До г-н Алурков |
miss_18 |
2009-01-05 14:36 |
имам въпроси към гореспоменатата личност,но се чувствам неописуемо глупава да ги задам на личност от чата с ник -името на личността , която ми събужда любопитството.(Какво толкова-СМЯХ ДА ИМА...) и ето въпроса: ВИНАГИ ЛИ КОЕФИЦИЕНТЪТ НА ЩАСТИЕТО Е ОБРАТНО ПРОПОРЦИОНАЛЕН НА ДОСТОЙНСТВОТО?
|
Миси |
tigar |
2009-01-06 08:28 |
Де го търсиш Алурков в нета? Той вече има пари за кокаин и се е плъзнал по магистралките. Белким те му помогнат да почне да твори " някакво" изкуство. Щото засега може само да препикава марулите в смотаната си градина:))))
|
тигарчо,... ( и към всеки участник във форума), |
miss_18 |
2009-01-06 09:56 |
... ако и Вие(участниците във форума) не можете да ми дадете отговор на по-горния въпрос, МОЛЯ : поне не пишете нищо.Мненито Ви за съквартирантите е колоритно описано в останалите теми .
|
не |
alurkov |
2009-01-06 19:11 |
Не, не винаги коефициента на щастието е обратно пропорционален на достойнството!
|
:)... |
miss_18 |
2009-01-07 09:24 |
:)…:)… това беше най-изчепателният = > и убедителеният отговор … :) След като си падаш по психологически игрички – философствай ми върху темата :)
|
Миси извинявай, че се намесвам |
tigar |
2009-01-07 09:39 |
"ВИНАГИ ЛИ КОЕФИЦИЕНТЪТ НА ЩАСТИЕТО Е ОБРАТНО ПРОПОРЦИОНАЛЕН НА ДОСТОЙНСТВОТО? "
Според мене коефициентът на истинското щастие е право пропорционален на достойнството. Не може някой да ти рути достойнството и ти да си щастлив. Може да си щастлив за определени мигове, но нали ще дойдат и миговете на просветляване и осъзнаване. Така изпадаш от моменти на щастие в моменти на нещастие. Състоянието ти става доста нестабилно. Ако си дотам обсебен от любов към дадена личност, може и да се самосугестираш, но рано или късно идва и просветление. И ако си силна личност- горко и тежко на този който се опитво по някакъв начин да те унижава.
|
едно отговорче и от мен.. |
nezabravka1 |
2009-01-07 12:32 |
"ВИНАГИ ЛИ КОЕФИЦИЕНТЪТ НА ЩАСТИЕТО Е ОБРАТНО ПРОПОРЦИОНАЛЕН НА ДОСТОЙНСТВОТО?" - ако под "достойнство" се има пред вид възгордяност, високомерие и/или свръх его /защото ми се струва, че те често се бъркат с достойнството../ - тогава със сигурност е обратно пропорционално на щастието. Иначе, според мен, достойнството би трябвало да помага на щастието /ако се има пред вид достойно държание и стабилна ценностна система/. Може би е добре да се уточни какво точно се има пред вид, защото "достойнство" ми се струва доста разтегливо понятие и май всеки го разбира по различен начин..
|
... |
miss_18 |
2009-01-07 14:31 |
Становищата Ви ми звучат логични и очевидно грешката в темата е от лисата на конкретизиране по отношение на смисъла,който влагам в „достойнство”… За мен достойнство = морално съзнание + самоконтрол . Но за какво морално съзнание в този ш***н свят да си разсъждавам… от тук =>самоконтрол не е нужен = > К (щастие) =1/ ДОСТОЙНСТВО= 0 => ЩАСТИЕТО НЕ ЗАВИСИ ОТ ДОСТОЙНСТВОТО !!!!! може би въпросът трябва да звучи : ОТ КАКВО И В КАКВО КОЛИЧЕСТВО ОТ ТОВА СА ДОСТАТЪЧНИ,ЗА ДА СЕ ЧУВСТВАШ ЩАСТЛИВ ? (P.S. to tiger: не е нужно да ми се извиняваш...)
