Big Brother 4

Теми	Автор	Дата
За Специалния Човек до Теб....	ivaila_01	2009-02-12 11:51
Наскоро попаднах на една малка поема написана от Аманда Брадли, която ме накара да се замисля точно за тези специални хора, които правят живота ми по-лесен ... и винаги когато имам нужда от тях - те са до мен и ме подкрепят ... и за съжаление понякога сякаш не оценявам достатъчно това, което правят за мен ... без дори и да ми искат нищо в замяна ... Поемата : Някои хора винаги ще са специални Някои хора не чакат да бъдат помолени за помощ,да ни изслушат,да бъдат до нас, да са загрижени за нас... Някои хора просто знаят как да дават от сърце и някакси, дори не подозират колко са самопожертвувателни и колко са грижовни, колко са ни необходими и колко са животите до които се докосват. Тези хора винаги ще бъдат специални и винаги ще означават много за нас. * * * Мисля, че всеки един от нас има такъв специален човек до себе си – дали той ще е любимият човек или някой приятел или роднина, огледай се около теб и виж кой или кои са тези специални за теб хора и си помисли –Какъв щеше да е животът ти без тях, ако не бяха те до теб? ... Затова отдели и посвети малко време от забързаното си ежедневие на тях - на тези наистина специални хора, благодари им затова, че са винаги до теб и в трудностите и в радостите, в щастието и в бедите ... и за любовта, която ти дават всекидневно ... И не е необходимо да правиш кой знае колко много, достатъчно е дори да им го кажеш и ако не с думи, поне с картичка, или дори с цвете ... а за тези, които са по романтични - кутия с бонбони - например… Не е важно по какъв начин ще изкажеш благодарността си и обичта си към тях ... важно е да го направиш ... P.S. След няколко дни е Свети Валентин, и според мен това е чудесна възможност да го направиш - като го отпразнуваш с хората, които обичаш, които значат много за теб и заемат специално място в твоето сърце ... и от мен – Честит Свети Валентин на всички (в аванс)
Mnogo krasiva temi4ka si otvorila!	opasen4ar	2009-02-12 14:50
V jivota ni ima mnogo hora, bez koito 6tastieto ni niama6e da bude pulno.
Относно НЕМАТЕРИАЛНИТЕ,	nezabravka1	2009-02-13 10:20
т.е. - НАЙ-ИСТИНСКИТЕ И ЦЕННИ ПОДАРЪЦИ за празника.. Какво се случи при мен..: Първата част от подарък, достоен за празник като Св. Валентин, подарявах още много преди 14-ти февруари.. За съжаление, втората част, беше отблъсната с рязък замах, още преди да направя каквото и да било. Много странно.. - защо ли от този момент нататък, не пожелах отново да направя опит да я подаря? Въпреки всичко, не съжалявам за първата част от подаръка, защото го направих от сърце - бях напълно искрена и откровена. Но, подаръци се правят на човек, който може да ги оцени. Сега вече ще се съсредоточа върху получаването им от някой, който наистина ме цени, защото го заслужавам. Честит празник на всички! Бъдете много щастливи! П.С.: Извинявам се за личното отклонение, с което занимавам този форум! Просто имах нужда да го напиша..
nezabravka1	crunch	2009-02-13 10:42
Въпреки всичко, не съжалявам за първата част от подаръка, защото го направих от сърце - бях напълно искрена и откровена. Но, подаръци се правят на човек, който може да ги оцени. === Подаръци се правят, ако ти имаш нужда да направиш подарък. Себе си така цениш. Не се правят, за да бъдат оценени от другия. Сега вече ще се съсредоточа върху получаването им от някой, който наистина ме цени, защото го заслужавам. === Той те цени, ама ти, ти цениш ли го? Ако беше толкова лесно... За съжаление, втората част, беше отблъсната с рязък замах, още преди да направя каквото и да било. Много странно.. - защо ли от този момент нататък, не пожелах отново да направя опит да я подаря? === Eто това ми се иска да си представя как се е получило. Гледаш нещата през собствените си очи. Пак.
