Здравейте!
Да му се невиди бях написала един дълъг пост по темата, но не се бях регнала и ми замина, сега ще се опитам пак да го сътворя:)
Хайде пак да пуснем плочата!
Нека като начало да посменим думичката "разум" в търсенето ни на съвършената симбиоза за отношенията между две души, защото този разум ми идва като спирачка на чуствата, идва ми с нафталиновите нотки от времето, когато родителите са женили децата си по разум. А нали, както много пъти сме повтаряли, живеем в 21 в.!
Когато в любовта се намесва в голяма степен разума, започват спирачките да работят,любовта започва да изтънява, разума похлупва любовта. Значи НЕ СТАВА - любов+разум не е равно на съвършенство!
Ако заместим думата "разум" например с "еднакви интереси". Като начало е добре, любов, имате за какво да си говорите, не се карате, но започва да става скучно, нищо ново не си давате един на друг, започвате да ставате приятели, няма провокация. Вървите един до друг, но не се гледате в очите! Значи и това НЕ СТАВА - и тук се губи съвършенството!
Май не може да се намери съвършенството!
Да търсим тогава тръпката!
Да оставим думата "разум" и другите й класически заместители. Двамата, има я страстта, има я любовта, различни сте, започвате да се опознавате, започвате да си давате един на друг, гледате се в очите, защото постоянно сте в провокация, става преливането и сливането. Това вече е тръпка, това е предизвикателство! Това не е съвършенство, но те кара да се чувстваш жив, това може да не е ЗАВИНАГИ, но не те вкарва в РАЗУМНИТЕ СКУЧНИ ГРАФИЦИ!
|