|
До г-н Арлуков |
murjo |
2009-01-07 15:08 |
ЩАСТИЕТА Е ОНОВА ЧУСТВО ,КОЕТО ТЕ КАРА ДА НЕ СВАЛЯШ УСМИВКАТА ОТ ЛИЦЕТО СИ И ДА ИСКАШ ДА ИЗВИКАШ ,ЧЕ ВСИЧКО В ТЕБ Е НАРЕД И НЯМАШ ЗА КАКВО ДА СЕ ПРИТЕСНЯВАШ. ЩАСТИЕТО Е ТОВА ,КОЕТО МОЖЕ ДА ВЗЕМЕШ И ДАВАШ И ТО СЪСВСЕМ БЕЗПЛАТНО. АЗ ЗНАМ ,ЧЕ С ПАРИ МОГА ДА КУПЯ ВСИЧКО,НО НЕ ИСТИНКАТА ЛЮБОВ И ПРИЯТЕЛСТВО,А БЕЗ ТЯХ ЩАСТИЕТО НЕ СЪЩЕСТВУВА.
|
* |
nezabravka1 |
2009-01-07 15:31 |
Неведнъж съм писала относно щастието, ценностите, любовта, взаимоотношенията..и то в най-различни теми. Какво е нужно, за да бъде човек щастлив? На пръв поглед изключително прости неща.. Но, за съжаление, явно не са толкова прости.. Ето някои от нещата, които ми идват на ум в този момент..: * Да можеш да се радваш на това, което имаш, но да не спираш да мечтаеш. Да не съжаляваш за това, че в даден момент нямаш нещо друго, а да се радваш на това, което имаш. * Да си близо до човека, който е в сърцето ти и да можеш да споделиш с него всичко, което те радва и измъчва. /изключително трудно, ако човек не е склонен да оказва доверие и, забравяйки всички положителни неща - винаги успява да намери дори и прашинка, която моментално да го тласне към недоверие../ * Да умееш да превъзмогваш обидата и да влизаш в положението на другия. Да превъзмогваш нещата, които теб те измъчват, за да се огледаш и да видиш, че друг също страда по своему за нещо, което за него е точно толкова важно, колкото и твоята болка. * Да умееш да дадеш и да покажеш любовта си и да бъдеш разбран. * Да умееш да се избавяш от страховете си. Ако имаш някой до себе си, който може да ти помогне - това е най-доброто. * Да разбираш, че не винаги нещата се случват на секундата. Търпението е изкуството да се надяваш. * Да разбираш, че когато някой не прави нещо, отговарящо на 1000 процента на твоите очаквания и желания - това не означава, че не те обича или не го е грижа за теб. Може би той те обича твърде много, за да направи това, което очакваш. * Да разбираш, че когато някой не е съгласен с дадено твое мнение или не харесва нещо у теб - това не означава, че не те обича. * Да умееш да не приемаш всяка лоша дума или постъпка като лична обида.
А относно парите и почти неприязънта, която имам към тях също съм писала преди.. Това е последното нещо, което трябва на един човек, за да бъде щастлив. Парите могат да бъдат голямо ограничение и пречка за щастието, а не предимство.
|
nezabravka1 |
petgab |
2009-01-07 15:55 |
Не мога да се стърпя да не се включа:)
Много добре и стилизирано си посочила наглед, както казваш, прости нещица, които могат да ти доставят чувството на удоволетворение (или дори удоволствие), да те карат да се чувстваш в душевен мир, да те носят на крилете на щастието.
Мисля си, че всичко това може да се постигне с позитивно мислене и позитивно усещане към хората около нас и събията и нещата, които се случват около нас. ПОЗИТИВИЗЪМ – може би това е едно от ключетата към щастието!
И макар, че знаем, че пълно щастие няма, нека да бъдем отворени, позитивни и усмихнати към света, и събирайки „малките щастийцета” да пълним чашата на щастието!
|
petgab |
nezabravka1 |
2009-01-07 16:02 |
Абсолютно съм съгласна! :)) Позитивизмът отваря вратите към щастието. Надявам се повече хора да бъдат позитивно настроени и щастливи!
|
miss_18 |
tsdimitrov |
2009-01-07 16:22 |
Достойнството е субективно понятие. Всеки сам определя за себе си и се води от своите собствени критерии..:)
Ако двамата имаме работа с мерзавец и ти се чустваш задължена да му кажеш : "Ти си мерзавец"..... То аз , не само няма да му кажа ,но и ще разбера,че ти си невъзпитана ............................и ще си запазя констатациите за себе си....:)
А щастието...според мен е в усилието ,което полагаме когато се борим за постигането на някаква цел/да спечелим човек,да се преборим със себе си ,да направим много пари/. След като го постигнем не е така хубаво и се налага да търсим нови цели
|
tsdimitrov |
nezabravka1 |
2009-01-07 16:38 |
"След като го постигнем не е така хубаво и се налага да търсим нови цели" - трябва да ти кажа, че ако от самото начало човек тръгне с такава нагласа, че след като постигне нещо, то няма вече да е така хубаво..ми по-добре изобщо нищо да не прави :)). Какъв е смисълът да се бориш за нещо и след това да го захвърлиш, като боклук, захласвайки се по новата цел.. Ако се постараеш, и се БОРИШ да го ЗАПАЗИШ и да го НАПРАВИШ ТИ хубаво, както е било в началото /защото това зависи И от теб/, няма да имаш нужда на всяка цена да търсиш нова цел.. Това е истинската борба, по-голяма, отколкото постигането на целта.. Нещата са хубави, ако си ги направим такива.. Ако вярваме, че няма да са хубави, точно така и ще бъде.