За един специален човек!	drugarche	2009-02-13 11:29
http://www.vbox7.com/play:e2791c0d
crunch	nezabravka1	2009-02-13 20:09
"Подаръци се правят, ако ти имаш нужда да направиш подарък. Себе си така цениш. Не се правят, за да бъдат оценени от другия. " - на теб колко пъти ти се е случило да направиш подобен подарък? И трябва ли? Ако подаръкът изглежда е нежелан, или ненужен? Как мислиш - дали има смисъл да го правиш..? "ти, ти цениш ли го?" - не знам какво имаш пред вид под "цениш".. Но, ако за теб това означава да се съгласяваш с всяко нещо, което прави един човек, независимо, че някои от нещата не ги смяташ за приемливи или не ти харесват, и просто да го лъжеш от някакво лицемерно желание да бъдеш с него.., не мисля, че такъв вид взаимоотношения си заслужават. Хора, които лъжат и се държат лицемерно - колкото искаш.. Аз не желая да бъда от тях. И, ако някой не може да ме уважава заради това, което съм - просто трябва да приеме фактите и да не живее с мисълта, че може да промени това у мен. В човешките взаимоотношения не трябва да има игри. Все пак - когато човек е влюбен, той иска да бъде И приятел с обекта на любовта си, нали така? А, определено не мисля, че има нещо приятелско в това да хвалиш някого за нещо, което не смяташ, че е достойно за хвалба. А, относно хубавите неща - човек трябва да даде шанс САМ НА СЕБЕ СИ да ги чуе. Да ПОИСКА да ги чуе. Ако се държи така, че да отдалечава или отблъсква от себе си човека, от когото би искал да чуе нещо хубаво и добро, няма как това да се получи.., най-малкото - заради разстоянието /понякога - пропастта/, което се получава между двамата. Последното обяснява недоразбраното от теб, заради което написа: "Eто това ми се иска да си представя как се е получило." Аз написах: "Въпреки всичко, не съжалявам за първата част от подаръка, защото го направих от сърце - бях напълно искрена и откровена." - това прилича ли ти на изказване на някой, който ИЗИСКВА нещо в замяна на направеното от него? Под "оцени" имах предвид човекът наистина да иска и да хареса подаръка, а не да изглежда така, сякаш му е натрапен от някой, нищо не значещ за него, подаряващ... П.С.: drugarche, ето това е един наистина чудесен подарък! :) Бих искала и аз да получа такъв..
КАКВО НАУЧИХ !!!!	ivaila_01	2009-02-14 00:10
http://www.vbox7.com/play:c807b7b6
nezabravka1	crunch	2009-02-14 00:41
"Подаръци се правят, ако ти имаш нужда да направиш подарък. Себе си така цениш. Не се правят, за да бъдат оценени от другия. " - на теб колко пъти ти се е случило да направиш подобен подарък? === Не ги броя. Аз не броя. Отдавна спрях да броя. Една време броях дни, броях минутите, броях, броях... и забравих какво е да не броиш. Броях се как капех, кап, кап, кап... Изкапах един ден. И знаеш ли какво направих? Направих подарък. На човека, който ме изкапа и пресуши. Заради себе си го направих. Знаех, че ще е нежелан, знаех, че ще е ненужен. Знаех го, но трябваше да го направя заради себе си. На себе си да се подаря, да си припомня коя бях преди да почна да се стопявам. Когато бях лед, твърда и непоклатима. Елементарно беше. Предметен подарък. Беше трудно да го намеря и преди се бях опитвала, но не се получаваше. Този път сякаш Господ беше с мен. Подадох го в ръцете му, а единственото, което той можа да направи е да ме погледне в очите и да ме прегърне, защото всичко беше свършило. Той знаеше какво губи. Аз знаех какво не бях спечелила. Себе си откупих с тъпата кутия. Нежелан, нечакан, разяждащ до болка. Мен или него? Не ми пукаше. Този път запомних. От тогава почнах пак да се вледенявам. Върнах "себе си" и започнах да усещам ден след ден колко много ми липсва водата, която бях загубила докато се топях... най-истинската, солена вода - онази, която не би трябвало да замръзва. Това може ли да се събере? Мога ли да се събера отново? === И трябва ли? Ако подаръкът изглежда е нежелан, или ненужен? Как мислиш - дали има смисъл да го правиш..? Прави го. Така събираш някого. Без дори да подозираш. Как да го обясня? Как по дяволите да го обясня, като ги няма измислени думите? Как?!
