дявол на гробищата. Чудовището на Ирон Майден! Миталика - тия бяха някакви нови и никой не ги беше чувал, но всички знаехме Оригиналния Надпис - Metalika Жудъс Прийст - едни батковци казаха, че значело Юдейски свещенник. Някой знае ли какво е Юдейски? Дип Пурпел - Тън Тън Тън, Тън Тън Тънъъън, Тън Тън Тън, Тънъъън! С материал се снабдявахме от стрелбищата - черно бели снимки, значки. Имах една голяма значка Москва Олимпиада 80 и от снимка на Ирон Майден си направих супер метълска значка. Истинските метълисти (метъли) трябваше да бъдат и с китайски кецове и вериги. Вериги намирахме от тоалетните казанчета. Поради очевидния дефицит на Нашивки, рисувахме Оригинални Надписи по торбичките си от противогази.