|
nezabravka1 |
tsdimitrov |
2009-01-07 17:11 |
"След като го постигнем не е така хубаво и се налага да търсим нови цели" - трябва да ти кажа, че ако от самото начало човек тръгне с такава нагласа, че след като постигне нещо, то няма вече да е така хубаво..ми по-добре изобщо нищо да не прави :)) ................................. Защото усилието те прави щастлив ................................................................. ...... . Какъв е смисълът да се бориш за нещо и след това да го захвърлиш, като боклук ................................................................. .............
нищо няма да захвърляш -още повече като боклук
................................................................. ................
, захласвайки се по новата цел.. Ако се постараеш, и се БОРИШ да го ЗАПАЗИШ и да го НАПРАВИШ ТИ хубаво, както е било в началото /защото това зависи И от теб/, няма да имаш нужда на всяка цена да търсиш нова цел.. ................................................................. ...............
ти си мислиш само за любов ,а аз нямах само това като идея любовта е ценна ,но не единствено важна
................................................................. ....................
Това е истинската борба, по-голяма, отколкото постигането на целта.. Нещата са хубави, ако си ги направим такива.. Ако вярваме, че няма да са хубави, точно така и ще бъде. ................................................................. ..................... Няма лошо да се радваме на това ,което имаме ,но това е ежедневието и удоволетворението от това ,което имаме. Адреналина се вдига ,когато имаме нова цел/ и не любовна/ и в изкачването на нови върхове-според мен
|
tsdimitrov |
opasen4ar |
2009-01-07 17:24 |
Bez lubov, kakvito i celi da si postavia6 te nikoga niama da ti donesat udovletvorenie. Lubovta niama zamestitel!
|
щастието.... |
ivaila_01 |
2009-01-07 17:32 |
Реших и аз да напиша нещо..))) A дали щастието не е баланса между вътрешното и външното, между земното и небесното? А дали не е най-правилно, да сме щастливи, доволнии благодарни всеки ден-за въздух,водата,храната, лриятелите,любовта, здравето....просто за това, че сме.... Може би нетрябва да изпускаме нито миг, за да бъдем щастливи , тук и сега. Щастието-това е самият път, а не крайната цел.
|
tsdimitrov |
alurkov |
2009-01-07 17:33 |
А щастието...според мен е в усилието ,което полагаме когато се борим за постигането на някаква цел/да спечелим човек,да се преборим със себе си ,да направим много пари/. .............................................................. След като го постигнем не е така хубаво и се налага да търсим нови цели .............................................................. Това и за мен е самата истина, и винаги съм искал да се наложа и да не търся нова цел, а съм щастлив с тази която съм покорил,но винаги неуспешно
|
petgab |
ivaila_01 |
2009-01-07 17:59 |
Незнам дали тук трябваше да пиша/ в тази тема, за грешките/ .....но... Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си / способен ли е на това Жоро/ , достатъчно умен, за да спечели от тях /може би/ , и достотъчно силен , за да ги поправи..../съмнявам се/...
|
alurkov |
tsdimitrov |
2009-01-07 18:50 |
Макар и шаблон , истината.... "Това ,което не ни убива ни прави по силни".. Важно е да се научим да губим, да имаме винаги високи цели/ да не се задоволим със стари лаври/ Усилието си струва -там е истината И победата и загубата носят девиденти
|
alurkov |
tsdimitrov |
2009-01-07 19:06 |
След като го постигнем не е така хубаво и се налага да търсим нови цели .............................................................. Това и за мен е самата истина, и винаги съм искал да се наложа и да не търся нова цел, а съм щастлив с тази която съм покорил,но винаги неуспешно ................................................................. ....................... според мен светът се променя ,всичко се движи напред и ако не се стремиш към нови неща /запознанства,бизнес,хора,умения,развлечения/губиш и това ,което имаш
|