лека нощ	crunch	2009-02-14 01:12
http://www.youtube.com/watch?v=L6D0iW-7VHo&feature=related Лекичко се е изпотил, но карай :))) Клипът и изпълнението са си уникат отвсякъде :))) Честит Трифон Зарезан на всички винари!
за тези, които ги няма	4alga	2009-02-14 03:10
и ти ще минеш и ще си заминеш както падаха онези на полето с течащата лепкава кръв от куршумите умираха бяха просто месо очи слепи ръце ледени и ти ще заминеш а аз ще съм се научила само да се изпразвам разбирай да пада някаква течност от двете кълба дадени да виждам без мисъл без нищо не е студ не е топло нищо не е пада "в сърцето ми има толкова много любов а няма на кого да я дам" сега можеш да ме съжаляваш нищо няма да ми стане аз съм мъртвец от мъртъвците всички се плашат никой не "иска да ги докосва" защо им е да връщат от нищото Нищото? не знам какво видя аз съм страх студ нищо ако протегнеш само един пръст, за да ме докоснеш ще се разплача не вярваш ли не усетих кога умрях св валентин? дааа имах една случка на деня на светията затичах се тичах зверски прибрах се сама тичах свети? не беше свят беше тъмно и се уплаших затова виното никога не ми идва вповече няма прегръдки няма любов няма ги онези думички, които си казвате нормалните има ръб пропаст и женско животно - пълнеща мъртвото море със солена вода това е не знам ти какво видя жалка е нали спокойно тя отдавна го знае не си първия който се е "изпразнил" отгоре й боклуци нещастни а вие - човеците обичайте се или както там му казвате а аз ще ви смачкам душичките за да има за какво да рева море пълня мисията никога не е била невъзможна отпапах ти устната пусна кръв точка .
и това се случва...	drugarche	2009-02-14 09:26
"Обичам да правя подаръци на любими хора. При мен средно положение няма и когато обичам някого се раздавам напълно, защото за мен важи принципа, че ако не подаряваш сърцето си, никога няма да получиш такова в замяна / вярно е, че това създава много по-големи предпоставки, да бъде разбито, но това е друга тема/. Ако обичам един човек, винаги се старая да му направя специален подарък, който е специално за него, а това както знаете изисква време, което не винаги имам, но което бях решила да отделя във въпросния ден, защото срещата беше именно с момчето, за което беше подаръка. Няма значение каква ми беше концепцията за подаръка, но е важно че ми беше необходимо повече от предварително определеното и предвидено време. Като един средно отговорен човек, пуснах съобщение на гореспоменатия младеж, че ще закъснея с 10 – 15 минути, които ми бяха необходими, за да направя финалните надписи на подаръка и да усетя онова задоволство вътре в себе си, което всеки усеща, когато види уникалния и единствен подарък за някой обичан от теб човек. В момента, в който го усетих, скорострелно си викнах такси, което с мръсна газ тръгна към предварително определеното за срещата ни заведение. Но познайте каква беше изненадата на лирическата героиня, когато не откри лирическите герои в упоменатото заведение, в упоменатия час /15 минути по-късно/. Тя обаче, милата мома с подаръка, т.