Разказ |
AZ_14 |
2008-12-06 14:19 |
|
Млада новозеландка пътува през 1970-те из Европа в компанията на група хипита с различна националност – американци, англичани и австралийци. С типични за времената и възрастта им безгрижие, безпаричие и добронамерено безхаберие, след злополучен инцидент с една от колите (евтина таратайка, движеща се повече на добра воля, отколкото някакви физически принципи) я зарязват някъде в Германия (да се чете: Западна Германия) и пристигат благополучно в Югославия, която се славела по онова време като най-разкрепостена и отворена към Запада от всички социалистически страни, така че не ги впечатлява особено. В търсене на приключения, бандата англоезични хипита решава да се промъкне отвъд Желязната завеса – в България, и да види истинското лице на комунизма. Скрояват плитък план – да преминат границата късно през нощта, когато се предполага митничарите да са сънливи и небрежни, с твърдението, че минават транзит, на път за Гърция, свършили са парите и се опитват да спестят бензин като пресекат напряко през българската територия. Речено-сторено. В полунощ цялата тайфа с двата все още движещи се микробуса се подрежда чинно пред гишето на българския гранично-пропусквателен пункт. И кошмарът започва.
|
...... |
AZ_14 |
2008-12-06 14:20 |
|
Мястото е безлюдно, мрачно и откровено страшно с всичката бодлива тел, въоръжена охрана и неразбираеми надписи на кирилица. Служителят в пункта – униформен, с разни пагони, въоръжен, важен, надут и сърдит чичка ги оглежда неодобрително. С минимум вербална комуникация, но множество изразителни погледи, мимики и жестове прави негативни коментари за облеклото им (разпасано, ярко, хипарско), неприемливото им западняшко поведение (хилят се, шегуват се, бутат се с лакти, не козируват и не рапортуват), състоянието на превозните им средства (плачевно наистина), неубедителните им аргументи за влизане в страната (направо подозрителни в контекста на цялата върлуваща подривна буржоазна демагогия и Студената война), дългите им коси, вносните им цигари и прочие, и прочие.
|
..... |
AZ_14 |
2008-12-06 14:21 |
|
Когато усмивките им увяхват най-после и физиономиите им се изопват нервно като на провинили се ученици, чичката с пагоните събира паспортите и останалите документи (внушителна колекция, според тогавашната бюрократична практика), оттегля се зад огромното си бюро, пали цигара без филтър и започва да ги привиква един по един. След продължително (ама наистина много продължително) взиране в хартийките (написани на всякакви езици, тъй като групата е обиколила цяла Западна Европа) ги застрелва с въпрос за липсващото возило. Как така в документите са описани три превозни средства, а на българската граница са представени само две? Никакви обяснения не могат да удовлетворят чиновническата подозрителност и младежите вече горко съжаляват за опита си да проникнат в сърцето на социализма, но няма връщане назад. И проблемите им всъщност, тепърва започват.
|
...... |
AZ_14 |
2008-12-06 14:22 |
Вече абсолютно вбесеният граничен служител провежда единични разпити на всеки от хипарите, пронизвайки ги с поглед през дима на евтините си цигари и повтаряйки непрекъснато, че отговорите им не звучат убедително.
Най-последен отваря паспорта на новозеландката. Взира се в него дори още по-продължително, прелиства и внимателно изследва всички страници, проучва детайлно печатите и визите, сравнява датите и накрая пита: "Коя държава е издала този паспорт?" Девойката, с известно облекчение (Ама че лесен въпрос!) предлага многоуважаемият офицер да обърне внимание на корицата и първата страница на документа, които ясно (и с ей такива големи букви) назовават страната като Нова Зеландия. "Няма такава държава!" – излайва срещу нея чичката. С което избива рибата, но кивианката не може да си позволи да се усмихне дори, само учтиво обяснява, че такава страна съществува в Тихия океан, малко по-на изток от Австралия. "А-а! Значи си австралийка?" Още едно любезно обяснение, че не, Нова Зеландия не е австралийски щат, а независима държава и нейните граждани са поданици на британската кралица. Сега вече служителят на реда кипва и започва да крещи, да ръкомаха, да заплашва да ги арестува всички и да ги хвърли в затвора, задето се подиграват с него и с повереното му ведомство. (Ама ха! Шайка размандени американски хлапета и империалистически шпиони!)
|
.... |
AZ_14 |
2008-12-06 14:24 |
|
Момичето се разплаква от безсилие и страх, приятелите й се намесват в препирнята и най-накрая българският граничен офицер, за негова и на родината му чест, им дава великодушно последен шанс да докажат тезата си: "Покажете ми къде е Нова Зеландия тогава" – сочи той политическата карта на света, опната на цялата стена зад гърба му. Настъпва часът на истината. Нова Зеландия я няма на картата! В долният десен ъгъл издателят на въпросното полит-просветно нагледно помагало е разположил правоъгълник с щедри размери, поместващ доста подробна Легенда. На изток от Австралия лежат мащаби, цветови означения, прекъснати и непрекъснати линии, символи и знаци, но нито един остров. Просто аполитично парче океан.
|
Епилог |
AZ_14 |
2008-12-06 14:25 |
|
Спорът завършва драматично – цялата тумба, барабар с возилата им е закарана в някаква сграда с решетки на прозорците и метални врати, опасана от триметрова стена и стотици километри бодлива тел, където прекарва неспокойна нощ. На другата сутрин друг офицер им връща документите и ги изпраща по живо по здраво без извинения и с изрични указания да не се отклоняват от маршрута си, и да не остават на територията на България повече от 6 часа. Което те с облекчение изпълняват.
|
Апропо: |
AZ_14 |
2008-12-06 14:30 |
|
А новозеландската карта на света е обърната наопаки : тоест Нова Зеландия е в сееврния край на земното кълбо?!Удивителна карта,но е така...нагоре с краката.Ако сте от Гренландия/която липсва на картата/ ще си имате много проблеми на границата.
|