е. аз, грабнала подаръка под ръка, реши че понеже по рождение си е една такава разсеяничка, трябва да им се обади и да попита къде са. Но нека ви цитирам самия телефонен разговор: Лирическата героиня: Здравей слънце, къде сте? Лирическия герой, който трябваше да получи подаръка: Здрасти, в Империал. Лирическата героиня: А защо не ми казахте, че сте там? Лирическия герой, който трябваше да получи подаръка: Защото преценихме, че не заслужаваш... Тук усетих невероятно пробождане в сърцето си. Не знаех с какво съм заслужила това отношение, но знаех, че усетих пробождане – от онова, което чувстваш, когато ти разбиват сърцето./ За тези щастливци, които не знаят какво е това усещане ще кажа, че сте едни от малцината щастливци и не ви трябва да знаете, но си е доста гадничко/ Затворих телефона...не знаех какво да правя – дали да отида там, да му дам подаръка и да си тръгна...да отида и да се направя, че нищо не се е случило...или да не отида... Усетих как започнах да плача, но не защото по природа съм ревла, а защото наистина беше жестоко...в главата ми отекваше онзи рефрен „Не заслужаваш, не заслужаваш, не заслужаваш...”. Почувствах се като нежелан натрапник, създал перфектния мотив, който да използват хората, които не искат да споделят неговата компания и който да използват, за да го отрежат. Не знам дали заслужавах любов, приятелство или смс, с който да ме информират, че трябва да отида на друго място, но знам че не заслужавах този отговор. Кой определя какво заслужаваш и какво не? Кой решава какво и кога трябва да се каже и да се премълчи? Какви са намеренията на хората, които обичаш, когато ти казват такова нещо и какво целят? Дали го правят, за да ти покажат разочарованието си или за да те наранят, защото те самите са наранени? Или просто го правят, за да се надсмеят над нещата? Кое е нещото, което те кара да бъдеш мил или жесток с един човек и къде тук е любовта или приятелството? Аз знам, че момчето, което ми го каза не искаше да прозвучи по този начин, защото той нямаше как да знае, че съм закъсняла именно, защото съм довършвала неговият подарък. Знам, че едва ли е искал да е жесток и че е искал просто да ми покаже, че му е писнало непрекъснато да закъснявам. Знам, че всичко е едно голямо недоразумение, или напротив – нещо, което трябваше да се случи, за да разберем грешките си, но определено - жестокостта не е начина да покажеш, че си наранен, разочарован или каквото и да е... Всъщност тук чувствата нямат място, важни са думите. Думите, които пронизват като острие душата ти и оставят дупка. Когато тези думи станат повече, сърцето ти заприличва на сирене рокфор, а в дупките започва да се развива плесен и започва да гние. Е да, няколко дупки ти помагат да усетиш какво е и да знаеш какво не трябва да правиш...а и сигурно има повече място за въздух, т.е. помагат сърцето ти да стане по-леко и да диша по-свободно. Кой обаче може да прецени какво количество жестокост, изразена с думи е достатъчна и колко дупки в сърцето си можеш да понесеш? Аз мисля, че нямах нужда от тази дупка и че това една от многото в сърцето ми, в която ще започне да се развива плесен и ще започне да гние...всъщност знаете ли какво – няма значение, защото ще легна, ще се нарева и ще ми мине...а на сутринта ще се преструвам, че нищо не е било. Знаете ли какво направих, след като затворих телефона и преброих до 10, защото се опитвам да реагирам по-малко емоционално? Реших, че няма смисъл да ходя и им пожелах приятна вечер, а аз потънах с подаръка в студената ноемврийска вечер..."
:)	petgab	2009-02-15 23:33
http://www.youtube.com/watch?v=Bkwn6tihv2A&feature=related
За специалния човек.. :)	nezabravka1	2009-02-16 01:34
http://vbox7.com/play:26155db2